Брой 05, 2022

Тема: IN MEMORIAM

За приятеля с обич



На 7 май животът изтръгна поредното късче от сърцето ми, а зная, че също и от сърцата на още много хора.
На този ден след кратко, но тежко боледуване ни напусна обичаният от всички Иван Доброволов, а за приятелите му – просто Ванката.
Тепърва ще започна да осъзнавам какво всъщност се случи едва след известно време, защото съзнанието ми сякаш не може да асимилира тази чудовищна истина.
Запознах се с Ванката в средата на 90-те, преди повече от 27 години, които са и по-дългата част от живота ми досега. Тогава той тепърва беше започнал работа в Националното читалище на слепите "Луи Брайл". Почти веднага се сприятелихме и съхранихме приятелството си докрай.
Малцина биха познали в утвърдилия се през годините компютърен специалист онова скромно, слабичко, леко притеснително бургазлийче.
Иван Доброволов е роден на 12 ноември 1968 година в Бургас, където завършва гимназия и след това постъпва в Икономическия университет в София.
Оттук започват неговата кариера и себеутвърждаването в сферата на компютърните технологии и конкретно – специализираният софтуер за незрящи.
Тук, в София, Иван създава и семейството си, благословено с две прекрасни деца.
Докато работи в читалището с електронните книги и брайловия печат, той успешно развива фирмата "БГАсист", специализираща се в сферата на специалните технологии и услуги за хора, лишени от зрение.
Убедена съм, че почти няма населено място в България, което Ванката да не е посетил, за да окаже услуга по инсталиране и настройване на компютрите на незрящи хора. Затова той е добре познат на мнозина от тях, станал и техен приятел.


Иван Доброволов прави настройки за брайл на новия УВ-принтер

А Ванката умееше да бъде приятел и да цени приятелството. Затова, може би, понякога и времето не му достигаше да помогне на стотиците хора, които му звъняха денонощно за консултация и съвет. Той просто не умееше да отказва и се отличаваше с невероятно търпение.
Господи, толкова нелепо ми звучи да говоря за него в минало време!
Не мога да си представя, че вече никога няма да се видим или чуем по телефона, че няма да чуя смеха му, че няма да се поздравим за празник или няма да си разменим някоя закачка, както бяхме свикнали.
В дните между 28 април и 7 май всички се лутахме между страха, отчаянието, надеждата и вярата в неговото оздравяване, но изглежда висшите сили са имали други планове. В деня след Гергьовден душата на Ванката пое своя път нагоре.
Зная, че звуча твърде емоционално, но ми беше трудно да кажа нещо безпристрастно за този толкова слънчев човек и близък приятел.
Светъл път към звездите, Иване! За нас, твоите приятели и колеги, светът няма да е същият, защото заедно с теб си тръгна и късче от сърцата ни. И знай, че ще ни липсваш много и ще скърбим за теб, поне докато сме все още тук.
Дълбок поклон пред паметта ти! А тя, паметта за теб, е много, много светла.

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 05, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
*СТИХОТВОРЕНИЕ
Май
24 МАЙ - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК
България има нужда Търново да е Велико!
IN MEMORIAM
За приятеля с обич
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Кърджали
Добрич
ИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Национална кръгла маса в българския парламент
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ТРУДА
Историята на първи май
МНЕНИЕ
Светът като колизеум
ОБЩЕСТВО
"Алфа" – поколението, което не познава аналоговия свят
ПАРТНЬОРСТВО
Наградихме уеб сайтове, достъпни за хора с нарушено зрение
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СЛОВОТО КАТО СПАСЕНИЕ
Той не беше като другите
СОЦИАЛНО
Трийсет стотинки разлика
СРЕЩИ
Юбилеен сбор на слепи кошничари




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8