Брой 01, 2022

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София


Полъх на лято през януари

Пореден сезон на вода

През 2019 година беше последната международна регата по река Дунав. Ние, незрящите гребци, имахме щастието да участваме в нея. Пандемията спря провеждането на този най-голям организиран речен поход в света. Това обаче не означава, че нашата лодка стои някъде закотвена и забравена от всички. Почти всяка събота на езерото в Панчарево, в периода от месец май до ноември, незрящи любители на гребния спорт се събират за поредното плаване. Броят на желаещите значително се увеличи. Средната възраст на гребците вече не е около 60 години, а доста по-малко благодарение на присъединили се младежи под 30-годишна възраст. Не мога да не спомена сред тях Панчо Карамански и Моника Методиева. Редовен член на екипажа през изминалото лято беше и Иван Доброволов заедно с двете си деца, както и най-възрастният сред нас - Вихър Пеев.
Затова че отново сме на вода, дължим благодарност на Центъра за социална рехабилитация и интеграция "Светлина" в София, който осигурява лодководач за нашите плавания с цел стимулиране физическата активност на своите потребители. Спортният клуб за гребане, ветроходство и воден туризъм на хора с нарушено зрение "Пасат" осъществява технически тази задача, като популяризира сред незрящите тези видове спорт.
Често пъти на борда на лодката идват и наши зрящи приятели със своите семейства. Едни от тях имат желание да гребат, а други просто да се повозят. В такива случаи плаването се превръща в истински празник. В лодката звучи музика, настроението е приповдигнато от прекрасната природа на Панчаревското езеро, чистия въздух и движението.
През изминалия сезон гости на лодката бяха двама младежи от Белгия и едно момиче от Италия. Те бяха незрящи приятели на Панчо и Елена Карамански. Два пъти при нас идва друг младеж от Пловдив с нарушено зрение, придружаван от баща си. Всеки нов посетител е добре дошъл. Той получава инструкции за безопасност и урок по гребане.
Специална благодарност дължим и на лодководача - нашия капитан Стоян Вътов, който понякога придружава по 5-6 незрящи от спирката на автобуса до гребната база и обратно. Предполагам, че това му коства повече напрежение, отколкото когато като ватман кара трамвай 20 по софийските улици и булеварди. Всичко това до този момент стана без нито един инцидент.
През септември Центърът за рехабилитация на незрящи в София "Светлина" организира изнесено обучение на около 40 свои потребители, което се проведе на Панчаревското езеро. Всички те на малки групи се качиха на лодката и бяха запознати с тънкостите на гребането. Същия ден някои от потребителите можеха да карат тандем по специалната алея покрай езерото. Стана истински спортен празник, който завърши в ресторантчето до гребната база. Мисля, че единствено ЦСРИ "Светлина" стимулира и подпомага незрящите да практикуват воден спорт. Спортен клуб "Пасат" има желание да популяризира гребането и ветроходството и на други места в страната, като бъдат направени демонстрационни плавания примерно в Пловдив, Варна и така нататък.
През лятото незрящият моряк от Равда и наш доайен Слави Цветков винаги е готов да приеме при себе си незрящи гребци и ветроходци, които желаят да плават на джонката на неговия син Слави - младши. Младият капитан приема незрящите не просто като пасажери, а като членове на неговия екипаж. През това лято Диан Петров, председател на клуб "Пасат", който е с напълно загубено зрение, пое рула на джонката и я управлява повече от два часа в морето по зададен от капитана курс. Това стана възможно благодарение на специално приложение на неговия мобилен телефон "Компас". При активирането му телефонът на равни интервали от време гласово информира каква е посоката на движение. В случай че има отклонение - курсът се коригира с леко завъртане на рула.
Това са незабравими изживявания и нещо ново за нас, незрящите в България.
Накрая не мога да не изкажа благодарност и на небезизвестната в българския гребен спорт Румяна Нейкова, на чиято база е установена нашата лодка. Тук, на това място, ние винаги сме добре приети от треньорката Милена Георгиева. Плавайки в езерото заедно с много други лодки, управлявани от деца, младежи и по-възрастни хора, се чувстваме част от една голяма общност. В тази общност има взаимопомощ, разбиране и толерантност, каквато вън от водата се среща все по-рядко.

Йордан МЛАДЕНОВ







Назад

Всички статии на Брой 01, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Януари и м. Февруари
*ПРАЗНИЧНО
Новата година
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Обща информация
Списък на записаните нови заглавия през 2021 година
Списък на възстановените заглавия през 2021 година
Книги, издадени на брайл от Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2021 година
ЗДРАВЕ
Повече от 40 погрешни схващания за COVID-19
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Шумен
Пловдив
Петрич
ИЗГУБЕНИ ВЪВ ВРЕМЕТО
Загубено поколение
НАШИЯТ БРАЙЛ
Отбелязваме Световният ден на брайловата азбука
ОБЩЕСТВО
Четете!
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Да влезеш в обувките на слепите
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6