Брой 11, 2021
Тема: НОВИНИ
НЧС "Луи Брайл 1928"
Сто години – 50 километра
През септември читалището организира велопоход, посветен на стогодишнината на Съюза на слепите в България. Маршрутът беше с дължина 50 километра - от предприятие "Успех" в София до село Петърч и обратно. Участваха 4 тандема, ескортирани от колата на читалището. Техническата поддръжка на колелетата осъществяваше възпитателят от училището за незрящи деца в София Дженко Тончев, който е опитен колоездач и съдия по колоездене. Тончев имаше готовност да ескортира колоната със специален сервизен автомобил, но един от водачите на тандемите не се яви и се наложи той да го замести. Колелетата бяха осигурени от спортен клуб "Успех" и Центърът за социална рехабилитация и интеграция за хора със зрителни увреждания "Светлина". Павлин Митев, един от незрящите участници, се включи със собственото си колело. Придружаващата кола, шофирана от Николай Троянов - служител в читалището, не само обезопасяваше пътуването, но позволи в похода да вземат участие повече незрящи, отколкото бяха тандемите. При наличието на 4 колелета имахме пет невиждащи колоездачи. Всеки, който пожелаеше да бъде сменен, можеше да седне в колата и да отдъхне. При това положение имахме възможност да включим още хора, но нямаше повече желаещи.
Потеглихме в 10 часа сутринта на 19 септември, след като г-н Тончев прегледа внимателно всички колелета. "Този човек е магьосник" – каза Росен, един от водачите. Синоптиците не обещаваха хубаво време. Очакваха се превалявания, особено интензивни към 3 часа следобед. Без да бъдат изрично предупредени, всички участници си носеха дъждобрани. От бул. "Европа" стъпихме на Северната тангента от околовръстното на София. Движението беше доста интензивно, но ескортиращата кола караше плътно зад нас, а водачите спазваха необходимата дистанция, за да бъде колоната стегната. Много бързо поехме по главния път за Костинброд. В този град един от водачите имаше стара къща, където след 40-минутен преход спряхме за кратка почивка. Пътуването по-нататък беше приятно, защото карахме по добре асфалтиран локален път. На излизане от Костинброд заваля дъжд. Прислонихме се в едно крайпътно ресторантче, но докато извадим дъждобраните, дъждът спря и изгря слънце. В 12,30 часа бяхме в Петърч. Това село е известно на софиянци с прекрасното зеле и праз лук, които неговите жители отглеждат в полето. Река със странното име "Блато" пресича Петърч. Тя не е пълноводна, но понякога наводнява селото при по-силни валежи. Не далеч, в село Безден, е един от най-големите карстови извори в България. Много пъти съм минавал през Петърч с колело, но никога не съм предполагал, че в центъра на селото има такова прекрасно ресторантче. Поръчахме си обяд и останахме възхитени от вкуса на храната. Обслужването беше бързо и на много добро ниво. В 1 часа и 30 минути бяхме готови за потегляне по обратния път. Единодушно взехме решение връщането да стане по по-обиколни локални пътища през селата Голяновци, Житен и Мрамор. Поради очаквания дъжд в 3 часа предложих да караме без почивка. За незрящите съществуваше опцията да се сменят, а зрящите водачи бяха добре тренирани колоездачи. Колелетата бяха идеално подготвени за похода, а възникналите дребни проблеми веднага се решаваха от г-н Тончев. Предстоеше ни да изминем 28 километра. Без каквито и да е инциденти в 15 часа и 3 минути бяхме в предприятие "Успех". По локалните пътища колоната малко се разтегли, но щом влязохме в София, отново се стегна. Дъжд не заваля в 15 часа. Това никак не ни натъжи. Бяхме доволни и малко изморени. Поздравихме се за успешното приключване на похода, свалихме светлоотразителните жилетки и се разделихме.
Не мога да не изкажа благодарност на водачката Боряна Петкова. Тя работеше като дезинфектор в ЦСРИ "Светлина", а по-късно в парламента. При нея на колелото се сменяха Ели Кушнеренкова и Величка Николова. Благодаря и на моя водач Росен Василев, с когото карахме почти 4 часа и много малко говорехме за личния си живот. Той през цялото време ми описваше крайпътния пейзаж. Георги Панталеев беше водач на Павлин Митев. Те двамата много пъти са карали по различни маршрути и имаха много добър тренинг. За г-н Тончев вече казах, но сега ще допълня, че без него подобни походи са невъзможни.
Мога да спомена, че имах големи притеснения за това дали ще намерим водачи. От друга страна знаех, че, ако един път направим такъв поход, ще установим контакти и по-нататък ще бъде много по-лесно. Ели Кушнеренкова ни свърза с Росен, а Недялко Димов - директор на Центъра за рехабилитация "Светлина" доведе Боряна. Росен каза – "Аз имам контакти с много колоездачи и те с удоволствие биха се включили в подобен поход". По-късно, когато той пуснал информация за нашето събитие във Фейсбук със снимки, имало коментари – "Страхотно! Защо не си се обадил?". Отново стигам до извода, че когато зрящи и незрящи са ангажирани заедно в една дейност, която е общо хоби, те взаимно си помагат и това е най-добрият пример за интеграция. Същото съм забелязал при плаванията с лодката. Това обаче не се отнася само до спорта. В софийския университет "Свети Климент Охридски" незрящи младежи играят театър със зрящите си колеги. Една от невиждащите актриси там е Моника Методиева. Тя участва и във велопохода, като ни смая със своята издръжливост. Нещо повече – ръководителите на тази театрална трупа под името "Алма алтер" биха искали да включат в състава й още незрящи. Тези младежи може да не станат актьори, но ще получат неоценима помощ в усвояването на езика на тялото и сценичното поведение.
Обществото ни сега е много по-отворено към хората с увреждания. Ние имаме шанса и трябва да преориентираме нашите дейности, така че в тях да се включват колкото може повече външни хора – да спортуваме заедно, да пеем заедно и да работим заедно.
Йордан МЛАДЕНОВ,
председател на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
Всички статии на Брой 11, 2021
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Декември100 ГОДИНИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ
75 години организирано движение на слепите в пловдивския крайЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ
Белградска декларация на Европейския съюз на слепитеЗДРАВЕ
Някои митове и лъжи за ваксинитеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ШуменВелико Търново
Кърджали
Русе
КАРИЕРИ
Кариерният център за хора с различни възможностиКОГАТО СТЕ С ХОРА БЕЗ ЗРЕНИЕ
12 простички правила, които ще ви улеснят при общуването с незрящи хораМЕЛПОМЕНА
Театър – докосване и аромат"Имам очи, но за какво ги ползвам!"
