Брой 02, 2022
Тема: ПЪТЕШЕСТВИЯ
Цариградски импресии
Ангел СОТИРОВ
Снимки - Неда КЛЕНСКА
С полувековно закъснение най-после и аз съм в най-големия европейски град, единствен в света разположен на два континента. Най-после, защото още преди 52 години и 9 месеца петдесетина пловдивчани, начело с харизматичния Георги Даракчиев, посещават многовековната българска столица. Българска столица, защото почти 7 века - по време на османското и византийското владичество, Константинопол е и столица на българите. И затова смятам, че всеки българин трябва поне веднъж да бъде в този свръхинтересен град. Мен ме е срам, доста ме е срам, че при многократните ми посещения в югоизточната ни съседна държава (3 пъти в Едирне, 3 пъти в Айвалък) не съм успял да се добера до въпросното екзотично селище.
Колю Мъндев с усмивка си спомня как техните посрещачи потупвали Георги Даракчиев по огромния корем и викали: "Рахат бей, Рахат бей!". Тогава Цариград е бил дълъг само 120 км, разстоянието от Пловдив до София. Той ми разказа също за изключителното гостоприемство на ресторантьор - български турчин от Асеновград, напуснал България през 1956 г., безплатно нагостил и напоил десетина души от групата воглаве с турскоезичния Димитър Ганчев - Графа. Коко съвсем под сурдинка ми съобщава, че под стенните ковьори на хотела им, находящ се на Бейлу чаршъ, е гъмжало от дървеници, наредени като войници. Той изведнъж се сеща, че близо до Босфора са видели местен сляп човек пред дюкянчето си, произвеждащ къщни метли. На същия Графа като опитен метлар препоръчва да прави по още една телена намотка на дръжката. Велик Атанасов пък споделя, че в близост до хотела им била всеизвестната улица за платена любов Абана сокак. "Ходим, където ходим", свидетелства той – "и мъжете се отбиваме на прекрасното място да оплакнем по едно око". Мераклиите били изненадани, че сред тези труженички, изложени във витрини, имало и негърки, черни като кюмюр. За чест на групата един слабовиждащ и един зрящ се осмеляват да тестват качеството на предлаганите секс услуги. Стоил Раков - Джона, Минко Пенев и още няколко души даже срещат живеещ в Истанбул българин, чиято съпруга работила в атрактивното заведение по чистосърдечното му признание.
Иван Христов - Тръстеника надеждно ме информира, че на прословутата търговска улица Капълъ чаршъ, също наблизо, са вървели и български пари, но само десетолевки. Той си купува две златни халки 18 карата само за 20 лева във връзка с предстоящата му женитба. Участниците в забележителната екскурзия - самодейци, спортисти, и ССБ-чиновници, са силно развеселени от рекламните слова на главния счетоводител на пловдивския "Успех" Кою Учкунов, който се е опитвал да продава на стамболиите български кашкавал, викайки "Къшкъвал уфцъ, къшкъвал уфцъ!!!". Всеки турист легално е разполагал само с 30 щатски долара. Поради това нашего брата се е опитвал да си докара някоя и друга турска пара чрез улична търговия. За тази цел Велик е носел българска плодоизстисквачка, работеща на 220 волта, но за зла беда в Турция електрическите уреди се захранвали със 110 волта напрежение. И нещо любопитно, сред екскурзиантите има и софиянка – Невена Кунева, началник-кадри и партиен секретар в съюзното Централно управление. Тя е молела Стоил да се движи с него под ръка, защото ако била сама, цариградчаните-мюсюлмани я пипали по дупето. Между другото и Жеко Николов - партийният секретар на пловдивския "Успех", също зорко бдял за стриктното спазване на социалистическия морал от неговите подопечни, естествено, и за неутрализирането на пагубното капиталистическо влияние. Вероятно черешката на тортата за моите съграждани е моментът, когато автобусът, шофиран от Наско Братанов, преминава посредством ферибот на азиатския бряг и нашенци стъпват за пръв път, макар и за час-два, на най-големия земен материк. В тази част на града те са видели пак за пръв път в живота си живи маслинови дървета, от които някои от по-дръзките са си отчекнали и по едно клонче за спомен. И този шопинг-рейд до столицата на 4 империи (Римска, Византийска, Латинска, Османска) директорът-вълшебник Георги Даракчиев осъществява 20 години преди промяната, във вихъра на Студената война, когато тоталитарната държава трепери над всеки щатски долар!!! За съжаление, спортистите Шукри Кошничаров, Хюсеин Мустафов, Азим Киазимов и Исмет Ибчев поради мюсюлманските им имена не са включени в цариградския няколкодневен набег… Но за още по-голямо съжаление, на колегите им спортисти въобще не им хрумнало да протестират заради проявената свирепа верска дискриминация.
През XIX век, до Руско-турската война от 1877 - 1878 г., Цариград за около три десетилетия е нашето най-голямо културно, църковно и политическо средище. В него се подвизават повечето от най-изявените ни възрожденци като Христодул Сичан-Николов, Иван Богоров, Петко Рачов Славейков, Драган Цанков, Марко Балабанов. Именно в Цариград се водят продължителни люти битки за църковната ни независимост.
На 29 декември миналата година в 9 часа от бензиностанцията до пловдивския хотел "Санкт Петербург" се качваме в софийския автобус за Истанбул, за да прекараме там новогодишните празници. Пътьом се спираме в Одрин, отстоящ на 237 км от нашата крайна дестинация и само на десетина км от българо-турската граница. Нашият гид Валентин е убеден, че Едирне е с по-ориенталски изглед от Истанбул, предупреждава ни, че тук сега цените са по-високи от цариградските поради стълпотворението от купувачи. Откри ни, че турското име на Бойко Борисов е Отобан Бей, че със своя голям приятел Реджеп Ердоган - 37-ия султан на сегашна Турция, бати Бойко говорел на турски. Нямаме време за историческия център на Одрин с трите имперски джамии - "Селимие", "Уч Шерефели" и старата джамия "Талад паша Булвари", за двете православни български църкви – "Свети свети Константин и Елена" и "Свети Георги". Но имаме време да хапнем набързо по една шкембе чорба. Тук тази фамозна турска супа е по-гъстичка от българската й версия, но месцата ѝ са по-жилави. Впрочем след Бурса - първата столица на османските турци, Едирне 84 години (1369-1453) е столица на Османската империя. Адрианопол, наименованието под което е познат в исторически контекст, е може би най-посещаваният турски град от българите с цел пазаруване на евтини турски стоки. На всяка крачка звучи българска реч. На площада с трите джамии пристигат десетки автобуси от всички краища на България. Там се предлага и прочутият одрински специалитет "Тава джигер". Именно заради този одрински гурме-деликатес, въпреки дългогодишните ми вегетариански забежки, аз на три пъти съм пропътувал по триста и няколко километра. Между другото, надали заради "Тава джигера", и за част от османските султани, управлявали от Истанбул, Едирне е бил любимото им място за почивка.
И ето ни и нас в отдавна обетования град, чиято възраст е 27 века, с цели 53 века по-млад от Пловдив. Освен с вече споменатото име, той е известен и с първото си име Византион, със синонима на Константинопол - Константиние, с българското си наименование Цариград и с османското - Истанбул. Часът е малко след 8 вечерта. Настаняват ни в тризвездния грандхотел "Юнал", намиращ се в квартала "Ак сарай" (Белия дворец). В стаята няма стенни ковьори и, слава Богу, дървеници, строени като войници. Наблизо е единствената за Истанбул трамвайна линия, по която слепите пътуват безплатно - за карти им служат белите бастуни. Тази линия ни беше надежден суперориентир, за да намерим нашия квартал. След малък отдих се втурваме да огледаме ахчийници и магазини.
Населението на Истанбул е колкото три Българии, дължината му - 150 км, площта - над 5 хиляди квадратни километра. 470 години (1453-1923) е третата и последната столица на Османската империя. Разположен е от двете страни на Босфора – пролива, свързващ Черно и Мраморно море. В неговата азиатска част живее една трета от населението му. През 2010 г. той е обявен за европейска столица на културата и става десетата в света най-популярна дестинация със 7 милиона чуждестранни гости. И сега неговите гости бяха в голямо изобилие. Чуваше се руска, арабска, сръбска и английска реч - не само в туристическите обекти, но и по улиците му. Според мой надежден източник - гида на дъщеря ми Неда, новата 2022 са посрещнали и 75 препълнени автобуса от братска Сърбия. Струва ми се, че нашите автобуси със сигурност са били по-малко.
Параметрите на фантастичната църква "Света София" (Ая Софи), според Стоил Раков - Джона, са дължина - 120 м, ширина - 80 м и височина на кубето й - 56 метра. Нейни архитекти са Исидор и Антимий. Построява се по времето на византийския император Юстиниан. Строежът продължава 5 години – от 532 до 537 година. Тя се смята за едно от осемте чудеса на света. Допреди две години "Ая Софи" е музей, но оттогава е вече действаща джамия. Тук с моята слабовиждаща придружителка направихме първия успешен опит да се загубим. Утешавахме се, че и две момичета от нашата група също са се загубили в гъмжилото от чуждестранни туристи. За да не се губят или по-лесно да се намират, туристите от САЩ носеха на лявата си ръка превръзка с американското знаме, а тяхното чичероне размахваше двуметров прът с многозвездното знаменце.
Като контрапункт на църквата "Света София османският султан Ахмед построява огромна джамия, наречена "Султан Ахмед", но повече известна като Маави джами (Синята джамия). Синята, защото нейният купол отвътре е син и нейният интериор е облицован със сини плочки. Тя е с три двойки минарета, сиреч шест. Ако джамия има повече от две минарета, тя се смята за много специална, пояснява ни нашият екскурзовод. От него разбираме, че в Истанбул има над 3 хиляди джамии.
Демир Клисеси - желязната черква "Свети Стефан", е православен български храм в истанбулския квартал "Фенер", направена от готови чугунени елементи, тежащи 500 тона. Те са докарани с кораб по Дунав и Черно море. Тя е единствената в света православна метална църква. Метални черкви, но не православни има в Мексико, Чили, Перу и Филипините. Желязната черква представлява трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти. Неин архитект е Ховсеп Азнавур, дядо на певеца Шарл Азнавур. Архитектурният стил е неоготика. Поради това, че брегът е блатист, в земята са забити 300 пилона от ливански кедър, понасящ влагата. Върху тях е направен циментовият постамент, на който са монтирани чугунените елементи. Желязната черква е изграждана в продължение на 5 години - от 1892 до 1896 година. В нея са погребани Иларион Макариополски и Партений Зографски. Намира се на брега на Златния рог и се квалифицира като негова перла. Черквата "Свети Стефан" е със статут на паметник на културата в република Турция. Тя е действаща и в нея се черкуват цариградските българи. Нужда от български молитвен дом се появява през 40-те години на XIX век. По онова време в Цариград са живеели около 50 хиляди българи - хиляда български семейства в самия град, а останалите наши сънародници в 36-те български села в неговите околности. Те са се черкували в гръцки православни храмове, където богослужението се провежда на гръцки. Стефан Богориди - учител на султан Абдул Меджид, издейства посредством своя ученик през 1849 г. султански ферман, разрешаващ построяването на българска черква. За целта Богориди бей подарява един от своите дворове с къща и конюшня. От материалите на тези сгради се построява дървена църква и метох. Но след време църквата е подпалена и изгаря. И цариградските българи отново са без свой храм. Започват да се набират парични средства за нова църква. Провежда се търг, който е спечелен от австрийската фирма "Рудолф фон Вагнер", специализирала в строителството на обекти от железни елементи. Нейни продукти са Айфеловата кула в Париж, лъвовете и орлите на Лъвов и Орлов мост в София. Преди няколко години е завършена 7-годишна реставрация на желязната черква по проект на арх. Фекрие Буламас за сметка на Истанбулската община. При тази черква, която посетихме навръх първи януари, направихме пак не особено успешен опит да се загубим. От тук си купихме платнена икона на Богородица с младенеца Исус, реплика на уникална икона от черквата, рисувана от талантлив руски иконописец.
Босфор (на турски - Истанбул Боазъ) е протокът, който свързва Мраморно и Черно море и разделя европейската част на Турция - Румелия, от азиатската - Анадола. От двете му страни е разположен Истанбул, други селища от вилаета, множество вили и места за отдих, пристанища и предприятия. Името на протока идва от гръцкото Босфорос (Βόσπορος) – Пътя на юницата. Според легендата спасилата се от магията красавица Йо, любовница на Зевс, превърната в юница от ревнивата Хера, възвърнала човешкия си образ веднага щом избягала от Азия и минала в Европа. Жителите на Истанбул го наричат просто "Боазъ" (проход, пролив). Дължината на протока е около 30 километра. Максималната ширина в северната му част е 3700 м, а минималната – 750 м (между крепостите Анадолухисаръ и Румелихисаръ). Дълбочината в средата на протока варира от 36 до 124 метра. Има удобни естествени пристанища, най-доброто от които е Златният рог - на европейския му бряг, близо до изхода му в Мраморно море. Босфорът е един от най-труднопроходимите проливи в света заради интензивното движение. Затова е започнало вече прокопаването на нов канал, срещу което има силна съпротива от страна на еколози и геолози. Над Босфора са изградени три моста. Под него минават два тунела. Тъкмо в Босфора, на кораба "Боран", оборудвани с маскарадни атрибути като конусообразни лъскави шапки, цветни домина, странни свирки, оказали се балони, посрещнахме новата 2022 година. 320 минути купонясвахме на този кораб, а той се движеше от единия до другия край на Босфора. През цялото празнуване звучеше музика. Отначало имаше жива музика и турски танци. Полугола кючекчийка представи танц, имитиращ полов акт. ОЗ полковник д-р Красимир Пенев от нашия купонджийски квартет не се стърпя и пъхна в сутиена на разгорещената девойка 10 щатски долара. Последва и групов мъжки танц. Танцуващите се държаха за раменете и този танц напомняше силно за българско хоро. Диджеят си се беше яко заредил с хитове от различни времена, включително и български, не пропусна даже и "Бяла роза ще закича", което възпламени българоезичните купонджии. Десетина минути преди два часа се отправихме към нашата бяла "Скания" и след 90 минути си бяхме в хотела. Констатирахме с изненада, че зарята в Истанбул беше от скромна по-скромна. Явно, че комшиите са по-жалостиви към своите кучета и котки.
Общуването ми с цариградчани провеждах на турски език. Моят не особено перфектен турски се оказа достатъчно разбираем за моите речеви партньори. Този език изучавам с известни прекъсвания над 6 десетилетия. Улеснен бях от факта, че на младини почти 7 години бях живял и работил сред български турци. Несъмнено бях подпомогнат от обстоятелството, че в българския език изобилстват турцизмите. Помагаше ми и това, че сред добрите ми приятели един-двама са турци. За всеки случай в раничката ми, която свалях от гърба само преди сън, се мъдреше българо-турски речник джобен формат.
И ако ми разрешите едно лингвистично отклонение. В резултат на османското господство и многовековното ни съжителство с турския етнос в българския език са проникнали стотици турцизми. Някои от тях, като парА, торба, чанта, тава, чорап, ерген, пазар, бакла, фъстък, памук, кюфте, пелте, боя, чекмедже, хайвер, халка, дюшек, ишлеме, сачма, кавга, казан, айран, дори не ги смятаме за чуждици. И за тях май нямаме български синоними. Изглежда нашите пуристи, ако ги има все още, са вдигнали безпомощно ръце или просто са обръгнали към това явление... Знайно е от мнозина, че свръхнахъсаният пурист Иван Богоров прави неуспешен опит да замени турцизма "кибрит" с "драсни пални клечица". Като че ли съвсем основателно е опасението на историка Божидар Димитров, че ако нашето освобождение се е забавило още малко, българският език е могло и да го няма. Разбира се, и в съвременния турски език също има думи от чужд произход - персизми, арабизми, гърцизми и най-вече от международната лексика като радио, телефон, проблем, доктор, соло, акордеон, шампион, милион, компас, фабрика, март, трамвай.
По време на нашето петдневно пребиваване ние тествахме не само улиците, тротоарите и магазините на Истанбул, но и местните чай, боза, кюфтета, гевреци и кокореч. Чаят е най-разпространената турска напитка. Поднася се в малки стъклени чаши с формата на лале. От него устните, зъбите и венците на консумиращия го изтръпват. И струва само 5 турски лири – около 70 наши стотинки. Страхотната истанбулска боза, която трудно се намира, е по-гъста, по-ароматна и по-вкусна от българската. Кюфтетата са по-малки, по-сплеснати и изключително вкусни. По улиците ги предлагат с шепа едро нарязан кромид, който нито люти, нито мирише. Местните гевреци ми се сториха досущ като нашите. Кокоречът (печени плетени агнешки чревца) не ме впечатли, ял съм в пловдивския Капан по-добре приготвен. И един наш дребен резил, да не кажа позор. Закуската ни беше на блок-маса. Винаги си вземахме и едни малки бели нещица с яйцеподобна форма. Смятахме ги за пъдпъдъчи или гълъбови яйчица, но се оказаха прясна моцарела, чийто вкус не познавахме. Последното е казано под секрет, нека да си го знаем само ние!!!
Посетихме и забележителния Мъсър пазаръ (Египетски пазар), където пихме чай на рядко красиви релефни столове и маса. Разгледахме дворците Топ капъ и Долма бахче, като бяхме извънредно впечатлени от интериора на последния. Не успяхме да посетим Капълъ чаршъ и Абана сокак, макар че на два пъти сме минали съвсем наблизо до тях. Това е сериозен повод да се върнем пак в седемвековната наша столица и да се насладим повторно на нейните прелести.
Както е известно на някои от нашите читатели, в последните години екскурзии от зрително увредени туристи до Цариград са организирани от Кооперацията на слепите (2015) и от софийския регионален ССБ с председател Асен Алтънов - Пашата, който през 2013 г. води там два претъпкани буса. Със сигурност невиждащите хора не отстъпват на зрящите по любознателност и устреми към пътешествия, по жажда за опознаване на близки и далечни страни.
Иска ми се да завърша моя пътепис с думите на екскурзовода от Пловдив Пламен Павлов, цитирани от приятеля ми Юлиан Пашелиев: "Който не е видял Истанбул, не е видял нищо от света, а който е видял Истанбул - все едно е видял половината свят!".
Назад
