Брой 03, 2022
Тема: ОБЩЕСТВО
Като в народните приказки
Това не е политически коментар. Не защото не обичам да правя коментари на политическа тема. Не защото на мнозина от вас са им дошли до гуша и няма да си мръднат пръста да прочетат това, което искам да кажа. Не, просто днес ми се ще да поразсъждавам върху едно явление, което според мен оказа изключително негативно влияние върху психиката ни – имам предвид върху психиката на българския гражданин. Нямам намерение да доказвам кога е било по-добре: преди десети ноември или сега. Нямам намерение и да споря по този въпрос. Практиката ме убеди в безполезността на подобен род упражнения. Всеки си тълкува нещата, както му е удобно и хич, ама хич не го е грижа за това кой как живее и как се чувства. Затова нека се съсредоточа върху въпроса, който ме занимава напоследък.
Веднага след еуфорията по десети ноември започнаха да се прокрадват едни изречения - от екрана, от вестниците, изобщо от ефира: "Държавата е лош стопанин", "Нашите предприятия са неконкурентоспособни", "Цялата ни индустрия е морално остаряла". И така в годините стигнахме чак до атомната ни електроцентрала, която била изключително опасна и трябвало да се пристъпи към нейното спиране. На всичкото отгоре това спиране имало пряка връзка с влизането ни в Европейския съюз. Така се разви и истерията по панелните блокове, по "идиотското строителство" на жилищни комплекси в големите градове.
Ето с такива неща се започна облъчването, в резултат на което се стигна дотук. И какво виждам аз - за вас не зная.
Понеже държавата е лош стопанин, икономиката ни от 27-ма в света (това не е комунистическа статистика, а на ООН) се срина и сега е на ниво Третия свят.
Паралелно с това, разбира се, се срина и самочувствието ни. Колкото и да е парадоксално, но онези, които си спомнят, без да си кривят съвестта, ще ме подкрепят, че най-малко по пет пъти на ден от новините чувахме в какво сме първи или втори в света.
Сега е точно обратното: всеки ден по пет пъти чуваме как сме последни или, ако сме първи, то е по смъртност, по заболели от не знам си какво и по убийства в големите градове. И какво самочувствие, каква увереност искаме да имаме при това облъчване?!
Ама сега можело да се пътува свободно по света, тогава не можеше. Аха, така е. Ама пътуват 200 хиляди, а другите шест милиона и сто - мъдруват. Или мизеруват, казано по-точно. За 200 хиляди ли беше цялото това викане и крещене?
Образованието ни е всичко друго само не и образование! От предучилищното до висшето.
Я някой да си спомни колко беше лесно да се влезе в университет преди десети ноември! И тук не визирам забраните на оглупелите партийци за неблагонадеждните младежи - синове на кулаци. Това беше до края на шестдесетте. Сега ако не влезнеш, бият.
За здравеопазването изобщо не искам да отваряме дума. Клинични пътеки, направления, частни клиники и какви ли не глупости. Нищо против частните клиники, но да провеждаш съзнателна политика да скапеш държавните за сметка на частните е политическа перверзия. Не само у нас било така. И какво ме интересува, че и извън България има простаци? Мен ме интересува как живея аз, как живеят децата ми, как живее народът ми.
Като малък ме водеха по частни лекари. Искаха да ми помогнат за моя проблем с очите. И какво се получаваше? Когато отивахме в частния кабинет на лекаря, от нас по-ценни пациенти нямаше: какви пациенти, то направо си бяхме близки гости! А щом ни видеше въпросният лекар в държавната клиника, ни подминаваше все едно сме абсолютно непознати.
В образованието на слепите деца изобщо не искам да надничам. Там е върхът на некомпетентността, лицемерието и интелектуалната нищета. Който иска, може да проведем публичен диспут пред цял народ: ако има смелостта, моля да заповяда! Кой извратен, лишен от всякаква човещина мозък реши, че може да събере деца със зрителни увреждания (които и без това страдат от мисълта, заплашваща да стане комплекс, че не са като другите) с деца с множество увреждания??? При това в един коридор, под един покрив!
Онзи ден си пуснах мач на "Левски" и "Ботев" - Пловдив от 1993-та година, полуфинал на Купата на България. Страхотен мач, страхотни трибуни! Сега такива мачове и със свещ у нас няма. А кажете ми кой актьор преди десети ноември работеше като сервитьор? Макар и тогава актьорските заплати да не бяха кой знае какво.
В подобна посока можем да си приказваме на още сто страници. И какво от това, ще кажете. Защото вече няма увереност, вече няма вяра, че нещо може да се промени. Преди време направих едно запитване между съседите си - да дадем по сто лева и да си оправим тротоара пред блока. Отговориха ми, че това било работа на общината. Ами да я осъдим тогава - опитах се да им предложа. Умряла работа било, делото щяло да се влачи сума години… Е, нищо де, ние да си направим тротоара, пък като спечелим делото - ще си върнем парите.
Никой, ама никой не пожела да даде сто лева.
И сега накрая се питам: не защо стана така, не кой ни докара дотук, не кога беше по-добре – тогава или сега. Питам се кога ще се роди политик, който да каже: "Идвам на власт и моята цел е с действията си да върна увереността на Българския Народ"?
Владислав КАЦАРСКИ
Всички статии на Брой 03, 2022
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април8 МАРТ
Закъснели думи към майка миГЛОБАЛНА МРЕЖА
Фалшивите новини в интернет - как да ги разпознаем?ГЛОБУС
Мобилно приложение учи незрящи хора да готвятИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СилистраМонтана
Кърджали
Търговище
София
ЛЮБОПИТНО
12 факта за очите, които може би не знаетеМОСТОВЕ
"Живея между двете реалности – тази на зрящите и тази на незрящите"НА ФОКУС
Слабозрящите са онеправдани от здравната и социалната ни системаНАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
Наричат ме БългарияНа Шипка е тихо, но Шипка ни гледа!
