Брой 12, 2007

Тема: ОЧЕРК

На незрящата учителка нищо не й убягва

Децата я уважават, въпреки че е различна

Въпреки липсата на зрение, Джоана преподава френски език от пет години в малко френско градче. По думите на нейните ученици тя притежава невероятен слух.

Часът започва и учителката извиква едно по едно имената на децата за проверка. Филип чува своето, вдига ръка и отговаря: "Тук". Вместо да го отбележи в списъка, учителката обръща глава по посока на гласа му: "Бъди така мил да седнеш на мястото си", казва младата жена със спокоен глас, който внушава респект. Всички ученици се споглеждат слисани, долавят се одобрителни възгласи и в миг шушуканията и коментарите замират. Тишината е възстановена, а младата учителка проследява отново гласа на Филип, който вече трябва да е заел мястото си два чина по-напред.
Джоана прилага специален подход
Ако учителката учудва толкова много учениците, както и колегите си, то е защото е... незряща. Ала първоначалната изненада, предизвикана от увреждането й, скоро отстъпва място пред очевидното: тя не само е учителка като всички други, но дори има едно преимущество. Противно на установените нагласи от нея не може да се скрие абсолютно нищо.
Тя самата също не крие нещата, които й помагат в работата като преподавател:
"В началото на учебната година – обяснява Джоана – моля всеки от учениците да избере сам чина си. Съставям брайлова схема на местата, научавам се да разпознавам гласа на всяко дете и посоката, от която той идва. Затова, когато някой смени мястото си, веднага разбирам."
Часът по литература започва. Със сигурни крачки Джоана се отправя към катедрата в центъра на класната стая, спира се и се обръща към един от учениците си: "Би ли започнал с четенето на първия параграф".
Тишина, следва пристъпване от крак на крак... За Джоана това е достатъчно, за да разбере какво се случва: "Забравил си учебника вкъщи, нали?" Ученикът прехапва устни, но отговаря честно, защото всички са съгласни с едно: не трябва дори да се опитват да злоупотребяват със ситуацията! "Това е въпрос на възпитание, на чест – обяснява Даяна, едно от момичетата преди да добави шеговито – а и при всички случаи нищо не може да се скрие от нашата учителка". И разказва за един случай: "Веднъж един от съучениците ни беше легнал върху чина. Джоана го попита нещо и когато той отговори, тя го прекъсна: "Изправи се и седни както трябва". По звученето на гласа му или дишането учителката ни беше разбрала, че той седи в необичайна поза."
Липсата на зрение не е пречка в живота й.
"Майка ми беше учителка, това бе и моята мечта."
Преди да постигне всичко това, Джоана не е пестила нито сили, нито енергия. Трябвало е да работи здраво и два пъти повече, отколкото другите. "Майка ми преподава английски и още от съвсем малка исках да стана учителка като нея – разказва тя. – Разбира се, лишена съм от зрение по рождение, но никога не съм смятала това за непреодолимо препятствие. Може би защото от най-ранна възраст семейството ми ме обграждаше с много грижи. Никога увреждането ми не е поставяло под въпрос интелектуалните ми способности, нито е било пречка да живея. До 13-ата ми година ходех в специално училище за деца с нарушено зрение, после бях приета в нормално училище, без това да поставя особени проблеми, а след това продължих и висшето си образование: завърших бакалавърска степен и магистратура по литература. Сбъднах мечтата си да стана учител и най-сетне можех да се отдам на призванието си. Между мен и децата се получи страхотно взаимодействие."
В своя избор Джоана е можела да разчита на прецизна помощна асистентка като Санди. Тя я придружавала от две години в часовете, чете й писмените работи за коригиране, записва й документи върху аудиокасети...
"Най-напред трябва да осъзнаеш собствения си недъг. След това е по-лесно да приемеш помощта на другите, да им се доверяваш и да преследваш това, в което вярваш – обяснява Джоана. – Да съм незряща е част от идентичността ми, построила съм живота си, като съм развивала другите си сетива и най-вече паметта си. Мисля, че днес тишината ми позволява да виждам и дори да звучи невероятно, предпочитам да остана такава каквато съм. В противен случай вече няма да бъда себе си..."
Предала е на децата най-важния урок.
За първи път Джоана застава пред учениците преди пет години. Тогава е била на 23 години. "В навечерието бях толкова разтревожена, че не можех да заспя – спомня си тя. – Питах се как учениците ще реагират... Но в крайна сметка между мен и децата се получи някакво страхотно взаимодействие и часът мина много добре."
Днес, докато слуша Камии да чете на съучениците си, Джоана винаги изпитва това прекрасно чувство. Прокарва бързо десния си показалец върху релефните точки и прекъсва Камии, за да продължи друг ученик с четенето. В този момент звънецът бие. В дъното на класната стая някои ученици вече събират вещите си. "Кой ви е казал да си събирате нещата – спира ги Джоана. И продължава: - За следващия понеделник бих искала да сте прочели следващите три глави от романа. Благодаря ви..."
Сега вече учениците са свободни. Те минават покрай нея и си взимат довиждане, а Джоана им отговаря: "Довиждане Седрик,... Жулиен, ...Даниел, Филип, ... Камии...". Вече никой не се учудва, че тя веднага казва името според гласа, но всички ще си спомнят цял живот за учителката по френски, която, благодарение на своето различие, им е дала най-добрия урок: този, който ги е научил на уважение...

По материали от сп. "Тя" бр. 30/2007

Назад

Всички статии на Брой 12, 2007

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ

Заседание на 15 и 16 ноември

ДИСКУСИЯ

Мнение
Да помислим заедно

ЗА ЖИЗНЕНОСТТА НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ

Национален конкурс за бързо и правилно четене и правилно писане на брайлов шрифт

ИСТОРИЯ

Рилският манастир - спокойствие и духовност
Тук хората намират утеха, изцеление и надежда

КЛАСИКА

Коледен дар, Иван ВАЗОВ

ОЧЕРК

На незрящата учителка нищо не й убягва

ПЕСЕН НА БРОЯ

Тиха нощ

ПОЕЗИЯ

Представяме Ви Христо ХРИСТОВ и Мариана ХРИСТОВА

ПЪТЕПИС

Чикаго: Добре дошли на родна земя!

СВЕТЛИ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ

4 декември - Бъдни вечер
25 декември - Рождество Христово (Коледа)
6 януари - Свето Богоявление (Йордановден)
7 януари - Ивановден
Коледната елха
Коледни рецепти