Брой 03, 2022
Тема: МОСТОВЕ
"Живея между двете реалности – тази на зрящите и тази на незрящите"
От седемгодишен живея с дегенерация на ретината. Баща ми дълги години работеше в чужбина, за да издържа семейството ни, докато майка ми съвместяваше ролите на родител и "домашен ресурсен учител", тъй като и двамата с брат ми започнахме да губим зрение в ранно детство. Завърших кварталното масово училище, след което и СУ със специалност "Психология". Впоследствие се квалифицирах като психотерапевт.
Започнах професионалния си път в съдебно отделение на Четвърти километър и продължих като психолог в стационар към Националния център по наркомании. Успоредно с това развивах и частна практика като консултант психотерапевт. По-късно започнах работа в училището за кучета-водачи на слепи.
През цялото това време нещото, което истински ме привличаше, беше музиката. Стигнах до момент, в който реших да я превърна в свое основно занимание. Започнах със свирене в столични клубове. Постепенно постигнах една от най-големите си мечти - да работя като музикант на круизен кораб.
Имам опит и като артист в театрална трупа, сформирана от незрящи актьори - "Невиждан театър", което беше интересно преживяване.
За мен винаги е било голямо предизвикателство да дам правдоподобен отговор на въпроса колко виждам. Частичното ми зрение стига да видя, че срещу мен стои човек, но не е достатъчно, за да разпозная кой е той или изражението му.
Смяната на поприща и трупането на опит в различни сфери, както и заниманията ми с музика непрекъснато ме водят в нови ситуации, в непозната среда или ме срещат с много нови хора. Понякога те не разбират, че не виждам, понякога ми се налага да им го обясня, а понякога така и не успявам да го направя.
Заболяването ми прогресира и напоследък винаги нося бял бастун. Когато ми се налага да го използвам, откривам колко различно се държат хората.
Понастоящем не свиря пред публика и съм концентриран в писането на авторска музика и текстове на песни (предимно за деца). Друга моя страст са аудио книгите.
Инвестирах в създаване на собствено студио за звукозапис.
Натрупах опит като журналист в социална онлайн медия с фокус върху живота на незрящите хора. Към момента работя във Фондация "Хоризонти" - НПО с дългогодишен опит в подкрепа на социалното включване на хора с нарушено зрение.
Създадох Horizonti Podcast – онлайн пространство с информационни материали за живота на хората със зрителни увреждания. Подкастът дойде като отговор на усещането ми, че живея между две реалности – тази на зрящите и тази на незрящите. Никога не съм се чувствал напълно интегриран нито сред едните, нито сред другите. Реших, че това, което ми остава, е да опитвам да градя мостове между тези два свята.
Една от целите ми в Horizonti Podcast е да провокирам любопитство и емпатия. Хората често са склонни да генерализират и обобщават, което е благодатна почва за стереотипи, предразсъдъци и социални бариери. Според мен те са резултат не на това, че хората са лоши, а на липсата на достатъчно информация и условия за емпатия.
Дълбоко вярвам, че когато човек е убеден, че всичко му е ясно и разполага с готови отговори, те често са базирани на предразсъдъци и стереотипи. Съответно - когато човек приеме, че не знае и се опитва да разбере, изникват въпросите, които свързват хората.
Бих искал един ден, когато някой потърси информация за живота на зрително затруднените в интернет, да намери едно обособено и добре организирано пространство с разнообразни и полезни материали, представящи различни аспекти от живота на хората със зрителни увреждания.
Да живея с прогресиращо заболяване, което постепенно отнема зрението ми, за мен означава непрекъснато да се адаптирам съответно на промените, с които се сблъсквам всеки ден.
Много от предизвикателствата, пред които се изправям напоследък, са свързани с ролите ми на съпруг и родител. Моето семейство е най-ценното, което имам.
Надявам се двамата със съпругата ми да успеем да научим на емпатия и любов нашата прекрасна двугодишна дъщеря София. Тя ни показва всеки ден, че имаме още много да учим.
В живота ми имам опит с различни офталмолози, но до момента никой от тях не ме е насочвал за генетична диагностика и консултация, за клинични проучвания и рехабилитация. В тази връзка българските офталмолози са длъжници на пациентите.
Адмирирам усилията на "Ретина България" да работи за промяна на тези вредни модели и да се застъпва за правата на нас, пациентите с редки очни болести. Убеден съм, че със своята експертност и отвореност към чужди добри практики екипът на "Ретина България" ще допринася за превръщането на нас, пациентите, от обекти в субекти на медицината.
Михаил НЕДКОВ
Всички статии на Брой 03, 2022
*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април8 МАРТ
Закъснели думи към майка миГЛОБАЛНА МРЕЖА
Фалшивите новини в интернет - как да ги разпознаем?ГЛОБУС
Мобилно приложение учи незрящи хора да готвятИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СилистраМонтана
Кърджали
Търговище
София
ЛЮБОПИТНО
12 факта за очите, които може би не знаетеМОСТОВЕ
"Живея между двете реалности – тази на зрящите и тази на незрящите"НА ФОКУС
Слабозрящите са онеправдани от здравната и социалната ни системаНАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК
Наричат ме БългарияНа Шипка е тихо, но Шипка ни гледа!
