Брой 01, 2022
Тема: ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Да влезеш в обувките на слепите
Да влезе един виждащ човек в тъмното или да е с вързани очи не означава, че влиза в света на слепия човек и преживява нещата като него. Единият е сляп, другият е ослепен, при това временно. На тази основа идват всички различия. Човекът с вързани очи може да преживее едно свое уникално изживяване, което е безценно, но да се приравнява то към слепотата по принцип и да се правят сравнения на тази база - това е нелепо и създава лош имидж на слепите хора. В нашата култура подобни сравнения по-скоро поддържат стереотипите за слепите, отколкото да ги неутрализират. Тези неща ни раздалечават, не ни обединяват, не ни учат, както се опитваме да си втълпим, осмисляйки преживяването. Напоследък много популярен стана изразът "да влезем в обувките на незрящите". А някой задава ли си въпроса как се носят обувки, които не са по размера на нашите крака... Как се възприема съпреживяване, когато ние не можем да вникнем в един вече отработен на липсващо зрение ум, а го проектираме през нашия, за който отсъствието на светлина е временно ограничение. Една екстремална ситуация, при това доставена в по-честите случаи по самостоятелно решение и в сигурна среда. Връзването на очите не запознава човека със слепите или с който и да е друг от външния свят, а го запознава със самия него и с неговата вътрешна същност. И това е логично. Ограничаването на едно сетиво те предизвиква към вглъбяване, към саморефлексия. Затова аз не отричам ползите от временната слепота. Те са безспорни. Но не и да се обвързват със слепите и да се правят генерални изводи за живота им, чувствата им и представите им на такава база. Хората оценяват високо такива преживявания, защото съзнават как те са ги довели до ново знание, нов начин на възприемане на околния свят. И аз единствено мога да оспоря правилността на подхода, с който са доведени до слепота, или нещата, които са им говорени за слепотата по принцип, но не мога да оспоря чувствата им, преживяванията им. Онова, което е на входа и което цели да привлече виждащия човек към това да ослепее за пет минути или за час, е да влезе в обувките на слепите хора. Това докосва две неща у него. Първото е личното удоволствие от възможността да преодолее зоната си на комфорт, което той превръща в значимо житейско събитие, запознава с него всеки срещнат, пише напоителни статуси в мрежата за случилото му се, а понякога изпада в свръхемоционални тиради да обяснява как това го е променило. И не осъзнава през цялото време, че така той излага на показ слабостите и заблудите си, невежеството си и как други му отворили очите що е слепотата и какви хора са слепите. Второто, което е докоснато, е съпричастието към горките слепи. "Да видим какво ви е на вас" И иди им обяснявай, че на теб не ти е такова, понеже си с вродена слепота.
Ако кажеш така, те ти викат "Ау, още по-зле". Къде е диалогът? Нали той е онова, което търсим, за да сближим позициите, да проникнем едни в други, да влезем в истински диалог.
За мен истинската слепота може да се усети по два начина - или когато е продължителна и обхваща всичките ни сфери на живот, или когато е нежелана и нейната липса ни поставя в реална опасност да търсим най-добрите решения за справянето си. Истинската слепота се усеща, когато ослепеният зрящ влезе в едно кафене. Да речем, че си е намерил кафенето, стола, масата, сервитьора. Да речем, че не му личи, че е ослепен, а го възприемат за изначално сляп. И тогава да усети що е слепотата като социално явление, като случване в общуването, като прием от обществото, като негласни правила, които делят хората на такива, които те зяпат, и такива, които се извръщат да не те гледат.
Кои, в края на краищата, изгубиха тези, които искаха да се влезе в обувките на слепите? Самите слепи, които можеха да им го покажат най-добре. Сега слепите са против всичко на тъмно, защото подозират и преносния смисъл на подобни инициативи, и че някой използва неинформираността на хората, за да ги настройва още повече към неразбиране спрямо тях. Спрямо тях, които години наред се борят за прием в тази наша среда, изпълнена с предразсъдъци. Сега някои ще кажат, че измежду слепите няма хора, които да научат зрящите как да влязат в обувките им. А може би не са внимателно търсени и въобще това не е била целта. Забравя се, а често не се и подозира, че понякога слепият, за да е максимално приет като нормален гражданин, си налага ежедневно не само да влиза в обувките на зрящите, ами да се прави, че никога не е ослепявал, че всичко си може, че няма никакви проблеми и че даже е готов да води ослепените зрящи дори по непознати нему пътеки. Или пък, ако иска да възприеме другата линия - на жертва на обстоятелствата, се приема като част от "Ние", които "Вие" не разбирате и от които "Ние" се различаваме във всичко, та затова "Вие" ни дължите да влезете в "Нашите" обувки, а не "Ние" във "Вашите". Къде е диалогът, пак питам?
На емоционално ниво почти всеки може да бъде повлиян. Каква е онази трайна следа, която оставя такова преживяване, която помага тъкмо в това да си изясним как слепите "виждат". Напоследък много модерно стана да се казва, че слепите "прогледнаха" благодарение на някое устройство. Така е. Слепи проглеждат, зрящи ослепяват... А нито външната светлина е направила по-достъпен света за слепия, нито вътрешната светлина отваря към познание зрящия.
И като дойде Коледа, ще отидем в дома на слепите, ще "влезем в обувките им", така ще им покажем своята съпричастност и всички ще са доволни.
Сякаш на човек му е трудно да признае, че когато амбицията му е да влезе в нечии обувки, той го прави лично за себе си. Това е страхът на егото, което се проявява ежедневно и на много нива. Онова его, което пренебрегва болните, бедните и онеправданите. Онова его, което се плаши да каже, че не знае нищо за тях, че и за миг не се е замисляло с какво може реално и пълноценно да ги подкрепи и че винаги е разчитало, че с SMS в телевизионна кампания нещата се нареждат поне отчасти. Това его съветва човека и от него се възползват рекламата със своите послания, както и медиите с техните новини. Колко ли разочаровани ще са тези хора, ако разберат, че в ничии обувки не са влезли! Колко ли разочаровани ще са и някои слепи, които са си мислели, че водят зрящите към доближаването до своето състояние, а всъщност са строили прегради!
Нека думите ми не попарват желанието на хората да търсят пътя към различните от тях. Иска ми се те да са по-скоро напомняне, че всяко действие е плод на наша лична отговорност. Отговорното и информирано съпреживяване на всяка житейска ситуация извън нашата може да е ключ към много залостени врати и да ни разтвори за светове, които не сме и сънували. Но и не само това - да разтвори нашите залостени врати за другите, към които сме се стремили.
Кристиян ГРИГОРОВ
2019 г.
Всички статии на Брой 01, 2022
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Януари и м. Февруари*ПРАЗНИЧНО
Новата годинаВ СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Обща информацияСписък на записаните нови заглавия през 2021 година
Списък на възстановените заглавия през 2021 година
Книги, издадени на брайл от Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2021 година
ЗДРАВЕ
Повече от 40 погрешни схващания за COVID-19ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СофияШумен
Пловдив
Петрич
