Брой 07-08, 2021
Тема: ЮБИЛЕЙ
Десет години "Светлина"
На 27 април 2011 година валеше дъжд. От сутринта стана ясно, че откриването на Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания в София не може да стане в малката, но много уютна градинка към къщата на ул. "Цар Симеон" 110. Ето защо събраното множество от хора трябваше да се побере във фоайето на първия етаж. Председателят на софийската регионална организация в Съюза на слепите Асен Алтънов беше много развълнуван и радостен. Щеше да се случи нещо, което той отдавна подготвяше – първо ремонт и пълно обновяване на готовата да рухне къща, тичане по различни институции заедно с председателя на Съюза на слепите Васил Долапчиев за осигуряване на финансирането на Центъра и едва след всичко това неговото тържествено откриване. Вълнувах се и аз, защото ми предстоеше да стана директор на този център. Току-що се бях завърнал със съпругата ми от Великобритания, където живях 3 години, и се намирах на кръстопът в моя живот. Като журналист в списание "Зари" пишех много по проблемите на рехабилитацията и трудоустрояването, но едно е да пишеш, а друго да реализираш нещо на практика. Това щеше да бъде третият подобен център, откриван в София. Предишните два бяха открити и след това закрити, като най-дълго просъществувалият работи 5 години. Бях убеден, че в София има нужда от такъв център, но защо предишните не са оцелели - нямах и все още нямам никаква представа. Такива мисли ме владееха, когато пред къщата спря колата на кмета на София Йорданка Фандъкова. Тя щеше да пререже лентата на Центъра. Държахме кратко слово аз и г-н Алтънов, а последна взе думата г-жа Фандъкова. След това тя и придружаващите я лица разгледаха помещенията, в които предстоеше да се извършват обучения. Имаше журналисти, които с нетърпение чакаха да интервюират кмета на София, но не по въпроси на Центъра, а затова какво ще бъде преустройството на Женския пазар.
Церемонията свърши, ние се разотидохме, но оттук нататък предстоеше много работа. Обявих в Jobs.bg вакантните длъжности за специалисти и заваляха документи на кандидати да ги заемат. В рамките на един месец се събраха около 250 автобиографии. Длъжностите за заемане бяха 11. Нямаше практическа възможност да интервюираме всички кандидати, затова подбрах около 30 от тях. Съставихме комисия от трима души – Петър Стайков, Асен Алтънов и моя милост, която на 12 юни 2011 проведе интервютата. Не мога да кажа, че взехме готови и обучени специалисти, защото такива нямаше сред кандидатите. В щатното разписание предвиждах двама обучители по ориентиране и мобилност, двама по информационни технологии и брайл, един по полезни умения и психолог. Останалите длъжности бяха за чистачка, технически сътрудник и счетоводител.
Преподавателите по ориентиране и мобилност бяха веднага изпратени в Националния рехабилитационен център за придобиване на основна квалификация. А тези по информационни технологии пак там завършиха курс и положиха изпит за европейски сертификат за компютърна правоспособност. Аз записах магистратура по педагогика на зрително затруднените в софийския университет "Свети Климент Охридски".
През лятото на първата година от нашето съществуване очаквахме първите клиенти. Въпреки че беше мъртъв сезон, те започнаха да се появяват. Аз се заех да водя курс по английски език, към който имаше голям интерес. Започнаха обучения по всички останали услуги. Капацитетът на центъра беше 60 души потребители, но дълго време бяхме далеч от достигането на тази цифра. През август дойде страшната вест, че трябва да събираме такси от потребителите. Това беше шокиращо, защото успоредно с нас функционираше по проект подобен център към Националната кооперация на слепите. Те нямаше нужда да събират такси. За да дойдат потребителите при нас, ние трябваше да предложим нещо по-различно като услуга и на по-високо ниво. В противен случай кой ще ни предпочете, при положение че на друго място ще получи същата услуга безплатно!? Двата центъра продължиха да функционират паралелно до март 2012 година. Независимо от конкуренцията ние успяхме да запълним нашия капацитет.
Първоначално липсата на опит и моята прекалена ангажираност с това да привлечем клиенти доведоха до затруднения във воденето на документацията, които с идването на Емил Киселков като заместник-директор бяха изчистени. През декември 2011 година внесохме много видове технически помощни средства – лъчев говорещ термометър, уред за разпознаване на цветове, очила с ултразвукови детектори за препятствия и така нататък. Това беше нещо ново за България и предизвика голям интерес в цялата страна. Малко по-късно Съюзът на слепите започна да внася тези техники и да ги продава на своите членове.
През 2012 година с проект към Агенцията за хората с увреждания оборудвахме и 4 работни места на незрящи специалисти от Центъра. Закупена беше апаратура за около 23 хил. лв. – брайлов принтер, брайлов дисплей, електронна лупа, диктофони и няколко лаптопа. С това нашият център стана един от най-добре оборудваните сред сродните институции.
Капацитетът от потребители беше значително надхвърлен и достигна внушителна цифра - около 140 души. Стараехме се да им предлагаме интересни и нови услуги. Квалифицирахме човек от персонала да извършва зрителна рехабилитация. Започнахме да показваме филми с аудиодескрипция на живо. По-късно след моето напускане, такава дескрипция направи актрисата Гергана Стоянова, чийто глас звучи в синтетичната реч на нашите компютри.
В началото на 2018 година след дълга подготовка на документация и административни процедури Центърът премина към Съюза на слепите в България под името Център за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания "Светлина". Това име му беше дадено от Столична община и аз смятам, че то много му подхожда. Успоредно с преминаването към Съюза издействахме лиценз за работа с незрящи деца. Това разшири кръга от потребители и дава възможност на интегрираните ученици да ползват нашите специализирани услуги.
През 2018 година големият ми внук тръгна на училище. Това няма нищо общо с Центъра, но за мен се оказа, че има. Трябваше някой да го води и прибира от училище. Родителите му са лекари и работят на график – дневни и нощни смени. Една година по-рано предупредих моите колеги, че ще ми се наложи да напусна. Нямах никакви притеснения за Центъра, защото от персонала имаше поне трима души, готови да поемат неговото управление. След проведен конкурс за директор беше назначен Недялко Димов. Направената промяна не доведе до никакви сътресения в работата. Нещо повече – след реализиран проект към фонд "Социална закрила" на Министерството на труда и социалната политика бяха усвоени нови помещения в общежитията на "Успех Филтър ССБ" ЕООД София и Центърът разшири своята дейност, а общежитията се сдобиха с асансьори.
Сега се връщам назад и си давам сметка колко добре стана, че взехме млади хора в персонала. Те бързо навлязоха в работата, нямаше никакво текучество и през изминалите десет години си родиха 5 деца. Последното е най-красивата равносметка. Що се отнася до Центъра - той продължава да пръска светлина сред незрящите граждани на София. Неговите потребители са част от една общност на хора, загубили зрение на различна възраст и при различни обстоятелства, но обединени от това, че заедно с помощта на квалифицираните специалисти успешно се борят с предизвикателствата в техния живот.
Йордан МЛАДЕНОВ
Всички статии на Брой 07-08, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Август100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Спортът сред незрящитеXVIII НАЦИОНАЛНО ОБЩО СЪБРАНИЕ НА ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА ССБ
Първо заседаниеГЛОБУС
Едновековна дейност за благото на обучението и рехабилитацията на зрително затрудненитеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СофияМонтана
Добрич
Варна
ЛИЧНОСТИ
Спомен за професораНАШИТЕ ПОБЕДИТЕЛИ
Да променим света, за да бъде за всички!В хармония и взаимно уважение
ПРЕДАНОСТ НА ЧЕТИРИ ЛАПИ
Любов за ДейзиЧерният котарак
ПРОЕКТИ
Какво е важно за удовлетворяващия и независим живот на хората с нарушено зрениеРЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООДТЕХНОЛОГИИ
Разпознаване на изображения с приложението Sullivan+iOS 15 ще достигне дори до iPhone 6s
iOS 15, macOS Monterey и всички по-големи анонси от Apple WWDC 2021 на едно място