Брой 09, 2021
Тема: 100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Как се полагаха основите в Северна България
Това е разказ за началото - време на съзидание, усилен труд и безмерен ентусиазъм; историята за съдбата на стотици слепи и виждащи, първосъздателите, които поставиха основите на нашия съюз в Северна България.
На 9 май 1949 година се учредява Съюз на слепите в България – клон Габрово. Конференцията се провежда в една от учебните стаи на училище "Николай Палаузов". Избрано е и първото ръководство: Иван Ненов – председател, Михал Ганчев – секретар, Дянко Мънкин, Николай Харитонов и Никола Званчев – членове. В габровския клон са включени градовете Михайловград, Враца, Видин, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Шумен, Силистра, Разград, Русе, Свищов и другите по-малки селища около тях.
В началото за "канцелария" служи дюкянът на Михал Ганчев, а дюкянът на Иван Ненов за "заседателна". За пръв сътрудник се назначава Никола Питев.
По онова време няма социални и инвалидни пенсии, нежели социално подпомагане. Редом с организационната и просветна работа, ръководството започва да търси възможности за разкриване на производствено предприятие на слепите в Габрово като единствен източник за доходи на незрящите. Средствата се набират от дарения, концерти, вечеринки и томболи. Всичко става с активната и безкористна помощ на слепите в отделните селища. На улица "Цар Крум" е открита първата работилница с майстор-специалист Генчо Господинов. Нещата вървят трудно: липсват средства, машини, помещения, суровини. Трудът е апостолски.
Организират се и първият курс за брайлово ограмотяване, и първите читателски кръжоци, отбелязва се 24 май – Денят на славянската писменост и култура. Идват и първите успехи - габровският клон е класиран на първо място за разнообразната си организационна и просветна дейност.
Може с основание да приемем, че 1955 г. е преломна не само за габровския клон, но изобщо за слепите у нас. Проведеният втори конгрес на Съюза през април 1955 г. в София взема важни решения, между които да се създадат производствени предприятия към ССБ на отделна стопанска сметка (това решение засяга и създадените вече предприятия); клоновете да се преименуват в районни съвети и да се създадат първични организации в селища, където има условия, като се определят техните права и задължения. Естествено, това налага известно реорганизиране и в ръководството на габровския клон.
Във връзка с това Съюзът изпраща писмо (№ 535 от 12.11.1955 г.), което се разглежда и след няколкомесечна подготовка на 15 ноември реорганизацията се извършва. Дотогавашният председател на клона Иван Ненов става щатен управител на предприятието, а за председател на Районния съвет се избира Кольо Митев, членове са Никола Званчев – секретар, Йорданка Питева – културно-просветник, Иван Ненов и Никола Харитонов.
На улица "Георги Генев" се организира и първото работническо общежитие, а две години по-късно и трапезария.
В Габрово се изгражда първична териториална организация със секретар Йорданка Питева, а към предприятието и първата първично-производствена организация с председател Георги Йорданов.
Многобройните производствени работилници са преместени в сградата на бивша текстилна фабрика, намираща се в подножието на хълма "Варовник", предадена да се ползва от Текстилния техникум. След среща с тогавашния директор на техникума и активната намеса на Градския народен съвет Министерството на леката промишленост разрешава положително въпроса. Веднага Районният съвет се заема с ремонта на помещенията и в началото на месец февруари 1956 г. в тях се настаняват всички производства. Неголемият двор се оказва достатъчен за малки разходки и отдих на слепите. Тази сграда се ползва до месец октомври 1964 г., когато изцяло Районният съвет и промишленото предприятие се пренасят в Дряново.
През периода 1956 - 1964 година ръководството на предприятието започва да търси по-рентабилно производство, което ще дава възможност да работят повече слепи, които същевременно лесно да се справят с манипулациите. Избира се росерът. Към него го насочва Никифор Попов, който работи като пласьор в предприятието. Като добър познавач на това производство той поема задълженията да го въведе. Най-напред се назначава за текстилен техник Борис Бъчваров. Той донася и два собствени тъкачни стана. Централното ръководство разрешава да бъдат изразходвани необходимите средства за ремонта, за инсталацията на помещението и монтажа на машините. Първите работници с остатъчно зрение работят като даракчии и шпуладжии. После тази работа се изпълнява от напълно слепи. Току-що работата потръгва и се явяват нови пречки - липсата на апретура налага росерът да се дообработва в памукотекстилния комбинат "Васил Коларов". От първите машини за объл ластик, от първите метри, изработени с бракувана и навързана жилка, от метлите с прогнил и почернял клас, от бозалъчените четки за дъски до модерния за онова време росер габровското предприятие става първо по рентабилност в системата на Съюза.
Вторият конгрес решава да се създадат, където има възможност, и териториални първични организации, за да се подобри връзката с членовете в отделните райони, а така също и издирването на слепите. Това решение се осъществява главно през 1956 и 1957 г. и то с всеотдайната и безкористна работа на отделните секретари, които в началото, без никакво възнаграждение и платени зрящи сътрудници, поставят основите на една чудесна инициатива.
Работата на териториалните организации се насочва в няколко направления: издирване на слепите и освидетелстването им от ТЕЛК, привличане на членове на Съюза и насочване на младите и физически здравите към производственото предприятие, а по-старите и лицата с допълнително увреждане се изпращат в кооперацията (НПК), осъществява се и подпомагане с парични средства на болните и възрастните. Отначало върви трудно. Хората стоят настрани. Променят се бавно. Налага се по няколко пъти да бъдат посещавани, докато се изгради здрав и задружен колектив. По-сетне, в създадените клубове, закипява разнообразна просветна и културно-масова работа: брайлови курсове, политически кръжоци, събрания по един или друг повод, художествена самодейност, екскурзии и туристически походи...
Апостолска е дейността на първите секретари на първичните териториални организации! От Габрово тръгват писмата. В края на 1955 г. до Петко Цолов от Русе, Гица Карабашева от Горна Оряховица, Георги Пенчев от Кубрат, Надежда Карастоянова от Свищов, Маргарита Керкорова от Плевен, Пано Марински от село Александрово, Ловешко... Те, според своите материални и физически възможности, започват с помощта на съветите издирване на слепите и ориентирането им към Съюза, както и подготовка за учредителните събрания на първичните териториални организации.
Петко Цолов в края на 1955 г. обикаля района и издирва още слепи. Те, заедно със старите членове, учредяват Русенската първична териториална организация, която бързо се разраства и застава на челно място в Габровския, а сетне и в Дряновския районен съвет. По-късно Петко Кръстев Цолов, със зрящ сътрудник Анастасия Цолова, оглавявайки организацията на доброволни начала, разширява дейността си в още два окръга – съседните Силистренски и Разградски. Хората се увеличават бързо, за да достигнат през 1963 г. 250!
По-сетне, за удобство при работата, Силистренски окръг се отделя и сформира самостоятелна териториална организация. От месец ноември 1963 г., след преминаването на Петко Цолов към ПП "Успех" – Варна, ръководството на Русенската организация се поема от Васил Гецов.
Издирването на слепите продължава. Работата особено се улеснява след създаването на ТЕЛК през месец април 1966 г. в Русе и отпускането на средства за зрящ сътрудник (дотогава освидетелстването става във Варна). Най-голямата заслуга на новото ръководство е откриването на производствен филиал в Русе. Мнозина, 86 човека, изявяват желание да работят. Трудностите са много: помещения, суровини, опитни хора... Но Васил Гецов, Атанас Мишев и Пенчо Симеонов не се отчайват.
От 1 януари 1966 г. се разкрива работилница за уплътняване на кроненкорки – филиал към Варненското предприятие. От 1 юли 1968 г. филиалът се прехвърля към ПП "Успех" – Дряново.
През 1967 г. организацията се снабдява със собствен клуб. Той улеснява разнообразната дейност. Бързо нарастват и членовете. Докато през 1967 г. те са 118, а в 1970 г. вече достигат 232! Цифра, която нарежда организацията по броя на членовете и дейността си на първо място в Дряновския районен съвет.
В края на 1970 г. се изгражда и първичната производствена организация с 25 души, а малко след това, от 1 януари 1971 г., филиалът се обособява в самостоятелно предприятие – ПП "Успех" - Русе.
Почти същия път изминава и Ловешката първична териториална организация със седалище село Александрово. Учредителното събрание се провежда с 12 човека в началото на 1956 година. Избира се бюро от трима души. Секретар става Пано Марински. Началото е трудно. Първата задача на новоизбраното ръководство и на неговия секретар е да запознае членовете с целите и задачите на организацията, с техните права и задължения, както и да оказва съдействие и помощ при уреждане на въпросите с местните народни съвети като заплащане на пътни разноски, постъпване на работа в производствените предприятия, кооперацията на слепите и други.
Броят на членовете нараства през периода 1956 - 1959 г. на 17. След основното издирване на хората с увредено зрение през 1967 - 1968 г. от подвижната специализирана ТЕЛК – Ловеч те се увеличават почти три пъти, за да достигнат в края на 1971 г. 154.
Първичната териториална организация в Кубрат се създава през месец февруари 1956 година. След продължителна обиколка Георги Пенчев успява да събере десетина човека от района, които идват на разноски в Кубрат и в собствения му дом учредяват организацията. През 1958 г. членовете нарастват на 20, за да достигнат по-късно 105.
В Горна Оряховица и Плевен организациите се изграждат през 1958 година. Тази в Горна Оряховица е от 13 души, а в Плевен от 16. Наскоро след създаването на организацията плевенчани започват упорито да търсят пътища за откриване на работилница с цел да осигурят работа за многобройните си членове. Въпреки затрудненията се определя помещение и през месец септември 1963 г. филиалът разтваря вратите си за първите няколко работници. Отговорник става Стойко Петков. В началото се уплътняват кроненкорки, а сетне работилницата се преустройва в предачен росерен цех с 30 вретена и една шпул-машина. Работниците се увеличават на повече от 30.
Новото помещение, построено в непосредствена близост с предприятието "Тих труд", дава възможност на слепите да се хранят в хубаво обзаведен стол с голямо намаление. Ръководството на филиала се е погрижило и за битовото уреждане на работниците – като обзавежда квартирите им и заплаща голям процент от наема.
Първичната териториална организация и първичната производствена организация (която се създава в края на 1970 г.) живеят задружен и колективен живот, а новообзаведеният клуб е място за срещи, разговори и събрания от културно-просветен и политически характер. Разнообразява се екскурзионната и туристическа дейност.
Проведеният пленум на Районния съвет през месец март 1958 г. избира ново ръководство. То се конструира така: Иван Ненов – председател, Иван Илиев – заместник-председател и членове Пенчо Кавалджиев, Дянко Мънкин и Йорданка Питева. Избирането на Иван Илиев за заместник-председател заздравява връзката между производственото предприятие и Районния съвет. Както е известно, през 1957 г. Иван Ненов напуска длъжността управител на предприятието и на негово място се назначава Иван Илиев. Той оглавява предприятието и работи като заместник-председател на Районния съвет до средата на 1959 г., когато на Третия конгрес е избран за председател на Централния съвет на ССБ и го ръководи в продължение на цели 16 години.
Пленумът има важно значение, защото се провежда в периода след изграждането на първичните териториални организации и подобряването на техния организационен живот. В направения отчет се посочват интересни данни за състоянието на съвета и неговите организации. В началото на 1950 г. те са 12 на брой – 11 териториални и една производствена и обхващат следните околии:
- Русенски окръг – Бяла, Дулово, Исперих, Кубрат, Разград, Силистра, Тутракан и Русе;
- Търновски окръг – Габрово, Горна Оряховица, Дряново, Елена, Павликени, Севлиево и Търново;
- Плевенски окръг – Ловеч, Луковит, Никопол, Свищов, Тетевен, Троян и Плевен;
- Врачански окръг – Бяла Слатина, Белоградчик, Берковица, Видин, Кула, Лом, Михайловград, Оряхово и Враца.
На територията на района живеят между 400 и 500 слепи, а за редовни членове са организирани 208 от които 145 мъже и 63 жени.
По искане на РС на слепите Габровският народен съвет (ГНС) разрешава да се закупи място за строеж на производствен и жилищен комплекс на слепите в местността "Поп Райкови ливади", но поради отнемането му за друга цел ГНС – Габрово определя нов терен в местността "Трендафила". След като и тук не се осъществява строителството, ГНС – Дряново дава място на територията си. Така през месец март 1962 г. започва строителството на Градчето на слепите. До средата на 1964 г. се застрояват основните жилищни и производствени сгради.
Започва нов етап, изпълнен с трудов успех. За кратко време се постигат резултати, гордост не само за предприятието, но и за Централния съюз.
"В края на Дряново, където напролет плуваха белите облачета на разцъфналите череши, а наесен тежки кехлибарени гроздове превиваха лозите, сега са накацали като бели гълъби сградите на жилищно-производствения комплекс "Успех". Извисяват снага две производствени сгради, седем жилищни блока със 102 апартамента, общежитие със 130 легла, здравен дом, административна сграда със столова и кухня, парокотелно стопанство..."
Пенко Добрев заема длъжността директор на ПП "Успех" на 1 януари 1965 г., а от месец октомври 1970 г. председател на РС е Павлин Дончев.
Градът-Слънце се превръща в оазис за стотици слепи и техните семейства. Преместването в новия жилищно-производствен комплекс е свързано и с назначаването на първите треньори по лека атлетика, шахмат, диригентите на самодеен певчески колектив, естраден оркестър… Създадена е библиотека с 1 400 обикновени книги и 860 говорещи книги, записани на 6 000 магнетофонни ленти. Организирана е занималня с двама възпитатели, в която се подготвят повече от 30 деца, вечерна гимназия, литературен кръжок, курс за домакинята, курс за машинопис за слепи.
Тук е мястото да отбележим големите грижи на централното ръководство, което осигурява средства за разнообразна културно-масова дейност, наред с това то прави всичко възможно да се подобрява и улеснява битът на сляпата майка и домакиня.
Пред новото ръководство на РС стои голяма и отговорна задача – то трябва да превърне живота на членовете си от района в пълноценен и разнообразен. Да изгради личности, които според възможностите си ще се влеят в редиците на строителите на нова България!
Днес, когато отбелязваме 100 години от създаването на ССБ, всичко това ни връща назад. Припомняме си за първите труженици, за ония, които поставиха началото. Припомняме си и техните спомени.
Поклон и благодарност пред първосъздателите!
"Наистина! – Всичко е толкова променено и от началото досега сякаш са минали не няколко десетилетия, а цяла вечност!"
Използван източник – книгата на проф. Николай Димков "И така да си полезен"
По материала работи Стефка ПЕНЧЕВА
Всички статии на Брой 09, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Октомври100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Как се полагаха основите в Северна БългарияIN MEMORIAM
Напусна ни Михаил КърлинГЛОБУС
Светът в нозете на трима незрящиЗДРАВЕЙ, СЕПТЕМВРИ!
СтихотворениеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СилистраПловдив
Монтана
Благоевград
Кърджали
Добрич
