Брой 02, 2022
Тема: ПАМЕТ
Спомен за председателя
Преди повече от три месеца си отиде от този свят нашият дългогодишен председател на Регионална организация - Варна Методи Андонов. Той беше толкова честен и добросъвестен, че аз съм убедена, че сега душата му е в рая.
В продължение на 25 години с него работихме рамо до рамо. Беше винаги готов да посрещне който и да е посетител, да го изслуша, да го посъветва и ако може - да му помогне. Той така разбираше и изпълняваше своята работа като председател.
Аз започнах работа в новооткрития във Варна дневен рехабилитационен център, създаден за пръв път в нашия град по проект на Съюза на слепите и с финансовата подкрепа на Програма "Фар лиен" през 1996 година. Методи беше встъпил в длъжност една година преди това. И за двамата работата беше нова и имаше доста предизвикателства. С общи усилия се справихме отлично. В потвърждение на това е фактът, че нашият дневен рехабилитационен център продължава да функционира и сега, макар и вече под друга форма – Приемна за хора с увреждания към дирекция "Социални дейности" на Община Варна. И днес в тази приемна се трудят и помагат на нуждаещите се три специалистки с увредено зрение – Веселина Стоилова, Христина Манева и Ивелина Дюлгерова.
Периодът 1996-2000 г. беше несигурен и тревожен. Сменяха се правителства, закриваха се предприятия, безработицата сред хората с увреждания надхвърли 90%. Нямаше пари за дейности, залите в Дома на културата на слепите опустяха. Но Методи Андонов застана твърдо зад каузата за интеграция на слепите хора чрез различни дейности. Той не даде под наем опразнените зали, защото като мъдър пророк предвиждаше, че някой ден, когато няма да има работа в предприятието, това ще бъде притегателният център за незрящите от Варна. Той не закри фонобиблиотеката и не изхвърли книгите на касети, защото все още имаше читатели. Той създаде условия за разгръщане на инициативи от съюзните членове. През този период възникнаха редица нови организации:
- 1997 г. – разкрит беше Клуб на хората с увредено зрение с председател Славчо Аврамов,
- 1997 г. – учреди се фондация "Приятели на слепите" с председател Георги Митев,
- 1998 г. – създаде се териториална организация на сляпо-глухите с председател Рачо Дончев,
- 1999 г. – създаде се спортен клуб на слепите "Успех" с председател Петър Дечев,
- 2000 г. – създаде се фондация "Съпричастие" с председател Веселина Стоилова и изпълнителен директор Славчо Аврамов,
- 2004 г. създаде се Обединен спортен клуб на сляпо-глухите "Вихър" с председател Ваньо Биячев,
- 2006 г. – създаде се сдружение "Прозорец към света" с председател Румен Манев,
- през 2008 г. фондация "Съпричастие" разкри социална услуга в общността "Център за социална рехабилитация и интеграция на пълнолетни лица със зрителни увреждания" като делегирана от държавата дейност. В центъра се привлякоха нови специалисти, потребители и финансови средства.
- през 2014 г. Варна стана седалище на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България с председател Димо Димов,
- по-късно се създадоха и спортните клубове "Армстронг" и "Атлет".
Така се реализира на практика тъй нареченият "Варненски модел" - повече от 10 организации под покрива на Дома на културата на слепите и никой с никого не се кара. Напротив – всички работят в сътрудничество и партньорство. Чудо! Всичко това става възможно благодарение на дипломатичността и дискретната подкрепа на нашия председател Методи Андонов. Да, имаше хора, които го смятаха за недостатъчно активен, но това беше заблуда. Поради вродената си скромност той не афишираше публично своите каузи и победи. Благодарение на неговата далновидност изпълнихме със съдържание Дома на културата, създадохме условия за незрящите хора да участват според своите желания и таланти в различни форми на дейност.
Ключът от чудото на Варненския модел е може би фактът, че никой от активистите никога не прояви ревност и не раздели хората на "мои" и "твои". Всичко се вършеше в полза на всички съюзни членове. И наистина - колкото повече организации предоставят услуги, толкова повече хора получават услуги. Методи Андонов вярваше в дипломацията и плурализма, до последен дъх се бореше за социалната държава, за заетостта, за интеграцията и подобряването на качеството на живот на незрящите хора от региона и страната. Активно участваше в Управителния съвет на ССБ, в Обществения съвет по рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания в Община Варна и в редица други форуми и конференции със социална насоченост.
Ще го запомним с доброто му отношение, интелигентните и добре подготвени слова и с неизменната възприемчивост и подкрепа към всички добри идеи и начинания за хората с увредено зрение.
Нашият председател вече го няма, но неговите послания за разбирателство, партньорство и взаимно уважение са живи под покрива на любимия на всички Дом на културата на слепите във Варна.
Веселина СТОИЛОВА
