Брой 02, 2022
Тема: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Коронапараноя
Няма спор, че държавата би следвало да бъде в услуга на своите граждани. Просто е - без граждани няма и държава. Но дали това се осъзнава от някои, попаднали по случайност или поради други машинации, политици на ръководни места, даващи им възможност да насочват рула в една или друга посока!? Струва ми се, че в по-развитите държави подобни грешки е по-трудно да се допуснат, което не означава, че е невъзможно. Но тук въпросът е чисто процентов.
Едва ли някой ще оспори факта, че коронавирусът е обсебил дневния ред на световното, а не само на нашето общество. Медиите, социалните мрежи и политиците правят така щото темата да влиза постоянно в ушите и съзнанието на обикновения човек. Разбира се, това е въпрос от първостепенно значение, защото здравето и животът са най-големите ценности, които притежаваме. Но тук излязоха и сериозните пробойни на здравната ни система. Система, при която трябваше да имаме относителна сигурност, а не уплаха от нея. Дистанционното лечение се наложи като норма, нещо, което преди години щеше да бъде осмяно и то с право. По времето на соцрежима беше задължително да имаш познат, да имаш връзки, за да получиш адекватна помощ - било медицинска, било друга. Сега със съжаление може да се констатира абсолютно същото. Който има познат, познаващ някакво величие в медицината, се урежда заедно със своите близки да получи легло в болница, ако е с Ковид-19, когато са пиковете на коронавълните. И наопаки - както и преди десетилетия, а вероятно и винаги, обикновените хора разчитат на късмет да попаднат при някой читав лекар. Трябва да се каже, че в тазгодишния бюджет са отделени осем милиарда лева. Казват, че ние, хората, добавяме още толкова. Това е колосален ресурс, който всички виждаме, че очевидно не се разходва целесъобразно. Да си носиш чаршафи, лекарства и прочее предмети от бита е унизително. Унизителна е и материалната болнична база. А най-унизително е, че нашите добри медици, нямащи шанс за достойно практикуване и заплащане на професията у нас, отиват да лекуват чуждите, но по-богати и по-добре уредени общества.
Коронакризата извади най-мракобесните механизми на груповото манипулиране. Показа, поне на мен ми показа, защо скоро няма да сме част от развитите, имащи високо качество на живот, страни. "Всеки сам си преценя" е лозунгът, мотото на масовото заблуждаване, на всеобщата масова манипулация, на която падна жертва нашият народ. Ние, имам предвид като цяло, с готовност вярваме на всякакви шамани, вярваме, че съществува обществен заговор за изтребление или най-малкото осакатяване, стерилизиране, подчиняване на масовката от един малък, но много мощен кръг, съставен от богати злодеи. Ние вярваме, че някой мисли как да ни зароби. Вероятно така се ласкаем, че сме значими.
Ваксинацията раздели нашето общество на две ярки части - първата, далеч по-малка част, която е убедена, че науката е тази, която бута прогреса и втората, която вярва, че някой иска да ги чипира, да ги прецака, да ги овладее и да ги превърне в пионки. Някои ги наричат антиваксъри. Обикновено работещ, но безпогрешен индикатор е, когато съответният субект при споменаването на това, че е антиваксър подскочи, като че ли е седнал върху букет рози, и започне яростно да протестира, че не е антиваксър, понеже всички ваксини ги има от детството, но тези... Тези са експериментални и не се знае какво има в тях. Разбира се, удобно пропуска обстоятелството, че развитите общества масово се ваксинират и 70 - 80 - 90 процента за него са най-много показател колко са глупави същите тези общества, към чието качество на живот се стремим цял живот.
На първо четене умни, дори интелигентни хора са против ваксинацията срещу Ковид-19. Това е феномен, който ме гложди вече година. Нямам обяснение, освен дълбоко, генетично заложен страх, че някой иска да ни прецака. Да си спомним байганьовските истории. И наопаки - хора, за които по-скоро бих повярвал, че биха били анти, приемат ваксинацията за средство да спасят себе си и своите семейства.
Цялата научна общност може да излезе в медиите, в социалните мрежи и на живо, но един лекар да се обяви против ваксините и всеки антиваксър, пардон, антиковидваксър го сочи с благоговението на религиозен фанатик, достигнал земите на Божи гроб. За никого, още по-малко за мислещите хора, не е тайна, че във всяка гилдия си има опозиционери – било, защото искат да изпъкнат, било, защото такива са им познанията.
Не мога да си обясня, въпреки че се старая всячески, как нормално мислещ човек би посегнал към белина или нещо от сорта, за да се лекува или предпази от коронавируса, но няма да си постави ваксина. Единственото ми обяснение е, че тези хора са уплашени, тези хора нямат доверие на държавата, тези хора изпитват параноя, че са толкова важни, че някой си е поставил за цел да ги обсеби, да ги ликвидира и прочее. Вярно е, че всеки сам за себе си е най-важен, но трезвата преценка и това къде сме в общата световна палитра би ни помогнало да осъзнаем, че ние сме важни, дори много важни, но за нас и нашите близки. И без нас светът е съществувал, а и след нас слънцето ще продължи да изгрява. Нещо повече - тези, които според конспиратофилите се стремят да ни елиминират, после кого ще управляват, ако няма маса? Въпросът е риторичен, но за параноята няма трезвеност.
С всичко по-горе не искам да омаловажа огромния, извън моите човешки представи, бизнес, свързан с Ковид-19. Ваксините са много пари, тестовете са много пари, лечението е много пари, превенцията, погребалният бизнес, особено у нас, процъфтява, благодарение на тази чума, която ни достигна. Да, някои станаха безмерно заможни, но това основание ли е да не се ползваме от медицинските достижения на науката, за да не умрем от коронавируса? Любимият ми аргумент на антиваксърите, пардон, на антиковидваксърите е, когато ми кажат, че няма гаранция, че като се ваксинираш, няма да се разболееш. Това е "железен" довод, разбира се. Съответно ги питам - те имат ли гаранция, че сутрин, като излязат от вкъщи, вечер ще се приберат живи, здрави и щастливи? И така се разделяме, всеки стоящ на своите си позиции - те убедени, че някой иска да ги убие, аз все повече убеждавайки се, че няма как да достигнем качеството на живот на развитите държави, докато масовото мислене е подчинено на параноя и слухове.
Друго любимо от антиковидството е, като ми каже някой, че по медицински причини не бива да се ваксинира, иначе би го направил. Естествено, че има и такива случаи. Питам дали лекар е дал този съвет. Отговорът е: "Аз си знам състоянието". Спирам разговора, понеже започнах да си ценя времето и енергията, само се чудя дали количествата тютюн и алкохол, които поглъщат някои, им помагат и дали по лекарско предписание вземат гаргантюанските дози.
И никога не съм твърдял, че ваксините са панацея, то и никой медик, ако не се лъжа, не го е твърдял. Но ваксините са средство, което ни помага срещу този кошмарен вирус. Ваксините не са съвършени, но са нещо. Веднъж дадох горе-долу следния пример - имаме гора, в нея бродят вълци, ние трябва да минем през тази гора. Можем да минем и да не срещнем вълк, тогава, излизайки от гората, си отдъхваме. Можем да срещнем вълци, което е много вероятно, тогава получаваме ухапвания или губим живота си. Ако сме само нахапани, колкото и да е зле положението, достигайки отвъд гората, се радваме, че сме оцелели, въпреки пораженията. Но имаме избор - да тръгнем през гората с голи ръце или да вземем лък със стрела. Лъкът не е съвършено оръжие срещу вълците, но все пак е оръжие. На други дадох пример с проливен дъжд. Или тръгваме под него гологлави и разчитаме, че няма да се простудим, или вземаме чадър, който поне отчасти би ни запазил.
Не мисля, че моите метафори са убедили убедените антиваксъри, пардон, антиковидваксъри. Но мисля, че те биха били полезни на хора, които не страдат от коронапараноята.
И аз може да не съм прав, но съм убеден, че пари от държавния бюджет не бива да се предоставят на частните болници, а целият обществен ресурс трябва да се влага в държавното здравеопазване. Именно държавните болници са здравната арматура на обществото, там се предлага спешната помощ, там се лекуват социално слабите, там се лекува средната класа на обществото. Или поне така би трябвало да бъде. Частните болници са за богатите, за тези, които имат пари да си плащат и искат да си плащат. С други думи частните болници, както е и сега, са за хората с пари. Но в момента изтичат колосални средства в частните болници, а държавните тънат в мизерия и кадрови дефицит, понеже парите, които трябва да се инвестират в тях, отиват в частните и бездънни джобове. Впрочем същото е валидно и за образованието. Тоест - ние имаме принципна и системна грешка на кого предоставяме обществените пари. Разбира се, никой няма да тръгне срещу "бялата мафия", защото рискува своя, както и на близките си живот. Но ако някога обществото проумее, само че не така, както с антиковидваксърството, а реалността... Тогава би могло и би било животоспасително всички парични средства от държавния бюджет да отиват в държавното здравеопазване.
Не е тайна за никого, че е масова практика в частните болници тежките случаи да се насочват към държавните, защото при тежките необходимите средства са много, а те могат да си източват пари и с далеч по-леки. Имат спешни центрове частните болници. Имам личен опит с един такъв спешен център на голяма и качествена частна болница. След това трябваше да се заплати трицифрена сума за оказаната помощ в спешното. За оказана спешна помощ на дете положението е същото - родителите трябва да си платят спешността. Когато човек иска да отиде с направление в частна болница, понякога се налага да чака седмици, дори месеци, но когато отиде платено, прегледът се назначава далеч по-бързо. Да не говорим, че има специалисти, които изобщо не работят по здравна каса и при тях човек, иска, не иска, трябва да се бръкне поне със стотачка.
Медицинските авгиеви обори са толкова затлачени, че и Херкулес би се озорил. Да, зная, че някой от вас ще възкликне - "Това са констатации, но какви са решенията?". Така е. Това са констатации, но истината е, че ако няма диагноза, не може да се предпише и лечение. Първото и най-важно решение е онова, което посочих по-горе, а именно обществените пари да отиват единствено и само в държавно здравеопазване и нито един обществен лев да не отива в частния медицински сегмент, който се ползва най-вече от богатите или застрахованите хора. Докато обществените пари се влагат и в частните болници, дотогава ще имаме и починали хора пред входовете на държавните, където липсват базисни неща, включително има въпиющ недостиг на квалифициран медицински персонал. Когато някой случай разтърси обществото ни, тогава протестираме (най-вече във фейсбук), възмущаваме се, искаме промяна. Но, както е казал народът, всяко чудо за три дни, а по-голямото за пет. После всичко си продължава постарому.
Далеч съм от това, да вървя против очевидната истина, че редица политически режими, дори и в уж демократични държави, се възползваха от коронаситуацията и наложиха комплекс от мерки, граничещи с контролирането на редица права, смятани до вчера за неприкосновени. Спомняте си, скъпи читатели, че нашите областни градове бяха блокирани и никой нямаше право да ги напуска или да влиза в тях, без да декларира, да покаже разни документи и прочее. Спомняте си, че имаше глоби за онези, които излизаха в парка или, да не дава Господ, дръзваха да седнат на пейка там. Столичани помнят как прекрасната Витоша им беше забранена. Но всички политически управления са еманация на своите общества. Ако има демократично управление, значи, че мнозинството от обществото изповядва демократичните ценности. А ако има корумпирано управление... Както е казал геният - "Всичко е относително", а аз скромно бих добавил - "Балансът е ключов за просперитета на всяко общество".
И нека да не остане някой с погрешно впечатление. Всяко общество трябва да уважава своите богати хора, но само тия, които са станали богати благодарение на своите знания, умения, работа, упоритост, а не на далавери. Богатите хора са богатство за всяко общество. Те дърпат бизнеса, включително и медицинския. Богатите хора, станали богати благодарение на своите качества, не са безучастни към държавността, духовността и народа си, те помагат с част от своите богатства, защото знаят, че силната държава е в услуга на всеки, независимо къде е в класовата стълбица.
Хомогенността на дадено общество е мираж. Никога няма да има пълно съгласие по която и да е тема. Въпросът е в мнозинството. Сега при нас, в нашето общество, мнозинството се състои от антиковидваксъри и неутрални ковидяни, а хората, които знаят, че науката е единствената сила срещу вируса, са малцинство. По света милиарди са ваксинирани, при нас едва една трета. Антиковидваксърите много наподобяват на секта. Държат се като дрогирани и за тях друга истина, освен тази, че някой се опитва да им вкара нещо в "безценните" тела и да им ограничава правата, няма. Те вярват във всякакви небивалици, но не и в очевидното, в медицинската наука. Антиковидваксърите, поне една част от тях, са твърде агресивни към тези, които не искат да споделят техния антиковидянски фанатизъм. А както се знае, онези общности, които се изграждат на базата на догми, без наука, са всъщност и лесно манипулируеми, което ще позволи на техните гурута да ги лашкат в каквато посока си поискат. Това се е случвало през хилядолетията, когато различните религии са били единственото средство за масово манипулиране на племената и народите.
д-р Иван ЯНЕВ
