Брой 02, 2022
Тема: ЛИТЕРАТУРНИ СТРАНИЦИ
Защото светът се върти
Ники КОМЕДВЕНСКА
Самотата в кварталната кръчма сълзи като рана,
но умело прикрива коравите мъжки вини.
На четворната маса, от няколко часа пияна,
си поръчва жената, най-тъжна от всички жени.
Над поредната чаша в мълчание кипнало вино
тя разстила косите си – есенно-сребърен шал,
и закрива очи, пълни с толкова болки изстинали,
като скитник в годините, всяка любов изживял.
И мъжете я гледат, и стръвно в душите им вият
всички думи-камшици на делника груб и суров.
Но не виждат, че нейните устни от виното пият,
а сърцето й пие от чашата само любов.
А когато в кръвта й последната капка узрее
в неподвластен на времето древен езически код,
тя си тръгва с несигурни стъпки. И влюбен във нея,
се търкулва по прашните стълби самият живот.
Вън я дебнат очи – безпогрешни човешки капани.
„Ето идва пияната!” – в тъмното някой крещи.
Но и те не разбират: светът покрай нея пиян е
и жадуващ любов, все така се върти ли, върти…