Брой 02, 2022

Тема: IN MEMORIAM

На сбогуване


Почина Недялко Стефанов - бивш управител на предприятие "Успех ССБ" - клон Дряново и дългогодишен член на Централния и Изпълнителния съвет на Съюза на слепите в България.

Недялко Стефанов е роден през 1950 г. в село Буковец, разположено между Дряново и Търново. Като много свои връстници и той се насочва към перспективно за времето си учебно заведение, а именно химическия техникум в Свищов. И всичко върви повече от добре до нещастния инцидент в кабинета по химия. По време на лабораторни упражнения се случва злополука, при която отличният към този момент ученик е залят със смес от избухнала до него епруветка. И така - болница, продължително лечение и на финала всичко е наред с изключение на безвъзвратно загубеното зрение. Да изгубиш зрение на 17 години е психическа травма, която много хора никога не успяват да преодолеят и не успяват да се върнат към, така да го наречем, нормален живот. Мъчителният процес на възстановяване не е нито кратък, нито лесен, но стъпка по стъпка Недялко се бори със себе си и променените условия на живота си. Накрая стига и до няколкомесечно пребиваване в Рехабилитационния център за слепи в Пловдив, след което вече е достатъчно укрепнал, за да се реши да кандидатства и от първо явяване да бъде приет във Висшия икономически институт "Карл Маркс", днес познат като УНСС. При това беше приет в една от най-престижните специалности – "Политическа икономия", която завърши с отличен успех.
Запознах се с Недялко на същото събитие, на което се запознах и с Недко Недев – събрание на студентската организация към Съюза на слепите. Беше прекрасна лятна вечер на 1976 година. Да ме извинят читателите, но от събранието на практика почти нищо не си спомням, но затова пък в съзнанието ми ясно се запечата това, което стана след официалната част. Сплотеният студентски колектив масово се изнесе в Парка на свободата – сега Борисовата градина. Без да обезпокояваме мирното гражданство, ние се развихрихме с пълна сила. Китарата на Недко Недев и нашето, меко казано, не съвсем професионално пеене огласяха голямото парково пространство. В такава обстановка бях представен на Недялко. Той беше едър и много внушителен още в младежките си години. Притежаваше огромна физическа сила, която силно контрастираше на тихия му глас и излъчващите се от него спокойствие и доброта. Връщайки се назад в годините, трябва да кажа, че той имаше най-благия характер от всички хора, които някога съм познавал. На фона на тези видими, външни характеристики той всяваше не по-малък респект и със забележителните си интелектуални възможности. Почти като легенда се разказваше как още през първата сесия Недялко и състудентите му е трябвало да се явят на изпит по висша математика. Преподавателят им дал за решаване някакъв интеграл, който продиктувал на групата. С видимо притеснение се приближил към нашия човек, който си стоял на банката и нищо не записвал. Преподавателят все пак попитал какво ще правят. Незрящият студент кротичко казал: "Ами да почваме!". И почнал, ей така наум, да решава интеграла, над който останалите се трудили с лист и химикал в ръка. Колегите усетили, че става нещо интересно, цялата аудитория зарязала решаването и всички следили какво става. А ставало това, че Недялко в негов стил спокойничко и без притеснение си свършил работата докрай. Не само че решил интеграла наум, без да пише, но го направил и със завидна скорост. Но не само с това той си беше спечелил голямото уважение и истинското приятелство на една сплотена дружина негови колеги. Приветлив, гостолюбив, винаги готов да помогне и винаги готов да участва във всяко младежко начинание!
Докато беше студент, живееше в общежитието на Съюза на слепите на ул. "Любен Каравелов". Групата около него бяха все истински приятели, които поотделно и заедно учеха с него, а и не само учеха… Бяха Компания, която много бързо се сприятели и с нас, другите братя, които посещаваха или населяваха тази обител.
След като завърши Икономическия институт, Недялко започна работа в окръжен кооперативен съюз във Велико Търново. Да започне работа извън системата на Съюза на слепите един напълно сляп висшист беше голяма рядкост. Подобни случаи се брояха на пръсти. Със сигурност е имало и други, но лично аз се сещам само за още един - Петър Стайков, който след завършването на университета започна работа като психолог в окръжния психодиспансер във Враца.
Недялко завърши образованието си и за известно време загубих връзка с него, но по-късно отново се намерихме и отново започнахме да се срещаме, когато той пое длъжността началник-пласмент на предприятие "Успех" - Дряново. Моите командировки до този град като журналист от списание "Зари" не минаваха без срещи с началник-пласмента. Той беше толкова добър събеседник, че не усещахме как бързо минава нощта, разбира се, на чашка хубава сливова ракия.
При друга командировка в средата на осемдесетте години на миналия век пристигнах в Дряново през една студена мартенска вечер. В цялата страна тогава имаше режим на тока. Градчето беше потънало в мрак. Настанихме се в хотел "Милкана", където ресторантът не работеше. Не работеха и заведенията наоколо поради липсата на ток. Качихме се на колата и тръгнахме към Дряновския манастир. Когато минавахме покрай комплекса на слепите, с учудване забелязахме, че той беше оазис на светлината. В общежитията и производствената сграда имаше ток. На другия ден разбрах, че предприятието има собствен агрегат, който при спирането на тока се включва и осигурява достатъчно електричество за общежитията и дори за работа на един от цеховете. На следващата вечер Недялко ни покани в родното си село Буковец, където баща му беше кмет, а Недялко на шега го заплашваше, че на следващите местни избори ще му се яви като конкурент. Пътувахме в страшна мъгла. Родителите и сестра му ни посрещнаха в една много уютна селска къща. Не мога да опиша колко гостоприемни и дружелюбни бяха тези хора. Тогава си обясних откъде Недялко е взел неговата неизмерима доброта. Не мога да не спомена прекрасната трапеза и незабравимото домашно вино, което бързо стопли измръзналите ни души.
Още по времето на социализма дряновското предприятие изпитваше сериозни финансови затруднения. Десети ноември 1989 година го завари с директор Пенко Добрев и без особени перспективи за развитие. Говореше се да бъде закрито и трансформирано в център за трудова рехабилитация, където незрящите да бъдат обучавани в различни трудови дейности.
Такова беше състоянието на ПП "Успех" - Дряново и когато в началото на 1992 г. Недялко пое ръководството от излизащия в пенсия Пенко Добрев. Смяната на ръководителя много бързо се почувства и още през първите години на неговото управление този клон на съюзната производствена система се измъкна от тежката криза и в следващите години се превърна в едно от най-добрите съюзни предприятия. Значение за тези резултати несъмнено имаше сравнително добрата производствено-техническа съоръженост на клона – модерната и високо производителна машина за уплътняване на кроненкорки. Но машините сами по себе си не гарантират успех и напредък. За тях са необходими и съответните мениджърски качества на ръководителя. Недялко Стефанов несъмнено притежаваше немалка част от тях.
Той контактуваше много умело и на съответното равнище както с работниците и служителите в предприятието, така и с клиентите-купувачи на произвежданите в предприятието изделия и с доставчиците на материали и комплектоващи детайли.
Всичко това се дължеше най-вече на неговия интелект и на благия му, но взискателен характер.
Извън работното време той не беше директор, а близък приятел на всички работници. Не съм чул някой да каже лоша дума за него.
Като член на ръководството на Съюза на слепите се отличаваше със своята умереност, обективност и с едно неповторимо и незабравимо чувство за хумор. Спомням си едно заседание, когато се обсъждаше какво да се прави със свинарника, изграден някога на територията на "Успех" - Дряново. В далечното социалистическо минало имаше идея предприятията да имат помощни стопанства. В София например имаше такова за производството на зеленчуци. Свинарникът в Дряново не беше перспективен и затова се взе решение да бъде продаден.
Следваща точка в дневния ред на изпълнителния съвет беше приемане на решение за участие на председателя на ССБ във форум на Световния съюз на слепите в Южна Америка. Това щеше да струва на организацията парична сума, с каквато членовете на ръководния орган не бяха свикнали. Настъпи мълчание. Очевидно всички бяха малко смутени от размера на сумата. Неочаквано мълчанието беше нарушено от тихия и благ глас на Недялко – "Отиде свинарникът". Избухна неудържим смях и разходът беше одобрен.
Вече на средна възраст той заживя с една много добра жена. Тя имаше две деца, за които Недялко се грижеше като роден баща. Така той намери своето семейство, в което да обича и да бъде обичан. Децата много се привързаха и когато се влоши здравословното му състояние, се грижиха за него. За нещастие спътницата в живота му почина неочаквано, а и твърде рано. Остатъкът от своя живот Недялко преживя под грижите на своя доведен син. Накрая жилищни проблеми го принудиха да постъпи в дом за възрастни хора, където го застигна смъртта му.
И днес, когато вече са отшумели страстите отпреди двайсетина години, ако отидете в Дряново и попитате когото и да е от по-възрастните обитатели на комплекса към някогашното предприятие, всеки ще си спомни за силните години на предприятието, за времето, в което почти всички са имали и работа, и заплати, за времето, в което управител на "Успех ССБ" ЕООД - клон Дряново е бил Недялко Стефанов. Няма човек, на когото да не е помогнал с каквото може! Често пъти тази помощ е просто един добър съвет. Нека така да го запомним и така да се сбогуваме с Недялко Стефанов, който на фона на масивната му фигура ние, неговите приятели, мило и закачливо наричахме "Нели".
Сбогом, приятелю!

Йордан МЛАДЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 02, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Март
*СТИХОТВОРЕНИЕ
Февруари
14 ФЕВРУАРИ - ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
С любов се оцелява
149 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Изповедно за Левски
IN MEMORIAM
На сбогуване
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Коронапараноя
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Видин
ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Защото светът се върти
МЕДИЦИНА
Каква е разликата между ваксинация, имунизация и инокулация?
НАШИЯТ БРАЙЛ
Брайлът в любовта към виното
ПАМЕТ
Спомен за председателя
ПЪТЕШЕСТВИЯ
Цариградски импресии
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6