Брой 12, 2007

Тема: ПЪТЕПИС

Чикаго: Добре дошли на родна земя!


В огромния град живеят 100 000 българи, изградили са си две черкви и с тези думи посрещат в тях всеки гост

В дългогодишната ми практика на журналист съм преживяла какво ли не, но това, което преживях при последното ми пътуване до Щатите, бих нарекла истински стрес. Стрес от дългото пътуване, от това, което предстоеше да ми се случи.
Обикновено си позволявам придружител, но тук нямаше как. Тръгнах отначало с колежка, после продължих сама през различните щати.
Поводът беше покана за конгрес на тема "Планетарни инициативи 2007". Той се състоя в Солт лейк сити. Колебанията и притесненията ми изчезнаха, когато се запознах с хора от различни националности. Присъстваха учени, бизнесмен, млади хора, които искат да допринесат с усилията си за развитието на обществото. Обсъждани бяха проблеми на образоването, здравеопазването, околната среда, мира в света. Представих моя доклад за дейността на фондация "Достоен живот" и за здравната и социалната политика в нашата страна.
Силното ми желание бе да посетя Чикаго, за който толкова много е писано. Благодарение на подкрепата на българското консулство там успях да осъществя срещи с много нашенци.
Първата бе с българи в ресторанта на Данчо. Дни наред не бях чувала родна реч и много се зарадвах. Присъстващите в заведението гледаха българска телевизия и аз се почувствах сякаш съм си у дома.
Чрез консулството се видях и със свещеници от черквата "Св. Иван Рилски". Запознах се с отец Валентин, родолюбив българин.
На него все България му е в ума и все мисли какво трябва да се направи, за да живеят българите в щатите още по-добре. Той е в Чикаго от 24 години и е дал много, за да се спазват традициите на Българската православна църква. Сградата на черквата е построена през 1999 г. и се посещава от повечето българи.
В нея има дори зала за концерти. Гостували са български театрални трупи, оперни певци, звучала е неведнъж и българска народна песен. Всяка неделя след литургията за присъстващите се приготвя безплатен обяд. Изненадана бях и от дейностите, които се извършват. Отец Валентин с желание ми разказа за създадения танцов състав, за театралната трупа, за неделното училище с 40 деца. Дипломите на децата се подписват лично от българския посланик във Вашингтон.
С гордост отец Валентин каза, че благодарение на двете черкви "Св. Иван Рилски" и "Св. София" в Чикаго българите са нация, която си има своя територия и затова той ме посрещна с думите "Добре дошли на родна земя".
И двете черкви са изградени със собствени средства на българската общност и затова хората ги чувстват като свои.
"В сънищата си сме в нашия край", сподели отецът.
С дейността си двете черкви спазват традицията да бъдат по-близо до народа. В черквата "Св. Иван Рилски" кипи и духовно-културен, и просветен живот. Богослужението се извършва на български език. Училището е лицензирано към Министерството на образованието и науката. Преди 4 години православните свещеници стават инициатори за създаването на българско консулство в Чикаго, тъй като в този град има повече от 100 000 българи.
Хубави думи отецът каза и за екипа на консулството, който е много близо до хората и църквата – те заедно решават българските въпроси. Тази година за Великден са приготвени 13 агнета за гостите. Българските жени правят ръчно 85 козунака. През лятото се организира и събор. Движещата сила е българската общност.
Накрая отец Валентин ме помоли да попитам защо все още българското правителство се въздържа да въведе дисциплината "Вероучение" в нашите училища. Така според него младите ще бъдат възпитани по-добре и ще станат поколение, приело християнския дух.
Срещнах се и с колегите от вестник "България". Той излиза в сряда и е с голям обем – 64 страници. В него читателите могат да намерят всичко, което ги интересува, най-вече юридически консултации. Екипът е малък, но много амбициозен. Вестникът се разпространява безплатно.
Броят на бизнесмените и лекарите расте, издава се и български бизнес каталог. Българите са доволни от вниманието, с което са посрещнати. Американците питат с какво могат да помогнат.
Много често чуват думата благодаря.
В България тази дума по-малко се използва.
Заедно с консула Александър Пейчев посетихме и градската библиотека, където се запознахме с възможностите, които библиотеката предлага на хората с увредено зрение и за болните от паркинсон и други заболявания.
Много от читателите вземат книги за вкъщи. Някои предпочитат да ползват в библиотеката касетофон, за да могат да прослушат книга или филм с необходимите обяснения. Има поне 8 души читатели, които са на над 100-годишна възраст и повече от 60 години редовно вземат книги от градската библиотека.
В големия рехабилитационен център "Домът на светлината" хората с увредено зрение се обучават да работят с компютри и на други полезни за тях дейности. Много от читателите получават книгите по пощата. Този фонд разполага със 70 000 говорещи книги. Дебора, която ръководи отдела за специализирана литература, казва, че основната задача на екипа е да приобщава повече хора. Дебора е над 10 години в тази библиотека и е свикнала да контактува с хората. Всяка седмица се организират обсъждания на книги и други културни прояви. Хора, изпаднали в криза, успяват да се върнат към живота чрез хубавите книги, които вземат от библиотеката. Много са и благодарствените писма и стихотворенията, посветени на грижата на екипа към незрящите читатели.
Федералните власти отпускат достатъчно средства, за да се навлезе в новите дигитални технологии.
Трудно можем да ги стигнем американците! Разхождах се спокойно с дъщеря ми по улиците на Чикаго, без да се страхувам, че мога да си изкълча глезена или че ще ме блъсне кола. По главната улица "Мичиган" гъмжеше от хора, имаше и какви ли не манекени, изкуствено направени.
Едни хора свиреха, някои просеха. Оживлението в града беше голямо по повод празника на труда "Лейбър дей". Често се чуваха клаксоните на пожарни и линейки. Имах чувството, че съм в друг свят. Добре знаех, че съм зад океана в една огромна страна, в която трудно може да се види и усети всичко за толкова малко време. Чикаго е хубав град, но напрежението е голямо и затова в почивните дни хората предпочитат да бъдат край езерото в добре подредените паркове.
Бях поканена на гости в американско семейство. Силно впечатление ми направи мъжът, който приготви вечерята с удоволствие и след това събра съдовете и ги изми, докато в това време жената спокойно разговаряше с нас. Трудно можем да кажем, че сред българските мъже този човек има много следовници.
Тръгнах си от Чикаго малко натъжена и в същото време доволна от това, което усетих и от доброто отношение на хората към мен. Пътувах с холандските авиолинии към София и останах възхитена от обслужването в самолета и от специалното внимание към мен. На някои от аерогарите по дългия ми път обратно имаше зали за чакащи инвалиди. Питам се кога ли и у нас хората с увреждания ще бъдат поставени на такава почит?

Таня ЙОВЕВА


Назад

Всички статии на Брой 12, 2007

В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
Заседание на 15 и 16 ноември
ДИСКУСИЯ
Мнение
Да помислим заедно
ЗА ЖИЗНЕНОСТТА НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ
Национален конкурс за бързо и правилно четене и правилно писане на брайлов шрифт
ИСТОРИЯ
Рилският манастир - спокойствие и духовност
Тук хората намират утеха, изцеление и надежда
КЛАСИКА
Коледен дар, Иван ВАЗОВ
ОЧЕРК
На незрящата учителка нищо не й убягва
ПЕСЕН НА БРОЯ
Тиха нощ
ПОЕЗИЯ
Представяме Ви Христо ХРИСТОВ и Мариана ХРИСТОВА
ПЪТЕПИС
Чикаго: Добре дошли на родна земя!
СВЕТЛИ ХРИСТИЯНСКИ ПРАЗНИЦИ
4 декември - Бъдни вечер
25 декември - Рождество Христово (Коледа)
6 януари - Свето Богоявление (Йордановден)
7 януари - Ивановден
Коледната елха
Коледни рецепти




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017