Брой 09, 2021
Тема: ГЛОБУС
Светът в нозете на трима незрящи
Иван КАРАСТОЯНОВ
Хората с увреждания, особено тези с частично или напълно изгубено зрение, проявяваме склонност да се оплакваме от недостъпната и недружелюбна градска среда. Неизползвани телефонни кабини, непочистени улични кошчета, необичайно поместени колчета, дупки, локви и шахти са само малка част от непредвидимите и често пъти болезнени препятствия на пътя пред нас. И ако тези неприятни срещи с особеностите на създадения от обществото ни пейзаж са до голяма степен предотвратими, то тези извън асфалта, плочките и паветата в повечето случаи съвсем не са. Това обаче не спира трима незрящи да поемат по пътя напред и нагоре и да поставят целия свят в нозете си.
Преди малко повече от 20 години, на 25 май 2001 година, американецът Ерик Вайхенмайър стъпва на Еверест. Макар много други да са правили това преди него, нито един от тях не е бил незрящ. Той е роден на 23 септември 1968 г. в град Принстън в щата Ню Джърси. Когато е на едва 15-месечна възраст се установява, че е носител на ювенилна ретиносхиза – рядко очно заболяване с наследствен или неясен друг произход, водещо до постепенна загуба на зрение. Лекарите изказват предположение, че Ерик ще ослепее напълно преди да навърши 13 години. Семейството му се мести да живее в щата Флорида, когато той е на 4 години, а 7-годишен започва образованието си в международното училище в Хонг Конг. Макар зрението му да се влошава, той отказва да си служи с бял бастун и брайлова азбука. С все сили се опитва да се задържи в света на зрящите хора. Когато семейството му се завръща в САЩ, те се установяват в щата Кънектикът, където, покрай ходенето на училище, Ерик започва да се занимава с борба. Не след дълго бива избран за капитан на училищния отбор, с който представлява щата си на националното младежко състезание по свободна борба, проведено в щата Айова. Ослепява напълно, когато е на 14 години, а на 16 се сдобива с куче-водач. Захваща се със скално катерене. Установява, че му се отдава да открива подходящи места за ръцете и краката си в грапавините на скални ридове и да ги използва за захват. Завършва бакалавърска степен по специалностите "Английска филология" и "Комуникации" в Бостънския университет. Започва работа като учител във Финикс, където сред колегите среща и бъдещата си съпруга Ели Рийвс. През 1995 г. покорява първата си планина. Шест години по-късно стъпва на покрива на света. Вестник "Таймс" му посвещава заглавната си страница. По повод неговото изкачване журналистите пишат: "Няма с какво да сравним неговия подвиг, защото никой друг не е правил такова нещо. Това е неповторимо постижение, което в истинския смисъл на думите преодолява ограниченията по отношение на това какво е способен да постигне човек". Година по-късно се нарежда сред едва 150 души до този миг, покорили тъй наречените Седем върха. През 2004 г. заедно с Джеф Евънс, Сабрие Тенберкен и шест незрящи младежи от Тибет достигат височина от 6 550 метра по северния склон на Еверест. Това е най-голямата височина, на която е заставала група от незрящи хора до този миг. Две години по-късно за постижението е заснет документален филм, озаглавен "Блайндсайт" (“Сляпозрение“). Друг негов успех е създаването на първото по рода си състезание "Предизвикателство за отбори от приключенци" за смесени екипи от хора с и без увреждания. Това се случва през 2006 г., а неговият отбор печели пет поредни години. През 2010 г. приключенецът се превръща в първия незрящ човек, успешно завършил световно състезание по колоездене, участвайки в тандем в 100-километровата планинска надпревара в Ледвил. През 2011 г. отборът му "Безпределни" завършва на второ място в риалити предаването "Експедицията невъзможна" на телевизия Ей Би Си след едномесечно каране из пустините и планините на Мароко. През септември 2014 г. двамата с Лони Бедуел, ослепял ветеран от военноморските сили на САЩ, се спускат с каяк по цялата дължина на река Колорадо в Големия каньон в щата Аризона. Реката се счита за едно от най-наситените с пенливи бързеи места в света. Освен това Ерик е съучредител на неправителствена организация, занимаваща се с благотворителност. Написал е три книги, преведени на над 9 езика – "Да докоснеш върха: Приключението на един незрящ мъж да достигне по-далеч, отколкото виждат очите му", "Предимството на противоборството: Превръщане на ежедневните битки във величие" и "Без ограничения – незрящо пътуване с каяк по Големия каньон". Участвал е във филми, десетки ТВ предавания и е получил множество награди. Изнасял е вдъхновяващи речи по целия свят. Бил е на една сцена с хора като Ал Гор, Тони Блеър и много други. Превърнал е в своя мисия овластяването на хората с увреждания и възвръщането на смисъла и желанието им за водене на удовлетворяващ живот. Неговото верую гласи: "Това вътре в теб е по-силно от пречките по пътя пред теб".
Вторият човек с увредено зрение, достигнал връх Еверест, е австриецът Андреас Джоузеф Холзер, по-известен като Анди Холзер. Роден е на 3 септември 1966 г. в град Линц в Източен Тирол. Сляп е по рождение поради пигментен ретинит. На младини работи като лечебен масажист и спасител, а в свободното си време свири на китара и пее. Има собствена радиостанция на къси вълни от 1987 г. насам. Друга голяма част от свободното му време преминава в различни видове спорт – каране на ски, на планински велосипед, на сърф и всичко друго, което му се струва забавно. През последните десет години е самонает и се занимава с изнасяне на лекции и вдъхновяващи речи. Анди не крие тайната към успеха, както и на какво се дължи отношението му към живота. Неговата движеща мисъл гласи: "Отваряй очите на зрящите". Той не признава ограничения, пречки и увреждания. Анди желае да живее на 100% във всеки един миг. Животът му протича в непрекъснати приключения за постигане на неща и достигане на места, които повечето хора не успяват дори с напълно работещи очи. Неговият пример вдъхновява не само спортисти и любители на живота на открито, но и хора, преживели значителни трудности, да се изправят очи в очи с предизвикателствата, дори и да са без зрение. С преливащ от сила и увереност глас той заявява: "Мнозина не знаят какво всъщност могат да постигнат. Сигурен съм, че повечето хора могат да извлекат много повече от себе си, но не го осъзнават. Важно е да мислиш различно, да търсиш необичайния начин за справяне с положението. Илон Мъск, Марк Зукърбърк и Стив Джобс нямаше да стигнат толкова далеч, ако взорът им не е бил вперен отвъд хоризонта". В друго интервю той обяснява: "Толкова кратко сме на тази планета. Защо тогава непрекъснато да не желая нещо по-бързо, по-високо или просто повече?". Той не знае какво е негодувание или завист. За него отдаването на подобни чувства е загуба на време и жизнена сила. Първият му опит за изкачване на Еверест е през 2014 г., когато е съпътстван от немски снимачен екип. Ледена лавина осуетява успеха му. На следващата година опитва отново. Този път го възпира мощно земетресение, довело до смъртта на над 9 000 души в Непал. И до днес му е трудно да намери думи, с които да опише случилото се тогава. По това време настъпват значителни промени в живота му по отношение на вниманието от страна на медиите. Преди това не му се е налагало да дава интервюта в 10:00 часа. "Човек не може да иде да се катери преди 11:00 часа!" Първоначалното възмущение в думите му бързо се измества от сърдечен смях. Започват да го разпознават и заговарят напълно непознати хора по летищата в Амстердам и Кьолн. След двата му несполучливи опита в Хималаите животът го отвежда на остров Мадагаскар край Югоизточна Африка, а сетне и в Антарктида. Това се случва през 2016 година. Влечението към Еверест обаче отново го връща там и този път изкачването му се увенчава с успех.
На 24 май 2021 г. още един незрящ записа името си в историята, достигайки покрива на света. Това е китаецът Джан Хон, ослепял на 21 години поради глаукома. Той е първият азиатец и едва третият с увредено зрение, изкачил заветните 8849 метра. В това начинание му помагат трима високопланински водачи. Групата успешно се завръща в базовия лагер три дни по-късно. Роденият в югозападната част на Китай Хон, който е на 46-годишна възраст, признава, че се е боял по пътя нагоре заради страховития вятър. Той заявява: "Беше си ме страх, защото не виждах къде стъпвам, а понякога не можех да установя и центъра ми на земно притегляне. В тези мигове просто си казвах, че това е част от катерачеството, че трябва да продължа, въпреки трудностите". Неговото мото звучи така: "Няма значение с какви специални потребности си - дали не виждаш, или ти липсва някой крайник. Това е без значение, стига разумът и волята ти да са силни. Ако са такива, можеш всичко, което и другите могат!".
Всички статии на Брой 09, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Октомври100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Как се полагаха основите в Северна БългарияIN MEMORIAM
Напусна ни Михаил КърлинГЛОБУС
Светът в нозете на трима незрящиЗДРАВЕЙ, СЕПТЕМВРИ!
СтихотворениеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СилистраПловдив
Монтана
Благоевград
Кърджали
Добрич
