Брой 06, 2021

Тема: IN MEMORIAM

Сбогом, Емо!


На 11 май почина председателят на Контролния съвет на Съюза на слепите в България Емил Узунов. Той е роден на 30.09.1959 година. Предучилищното му детство преминава в село Куклен, близо до Пловдив. Средното си образование завършва в училището за незрящи деца в София. След това учи право в Софийския университет "Свети Климент Охридски". По-късно започва адвокатска практика, като се отличава с високия си професионализъм на това поприще. От 2011 година е председател на Контролния съвет. В Съюза на слепите ще бъде запомнен със своята прецизност и безпристрастност в работата си.

А бяхме млади

На 15 септември 1965 година постъпих в училището за незрящи деца в София. Бях почти 9-годишен и ми предстоеше да уча в трети клас. На следващата сутрин се събудих и бях ужасно разочарован, че не съм вкъщи, че няма да мога да подкарам моето червено колело по уличките на нашия квартал в Костенец. Станах от леглото, облякох се и тръгнах по непознатите коридори на училището. Тъгата ми се смесваше с известна доза любопитство – непознато място, непознати деца и никаква представа какво ме очаква от днес нататък. Пред столовата видях едно момче на около 6 години. То стоеше и тихо плачеше. Очевидно и него току що го бяха оставили. Чудех се с какво мога да му помогна, но след като нищо не ми дойде наум, просто продължих пътя си. По-късно разбрах, че това момче се казва Кемил. Срещах го понякога по коридорите и винаги ми изглеждаше някак си много тъжен. Една година деляхме обща занималня – техният клас учеше в нея сутрин, а ние следобед. Разбрах, че Кемил е добър ученик, но нямахме много контакти. След осми клас аз отидох да уча гимназия в Костенец и пътищата ни се разделиха. Срещнахме се едва когато същото момче, но вече Емил Узунов, беше прието в юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски". Срещата се случи в дома на Петър Стайков. Една сутрин в началото на учебната година татко му го завел при Пешо и след като разменили някои приказки, казал: "Вече е студент. Оправяй се с него оттук нататък". А в тия случаи "оттук нататък" означаваше първокурсникът да бъде настанен в общежитие, да му бъде проведено обучение по ориентиране и мобилност за отиване от общежитието до университета, а така също и ориентиране вътре в самия университет, както и още някои подробности, които не е нужно да изброявам сега.
Моето появяване при г-н Стайков беше във връзка с традиционно организирания купон по случай началото на учебната година. Емо попадна във вихъра на събитията още в самото начало. Купонът продължи до сутринта и с първокурсника заедно тръгнахме към общежитията в Дървеница. Отбихме се в сладкарница "Пчела" на ул. "Иван Асен", където пред смаяния студент аз изядох 6 топли банички и изпих 3 големи бози. Емо похапна скромно и каза: "Боже, как започвам моето студентство!". Усетих, че беше, меко казано, малко смутен от мащаба на проведената операция. По-нататък нещата продължиха до голяма степен в същия дух, но към това трябва да добавя, че Емил беше отличен студент. Той много добре се интегрира със съквартирантите си в общежитието. Ходеше с тях на море и бяха истински приятели. В купоните го запомнихме с това, че много обичаше една песен с думите – "Скъсвайки със всички спомени далечни...".
Не помня точно по какъв повод някъде към средата на неговото студентство по идея на Недко Недев му "присвоихме" чин полковник. С по-нататъшния си живот и всичко, което постигна, той напълно заслужи това високо "офицерско" звание. Почти веднага след завършването си г-н Узунов започна адвокатска практика в Пловдив. Един от моите съквартиранти в студентските общежития – също юрист, на който обаче не се носеше славата на отличен студент, ми каза, че често се консултирал с Емо по различни въпроси. Това красноречиво говори за неговия висок професионализъм.
Като започнахме да се женим, си създадохме традиция да се каним на нашите сватби. Покани ни и Емо. От София към родното му село Куклен потеглихме много тежка група. Беше пищна сватба в прекрасния ресторант на селото. Свиреше един от известните родопски оркестри. Куклен е в полите на Родопите, но тази фолклорна област е толкова богата, че се простира много извън пределите на планината. Не можех да се насладя на хубавите песни, които ни заливаха. Когато младоженецът и неговата булка Соня дойдоха на нашата маса, нямаше никакъв начин да не запеем – "Скъсвайки с всички спомени далечни...". Бяхме много щастливи, а вечерта веселието продължи с незатихваща сила в дома на Емо.
Емил Узунов имаше щастлив брак. Родиха им се две момчета, които отгледаха, възпитаха и изучиха. Те също станаха юристи и уверено вървят по стъпките на баща си. Съпругата му Соня беше неразделно до него и му помагаше в работата, а Полковникът работеше здраво. Освен адвокатската си кариера, два поредни мандата той беше избиран за председател на Контролния съвет на Съюза на слепите в България. На тази длъжност се отличи със своята прецизност и безпристрастност. Каквито и върхове да постигна в своята кариера, никога не забрави приятелите си. Все се канехме да отидем в Родопите и да направим едно чеверме, но, всеки зает със своята си работа, така и не осъществихме този план. Не се виждахме често, но никога не се забравихме. Срещахме се по съюзни форуми или по стара традиция в дома на Петър Стайков. Винаги изпитвахме голяма радост, че сме заедно. Спомняхме си изминалите години и многото забележителни неща, които преживяхме през нашата бурна младост.
В края на април научихме, че Емо е болен от ковид. Дълго време информацията за неговото състояние беше доста противоречива. Ние със съпругата ми веднага набрахме телефона му, но той беше изключен. Това за мен не беше добър знак. Имам и други приятели болни от ковид, които разговаряха по телефона, даже когато бяха на кислород. На 11 май дойде страшната вест, че Емил Узунов е починал. По желание на семейството погребението трябваше да се състои в много тесен, почти само семеен кръг. Затова и повечето от нас, неговите приятели, не можахме да отидем и да го изпратим.
Ако сме живи и здрави, което вече трябва да пишем с много голямо "А", един ден ще отидем в Куклен, ще сложим цветя на гроба му и може би през сълзи ще му изпеем "Скъсвайки със всички спомени далечни...". Макар че не вярвам, който и да е от нас да "скъса" дори и само един спомен, свързан с незаменимия ни приятел Емо Узунов – Полковника.
Емич, почивай в мир!

Йордан МЛАДЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 06, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юли
1 ЮНИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО
Ако можех да отгледам детето си отново...
Помниш ли ми роклята на точки
Детство
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Спортът сред незрящите
2 ЮНИ - ДЕН ЗА ПОЧИТ
Пито - платено
2 юни
IN MEMORIAM
Сбогом, Емо!
ЕВТЕРПА
"Недовизия" - Първо международно състезание за песен
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Варна
Монтана
Велико Търново
Русе
МЕЛПОМЕНА
Един ден зад сцената
НАШИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ
Адмирации за вашия талант
Усещане за красота
"Да променим света, за да бъде за всички!"
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8