ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 01, 2022

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София

Полъх на лято през януари

Пореден сезон на вода

През 2019 година беше последната международна регата по река Дунав. Ние, незрящите гребци, имахме щастието да участваме в нея. Пандемията спря провеждането на този най-голям организиран речен поход в света. Това обаче не означава, че нашата лодка стои някъде закотвена и забравена от всички. Почти всяка събота на езерото в Панчарево, в периода от месец май до ноември, незрящи любители на гребния спорт се събират за поредното плаване. Броят на желаещите значително се увеличи. Средната възраст на гребците вече не е около 60 години, а доста по-малко благодарение на присъединили се младежи под 30-годишна възраст. Не мога да не спомена сред тях Панчо Карамански и Моника Методиева. Редовен член на екипажа през изминалото лято беше и Иван Доброволов заедно с двете си деца, както и най-възрастният сред нас - Вихър Пеев.
Затова че отново сме на вода, дължим благодарност на Центъра за социална рехабилитация и интеграция "Светлина" в София, който осигурява лодководач за нашите плавания с цел стимулиране физическата активност на своите потребители. Спортният клуб за гребане, ветроходство и воден туризъм на хора с нарушено зрение "Пасат" осъществява технически тази задача, като популяризира сред незрящите тези видове спорт.
Често пъти на борда на лодката идват и наши зрящи приятели със своите семейства. Едни от тях имат желание да гребат, а други просто да се повозят. В такива случаи плаването се превръща в истински празник. В лодката звучи музика, настроението е приповдигнато от прекрасната природа на Панчаревското езеро, чистия въздух и движението.
През изминалия сезон гости на лодката бяха двама младежи от Белгия и едно момиче от Италия. Те бяха незрящи приятели на Панчо и Елена Карамански. Два пъти при нас идва друг младеж от Пловдив с нарушено зрение, придружаван от баща си. Всеки нов посетител е добре дошъл. Той получава инструкции за безопасност и урок по гребане.
Специална благодарност дължим и на лодководача - нашия капитан Стоян Вътов, който понякога придружава по 5-6 незрящи от спирката на автобуса до гребната база и обратно. Предполагам, че това му коства повече напрежение, отколкото когато като ватман кара трамвай 20 по софийските улици и булеварди. Всичко това до този момент стана без нито един инцидент.
През септември Центърът за рехабилитация на незрящи в София "Светлина" организира изнесено обучение на около 40 свои потребители, което се проведе на Панчаревското езеро. Всички те на малки групи се качиха на лодката и бяха запознати с тънкостите на гребането. Същия ден някои от потребителите можеха да карат тандем по специалната алея покрай езерото. Стана истински спортен празник, който завърши в ресторантчето до гребната база. Мисля, че единствено ЦСРИ "Светлина" стимулира и подпомага незрящите да практикуват воден спорт. Спортен клуб "Пасат" има желание да популяризира гребането и ветроходството и на други места в страната, като бъдат направени демонстрационни плавания примерно в Пловдив, Варна и така нататък.
През лятото незрящият моряк от Равда и наш доайен Слави Цветков винаги е готов да приеме при себе си незрящи гребци и ветроходци, които желаят да плават на джонката на неговия син Слави - младши. Младият капитан приема незрящите не просто като пасажери, а като членове на неговия екипаж. През това лято Диан Петров, председател на клуб "Пасат", който е с напълно загубено зрение, пое рула на джонката и я управлява повече от два часа в морето по зададен от капитана курс. Това стана възможно благодарение на специално приложение на неговия мобилен телефон "Компас". При активирането му телефонът на равни интервали от време гласово информира каква е посоката на движение. В случай че има отклонение - курсът се коригира с леко завъртане на рула.
Това са незабравими изживявания и нещо ново за нас, незрящите в България.
Накрая не мога да не изкажа благодарност и на небезизвестната в българския гребен спорт Румяна Нейкова, на чиято база е установена нашата лодка. Тук, на това място, ние винаги сме добре приети от треньорката Милена Георгиева. Плавайки в езерото заедно с много други лодки, управлявани от деца, младежи и по-възрастни хора, се чувстваме част от една голяма общност. В тази общност има взаимопомощ, разбиране и толерантност, каквато вън от водата се среща все по-рядко.

Йордан МЛАДЕНОВ