Брой 01, 2008

Тема: ГОДИШНИНА

160 години от рождението на Христо Ботев


Тази година българският народ с признателност отбелязва 160 - ата годишнина от рождението на Христо Ботев. Великият революционер, поет и публицист е роден на 6 януари 1848 година в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.
В съзнанието на българите Христо Ботев остава завинаги един непокорен младеж, който без колебание жертва живота си за свободата на Отечеството.
Първоначално Ботев учи в Карлово, но по-късно се завръща в родния си град, където завършва местното училище през 1863 година.
През октомври същата година заминава за Русия и се записва във Втора Одеска гимназия като частен ученик, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в българското бесарабско село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска града.
По това време във в. "Гайда", редактиран от П.Р.Славейков, е публикувано първото стихотворение на младия Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. Христо Ботев живее във Влашко. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков.
През следващите години се мести от град на град, другар и съратник е на Апостола на свободата Васил Левски.
„Дума на българските емигранти“, издаден на 10 юни 1871 г. в Браила, е първият вестник на Христо Ботев. В публикуваните статии и стихотворения талантливият автор с неистова жажда за свобода и справедливост поругава българските и световните поробители. Поради липсата на финансови средства от вестника излизат само 4 броя.
През 1872 г. Ботев е арестуван за конспиративна революционна дейност и е изпратен във Фокшанския затвор, но след застъпничеството на Левски и Каравелов е освободен. Започва работа в печатницата на Любен Каравелов и става негов сътрудник при списването на революционния вестник “Свобода” (от февруари 1873 – „Независимост”). Същевременно Ботев започва да издава втория си самостоятелен вестник - „Будилник”, чийто първи брой се появява на 1 май 1873.
Христо Ботев продължава да развива активна дейност на журналист и след спирането на Каравеловия вестник „Независимост”. Под негова редакция в края на 1874 започва да излиза новият революционен вестник "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов геният издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
На 5 май 1876 Ботев издава първия и единствен брой на последния си вестник - „Нова България”. В помощ на въстаналите българи той организира чета и става неин войвода. С нея великият българин се качва на кораба "Радецки" при Гюргево и на 17 май заставя капитана да спре на българския бряг при Козлодуй. На 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) е последният тежък бой за Ботевата чета – привечер, след сражението, куршум пронизва Ботев в подножието на връх Вола във Врачанския балкан. Едва ли, когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", Ботев е подозирал, че думите му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." във времето ще увенчаят и неговото име.
Обикновените думи са слаби, за да изразят благоговението ни пред гения Христо Ботев. Ето защо публикуваме стихотворението, с което друг велик българин е пресъздал отношението на народа ни към легендарния свободолюбец.

БОТЕВ

Никола ВАПЦАРОВ

Идва при мене
задъхан и потен
работник
и казва:
– Пишете за Ботев! –

"За Ботев ли? –
Седам.
Елате във среда
към седем."

Но ето че среда отдавна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и късам листата.
Над покрива горе
моторите спорят
със влажната пролет
в света
и мъглата.
И нищо не идва.
Безпътната мисъл
в главата се мъти.
В гърдите тревога.
Преставам да пиша,
захвърлям листата,
дълбоко въздишам
и казвам:
– Н е м о г а! –

Събличам се.
Лягам в леглото.
Заспивам.
Но ето пристига
навъсен работник
и пита:

– Написа ли песен за Ботев? –
За Ботев ли?
Чакай...

"Огряват звездите,
след туй на Балкана
излиза луната,
вълкът се промъква
и дебне в скалите
и светят очите му
в мрака."

Работникът бърчи си челото
и пита:
– Това ли е Ботев?
Пиши за жетварите там,
за теглото,
за черните кърви,
що пие земята,
за робската песен
и мъката в нея,
която люлее нивята.

– Какво ще го търсиш
в усоите, дето
и хищника днеска не броди.
Не виждаш ли? – Ботев
в очите свети,
та Ботев е тук, при народа.

– Ти падаш и Ботев ни казва:
"Вдигни го!
И дай във ръката му знаме!"
Подавам ръката си,
ти се надигаш
и крачиме рамо до рамо.

– Това е то Ботев.
А ти го усукваш.
Та тук за усукване нема!
Повзри се в живота,
и ето ти Ботев,
и ето ти цяла поема.




Назад

Всички статии на Брой 01, 2008

В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ ПРЕЗ 2007 ГОДИНА
Списък на компакт дисковете, записани и възстановени в студиото за звукозапис на ССБ през 2007 г.
В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
Заседание на 19, 20 и 21 Декември
ГОДИШНИНА
160 години от рождението на Христо Ботев
ГОЛБАЛ
Коледен турнир за купата на България по голбал, 8-9.12.2007 г.
След българския триумф
ИЗ ЖИВОТА НА НАСГБ
Работилница за човечност и доброта
Да бъде и пребъде
Всичко е добре, когато свършва добре
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Долни Дъбник, 3 декември – международен ден на хората с увреждания
Долни Дъбник, Заедно в делници и празници
Велинград
Дупница, „Интимна терапия” в Кюстендил
Пловдив, За РСО Пловдив 2007 година завърши многообещаващо
Червен бряг
Плевен
ОБЩЕСТВО
Обединени усилия в помощ на незрящите хора в град Варна
ПРАЗНИЧНО
Трифон Зарезан




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017