Брой 11, 2021
Тема: 100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
75 години организирано движение на слепите в пловдивския край
Предпоставки за възникване на организирано движение на слепите в Пловдив и региона
Министърът на просветата проф. Иван Шишманов, бележит български учен и общественик, става радетел на идеята за разкриване на Държавния институт за слепи в България, който отваря врати за своите първи възпитаници на 01.09.1905 г. в София. С това се създават условия българските слепи от училищна възраст първи на Балканите да получават общообразователна, музикална и професионална подготовка. По думите на д-р Стойчо Донев това е първата и най-важна стъпка в делото на слепите у нас. Негови випускници през 1917 г. стават инициатори за създаване на организация на слепите в България. Статията на един от тях – Стефан Ненков – "За да си помогнем, трябва да се организираме", написана на брайл и разпространявана из страната от човек на човек, става фундамент, върху който израства и се развива организираното движение на хората без зрение.
На 28.03.1921 г. в София се провежда заседание, което се смята за учредително на Дружеството на българските слепи. Уставът му е утвърден на 25.08.1921 година.
Ръководството на ДБС още през месец април 1922 г. започва да работи за създаване на професионален оркестър от слепи. По негова инициатива през същата година е основано Дружеството за покровителстване на слепите в България. През 1925 г. възниква Дружеството на слепите есперантисти. На 29 април 1928 г. в София е основано Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928".
В периода 1920-1951 г. слепите в България са се сдружавали по различни признаци – причина за слепотата, професионална ангажираност, културни интереси и други. Освен ДБС са съществували и други организации с различна численост като Дружеството на ослепелите от войните "Тъмнина" – 1920 г.; Дружество "Мрак" – 1931 г.; Дружество "Черен поглед" – 1932 г.; Първа българска кооперация за обща доставка на слепи – 1945 година. Всички те обаче развиват своята дейност основно в София – в страната проявите са единични или инцидентни, организирани от управлението в столицата.
Дружеството на българските слепи започва да изгражда своите структури в страната в началото на 30-те години на миналото столетие. Първият клон е разкрит в Бургас през 1932 година. Следват клоновете: София - 1935 г., Сливен - 1942 г., Разград - 1943 година.
Първи организационни стъпки в пловдивския край
За организационна дейност на Дружеството на българските слепи по отношение на развитието на делото на слепите до края на Втората световна война в Пловдив и региона не може да се говори. Първоначално пловдивски слепи членуват в дружество "Черен поглед", основано през 1932 г., но за някаква съществена дейност не може да става въпрос. През 1945 г. сред пловдивските слепи узрява идеята и те проявяват самоинициатива за организиран живот. За осъществяването ѝ ръководна роля поема Иван Лефтеров – неговата квартира става сборен пункт, където се обмислят стъпките и се чертаят плановете за действие и подкрепа от обществеността, тук се създава звено от активисти, което преценя възможностите за успеха на едно или друго начинание в нашия град.
С одобрението на УС на ССБ през 1946 г. на 19 февруари – Денят на Левски, пловдивчани учредяват своя местна организация. За нейните нужди от градските власти е даден тютюневият склад на ул. "Митрополит Максим" (сега "Съборна") № 57. На събрание на пловдивските слепи, проведено на 13.07.1947 г., официално е учредено областно дружество, където се разглежда и се приема неговият устав. За председател е избран Иван Лефтеров, избира се управителен и контролен съвет. Регистрацията в Пловдивския областен съд става на 18.07.1947 година. Със заповед на Министерството на вътрешните работи от 27.11.1947 г. Областно дружество на слепите – Пловдив е утвърдено и по държавно-административна линия.
Основна задача на дружеството е ремонт на дадената сграда и обзавеждането й за общежитие, работилница, столова и кухня. За целта МЗСГ отпуска през септември същата година сумата 700 хиляди лева по тогавашния курс. Към областното дружество се създава секция на сляпата жена, която е приета като колективен член на Българския народен женски съюз в Пловдив.
На 7 март 1948 г. е първото отчетно-изборно събрание, на което присъстват слепи от различни селища на областта. Присъства и председателят на ССБ Стефан Ненков. За председател на организацията е избран Велко Гълъбов. Урежда се безплатното пътуване на слепите с техните придружители по градския транспорт в Пловдив.
На Десетия редовен конгрес на Дружеството на българските слепи (29-31.08.1948 г.), функциониращо вече като Съюз на слепите в България, за пръв път официално присъстват представители на организираните слепи пловдивчани. Последва поредица от реорганизации в структурно и кадрово отношение в пловдивската организация. Според новия устав, утвърден на 14.02.1949 г., действащите до момента областни дружества се преименуват в клонове на Съюза на слепите в България. На 13 март 1951 г. в София се провежда Обединителният конгрес на различните съществуващи дотогава в България организации на слепи. Пловдивският клон участва в него с 14 делегати. За броени години се сменят няколко председатели на пловдивския клон – Никола Николов, Георги Георгиев (Томбула), Георги Даракчиев.
На годишното отчетно-изборно събрание на пловдивския клон на Общия съюз на слепите в България от 18.04.1954 г. за председател на организацията е избран Христо Белобрадов. Новото ръководство поставя началото на картотекиране на съюзните членове. Белобрадов е преизбран и на отчетно-изборното събрание през март 1955 година. През 1956 г. той е назначен за първи директор на новоразкритото пловдивско предприятие за слепи "Успех", какъвто е в продължение на 10 години. На 17 октомври 1966 е открит Рехабилитационният център за слепи в Пловдив, а Христо Белобрадов става първия му директор. Не жали сили и знания и до края на живота си (1975 г.) работи неуморно за развитието на това първо по рода си у нас заведение. Христо Белобрадов е емблематична личност за пловдивските слепи и слабовиждащи, човек-институция, без когото нашата организация нямаше да е тази, която е сега. През 1997 г. във фоайето на учебната сграда на НЦРС - Пловдив е открит барелеф на Христо Белобрадов в знак на признателност към неговото дело.
Отчетно-изборното събрание от март 1955 г. избира и делегати за Втория конгрес на Общия съюз на слепите в България (ОССБ), състоял се през април 1955 година. На основание промените в устава, приети на конгреса, Изпълнителното бюро закрива клоновете на Съюза и създава нова тризвенна структура, съществуваща и до днес. В своята монография "История на движението на слепите в България" Желязко Пеев използва термина "районни съвети" по отношение на регионалните структури. Първоначално те са 4 с центрове в София, Пловдив, Габрово и Варна и обхващат по няколко окръга.
На разширено съвещание от 22 май същата година ръководството на пловдивската съюзна организация обсъжда работата по прилагане на новата организационна структура. В резултат през втората половина на годината в пловдивския край започва изграждането на съюзни организации по места. На 15 ноември е учредена пловдивската териториална организация на слепите. По аналогия с организационното устройство на управляващата тогава БКП териториалните организации се наричат първични. Такива в пловдивската регионална структура се изграждат още в Стара Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Хасково, Свиленград, Панагюрище и Пазарджик.
Георги ГЕНОВ
Използвани източници:
Желязко Пеев – "История на движението на слепите в България"
Ангел Сотиров – "Българските организации на слепи - вчера и днес"
Всички статии на Брой 11, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Декември100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
75 години организирано движение на слепите в пловдивския крайЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ
Белградска декларация на Европейския съюз на слепитеЗДРАВЕ
Някои митове и лъжи за ваксинитеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ШуменВелико Търново
Кърджали
Русе
КАРИЕРИ
Кариерният център за хора с различни възможностиКОГАТО СТЕ С ХОРА БЕЗ ЗРЕНИЕ
12 простички правила, които ще ви улеснят при общуването с незрящи хораМЕЛПОМЕНА
Театър – докосване и аромат"Имам очи, но за какво ги ползвам!"
