Брой 05, 2022

Тема: 24 МАЙ - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК

България има нужда Търново да е Велико!


проф. Атанас СЕМОВ

За мен във формулата историческа и духовна столица ключови са историческото и духовното. И ако носим поне някакво остатъчно чувство за дълг пред предците си или поне ако искаме да ни има като народ, сме длъжни да си признаем, че тъй наречената демокрация у нас в последните три десетилетия доведе до почти демонстративен отказ от историческото и духовното. От земя на възрожденци България се превърна в родина на невъзвращенци. От предвестник на европейската модерност през Златния век България се превърна във витрина на модерното безродие. От Търновската книжовна школа се сринахме до безкнижовност и бездуховност.
Наложеното отвън или по-страшно – неадекватно прокараното отвътре разбиране за толерантността като отказ от историческа памет ни доведе до според мен невиждано в цялата ни история обезбългаряване. И пак така наложеният отвън или по-скоро от удобни случайници отвътре отказ от духовното, от ценностното, от стойностното ни води постепенно към състояние на бивша нация. Дано е пресилено, дано е невярно, но се боя, че ние днес отново заприличваме на рая.
А един народ заприлича ли на рая – близко е краят. Общественият ни живот вече е дезинфекциран от българско и родно. Езикът свещен на нашите деди е опоганчен до безсловесност. А образованието – там вилнее глобалистки башибозук. Простете ме за израза! Учебниците са подложени на Баташко клане. Да не остане нито спомен за миналото, нито чувство за национална принадлежност, нито основание за гордост, че си българин. Вече нямам съмнения – това не е случайно. Толкова организирана глупост не е възможна спонтанно. Въпреки героичните усилия на немалко прекрасни учители, днешното българско училище отглежда безродни и бездушни гастарбайтери, за които родното мирише на лук и вкиснало и националната идентичност е счупен чадър, който можеш да захвърлиш на първото чуждо летище, като отидеш да разменяш памет за хляб. В българското образование за 30 години тайно и полека изчезнаха няколко века. Новоселското въстание го няма, Хвърковатата чета е изхвърчала от учебниците. Бенковски, горкият, е просто загинал край Тетевен. Левски е, цитирам, "Заловен от турската полиция и обесен край София" като обикновен престъпник. Гоце Делчев е представен като роден в Македония трафикант на оръжие. Каблешков и Волов са станали излишни като воловете в земеделието.
Робството се изучава като време на високи данъци и ниски къщи. По български език и литература се учат много малко български произведения, патриотични – съвсем малко. Записките на Захари Стоянов са напълно отписани. Вместо това се учи "Легенда за рома". Няма я българската заслуга за кирилицата и за християнството.
Няма го Златния век като предвестник на европейското възраждане. Няма го Черноризец Храбър като най-демократичен ум за своето време. Затова съм убеден, че трябва да върнем България в българското училище. Чиста и свята република не означава очистена от спомена за всичко свято. Народ, без поминък остане ли и без памет, е свършен народ. И да - на Велико Търново му подхожда да изпълнява такава възродителска роля. България има нужда Търново да е Велико, защото в нашата история и в националната ни съдба най-велико е отдаването на Отечеството. За велики смятаме преди всичко онези българи, които са се посветили на Отечеството и особено тези, които са му дали не само живота си, но и аргументи за смисъла на патриотизма. Защото модерното глобалистично мислене напоследък ни води към грешното разбиране, че нациите са отживелица, а опазването на националната идентичност и националната памет е нетолерантност. Не, опазването на националната памет не е нетолерантност и не е национализъм. Както и толерантността и хуманизмът не налагат и дори не изискват отказ от патриотизма.
И да - наднационалният Европейски съюз в чл. 4 на своя Договор изрично и категорично гарантира и защитава националната конституционна идентичност на своите държави. Защото опазването на националната памет не е отглеждане на омраза. То е отглеждане на обич. Само който обича родината си и който знае защо я обича може да уважава другия и другите народи. Националната памет е гарант за националната толерантност. Геният на революционерите ни е именно в това – да опазим своето, без да посягаме на чуждото, да обичаме, без да мразим. Българският народ е народ с изключителни качества, но има и един недостатък, който съсипва съдбата ни и който още Бенковски беше прозрял – патологичното ни търпение. Ние сме българинът дълготърпчик. Ние все чакаме друг да ни оправи и не реагираме, докато ножът не опре до кокала. Е, вече е опрян! Най-важната роля на интелигенцията е да бъде по-чувствителна от другите хора – първа да усети болката и първа да извика колко дълбоко е влязъл ножът. Ботев допринесе за Освобождението не толкова с четата си, колкото със словото си. Днес саможертва като тяхната не е необходима. Необходимо е просто отново да се хванем за историческото и духовното. Къде, ако не във Велико Търново!?

***
Конституционният съдия член-кор. проф. д.ю.н. Атанас Семов бе специален гост при учредяването на Сдружение "Велико Търново – историческа и духовна столица на България" на 18 март в Музей „Възраждане и Учредително събрание“ в болярския град. Той заяви своята категорична подкрепа за тази инициатива, смятайки я не просто за добра, а и за българополезна.



Назад

Всички статии на Брой 05, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
*СТИХОТВОРЕНИЕ
Май
24 МАЙ - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК
България има нужда Търново да е Велико!
IN MEMORIAM
За приятеля с обич
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Кърджали
Добрич
ИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Национална кръгла маса в българския парламент
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ТРУДА
Историята на първи май
МНЕНИЕ
Светът като колизеум
ОБЩЕСТВО
"Алфа" – поколението, което не познава аналоговия свят
ПАРТНЬОРСТВО
Наградихме уеб сайтове, достъпни за хора с нарушено зрение
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СЛОВОТО КАТО СПАСЕНИЕ
Той не беше като другите
СОЦИАЛНО
Трийсет стотинки разлика
СРЕЩИ
Юбилеен сбор на слепи кошничари




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6