Брой 10, 2021

Тема: ОФТАЛМОЛОГИЯ

Връщане на зрението на напълно слепи хора


Интервю с д-р Ботонд РОСКА

Професор Ботонд Роска, доктор по медицина, е биомедицински изследовател и един от най-известните експерти по зрението, ретината и лечението на заболявания, които причиняват слепота. Той е основател на Института за молекулярна и клинична офталмология в Базел (IOB) в Швейцария и професор в Базелския университет.
През 2019 г. той е награден с орден "Свети Стефан", най-високата национална чест, предоставяна от Унгария, както и с наградата "Луи-Жанте" за медицина.
През 2020 г. печели Европейската награда за наука "Кьорбер" за изследванията си върху генната терапия, която би могла да се използва за възстановяване на зрението на напълно слепи, което успешно прилага с екипа си за първи път през май.


- Можете ли да ни кажете за точния характер на вашето изследване, за което сте получили наградата "Кьорбер"?
Понякога е трудно да се разбере за какво точно се получава една награда, но, мисля че я получих за две различни, но свързани научни занимания: първо - моите изследвания за разбиране на зрението, и второ - за разработване на лечение, наречено оптогенна терапия за възстановяване на зрението, чрез което напълно сляп човек може да бъде чувствителен към светлина, което му позволява да вижда отново.
- Какво включва разработената от вас процедура?
Това е така наречената двукомпонентна терапия. Ние инжектираме вектор за генна терапия в окото, което е малка, подобна на вируса частица с ДНК, която кодира светлочувствителен протеин. Ние насочваме този протеин към някои елементи на увредената ретина. Има и очила, които проектират картина върху ретината по много специфичен начин и в определен цвят.
- Колко ефективна е терапията сега и доколко полезна може да стане?
Терапията възстановява определена част от зрението, но не предлага пълно зрение. Въз основа на малкото пациенти, които сме имали досега, за първия от които наскоро публикувахме статия, терапията позволява на пациентите да разпознават предмети, но не им позволява например да четат. Има обаче много място за подобрение. Това е само първата стъпка, първата оптогенна терапия. Никога досега не е била използвана генна терапия, за да се върне напълно зрението. Никога няма да можем да възстановим перфектната визия, но подобрението е голямо.
- На кои видове слепота или зрителни увреждания може да се помогне или да се излекуват?
Терапията е полезна в случаите, когато някой е напълно сляп в резултат на фоторецепторна дисфункция, но ретината все още е свързана с мозъка чрез непокътнат зрителен нерв.
- Според вас колко дълбоко въздействие би могла да има възможността да се излекува зрението на хората в голям мащаб върху обществото?
Слепотата е едно от уврежданията, което хората определят като едно от най-тежките страдания. Всъщност, в едно скорошно проучване, проведено в САЩ, участниците го определят като най-лошото състояние, от което биха могли да страдат, сред редица често срещани здравословни проблеми, като го класират над рака, болестта на Алцхаймер и други наистина опустошителни заболявания. Това е основен проблем за обществото, отчасти защото ние, хората, сме силно визуални, а и все повече разчитаме на визуалните знаци в ежедневието си в резултат на технологичното развитие. Целият ни живот преминава в гледане на телефони и компютри. Особено по време на пандемията не бихме могли да имаме почти никакви социални взаимодействия или възможности да работим без тях, така че в ситуацията слепите хора са били по същество откъснати от света, с изключение на малкото взаимодействие, което биха могли да имат чрез слуха. Затова се надяваме, че такива терапии, след като станат широко достъпни - тъй като в момента са във фаза на клинично изпитване - ще подобрят значително живота на много хора.
- Къде смятате, че може да ви отведе вашето изследване в бъдеще?
Има три основни направления. Първото е просто; както обсъждахме, трябва да продължим да изследваме и подобряваме оптогенните зрителни терапии, разширявайки ги, за да се насочим към други типове клетки в ретината. Второто е свързано с факта, че ако зрителният нерв е увреден, в момента не можем да предоставим никакви терапии. Това е нещо, върху което работим в моя институт заедно с изследователя Даниел Хилиър, който ръководи това направление. Ние се стремим да намерим начини за възстановяване на зрението, когато няма оптичен нерв. Третото е - повечето зрителни увреждания са частична слепота, при която разработеният от нас метод не може да се използва, така че сме заинтересовани да разгледаме големи групи заболявания, засягащи много повече хора. Искаме да се опитаме да забавим дегенерацията или да възстановим зрението на тези с частична зрителна загуба.
- Защо избрахте да посветите кариерата си на разбирането на човешкото зрение на хардуерно ниво?
Това беше верига от случайни събития. Не планирах да бъда изследовател на зрението. Просто исках да разбера повече детайли. Когато завърших медицинското училище, бях напълно сигурен, че не искам да лекувам пациентите, а повече се интересувах от разбирането на човешкото тяло. Реших да се включа в изследване и се срещнах с човек, който изследваше ретината. Започнах изследванията си в тази област и се сблъсках с нарастващ брой въпроси, които намерих за интригуващи. Преминах от тема на тема - физиология, вирусология, молекулярна биология на окото, след което към края на следдипломното си обучение прочетох доклад, в който се казваше, че е възможно да се направят клетките чувствителни към светлина, като се използват молекули от други организми. По това време разбирах ретината доста добре и мислех, че мога да комбинирам знанията си с тези открития, за да се опитам да разработя терапия. Моята лаборатория и аз се интересуваме както от научните познания, така и от разработването на терапии и това е пътят, който смятам да продължа до края на кариерата си. Констатациите дават доказателство за концепцията, че използването на оптогенна терапия за частично възстановяване на зрението е възможно.
- Коя е най-лошата и най-добрата част от публичността, която сте получили в резултат на вашия успех?
Най-хубавото е, че слепите хора могат да бъдат информирани, че работим по терапия, която може да им даде известна надежда. Това е важно и за моя институт, който може по-лесно да наеме блестящи научни умове, които ще измислят още по-добри терапии. От друга страна, макар да няма нищо лошо в публичността сама по себе си, понякога тя може да отнеме много от времето. Нашата статия за първия ни пациент излезе през май и беше изтеглена около 90 000 пъти, като почти всяка страна в света докладва за нашите открития. И, разбира се, медиите във всички тези страни бомбардираха входящите ни пощенски кутии с искания, като по този начин бяхме парализирани за почти месец.


- Като човек, който е призоваван все по-често да обяснява своите авангардни изследвания, как подхождате към въпроса за научната комуникация?
Комуникацията е много важна. Това е част от живота ни. В Швейцария конкретно това се приема много сериозно и част от нашата работа като изследователи е да обясняваме случващото се на обществеността. Имаме и професионалисти, които да ни помагат да се ориентираме в света на връзките с обществеността. Трудността днес е да намерим баланса между нашата работа и нейната комуникация със света. Тъй като нашето проучване достига до огромен брой хора изключително бързо благодарение на глобалния характер на социалните медии и други платформи, получаваме много заявки за интервюта и статии. Трудността за нас е да балансираме нашата отговорност да информираме обществеността за нашия напредък с действителното постигане на целите. Понякога се чувстваме като в "окото на бурята".
- Много хора ви смятат за бъдещ Нобелов лауреат. Вярвате ли, че може да получите наградата?
Не мисля за това. Перспективите за наградата не ангажират нито моето време, нито въображението ми. В този момент все още ни очакват големи предизвикателства, ако искаме да направим терапиите толкова добри, колкото могат да бъдат. Над това се концентрирам. Трябва също така да се съсредоточим върху иновациите и да измислим нови инструменти, които да ни помогнат да реализираме нашата научна визия. Това също е скъпо и отнемащо време начинание.
- Какво бихте казали на амбициозните учени - как могат да успеят най-добре в своите начинания?
Мисля, че ключът е да дойдете в науката с невероятното желание да решавате интересни проблеми. Никога не съм искал да бъда успешен в очите на обществеността, просто исках да достигна до решаването на научни въпроси. По определена причина някои учени присъстват повече в медиите, някои от тях печелят награди, а други печелят награди и избират да нямат публично присъствие. Често най-блестящите и плодовити учени дори не печелят награди. Ключът е наистина да се заинтересувате и да вложите огромно количество енергия в науката. Основният определящ фактор за научния успех е колко енергия и време човек е готов да инвестира в своите изследвания и колко сте обсебени от разбирането на света около вас.

Източник: hungarytoday.hu



Назад

Всички статии на Брой 10, 2021

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Ноември
100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Интеграция, култура, спорт и достъп до информация
15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Послушайте детския зъболекар
ЕСЕ
Здравей, Есен!
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велико Търново
Враца
Пловдив
Русе
Добрич
София
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Незрящ може да вижда отново благодарение на нова генна терапия
Връщане на зрението на напълно слепи хора
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Windows 10: Как да избегнем замлъкването на екранния четец при разговор чрез Bluetooth устройство




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10