Брой 05, 2022
Тема: СЛОВОТО КАТО СПАСЕНИЕ
Той не беше като другите
Ани КОВАЧЕВА
Конкурсна творба
Той не беше като другите.
Пишеха ѝ разни хора от артистичните среди.
Едните бяха ужасно високомерни, така раздути в егото си, че се чудеше как не са се пръснали още... А в действителност не бяха кой знае колко талантливи и нямаха особено оригинални идеи според нея.
Други ѝ се струваха безкрайно лигави и ограничени. Всичко беше поза и нямаше една сериозна идея, върху която да поговорят.
Веднага го разпозна, че е режисьор. Не по псевдонима. И не по снимката. По особения поглед към света. Още първите изречения, които ѝ написа... Все едно снима от високо една объркана действителност, на която тепърва задава някакви параметри.
Много странно усещане. За голяма дълбочина в изследването на света, за изключителна проницателност и нетрадиционно творческо виждане.
Каквато и тема да подхванеха, той откликваше с голяма задълбоченост. В последно време изобщо не беше срещала такива сериозни и талантливи режисьори.
Нищо не знаеше за него, когато той я поздрави във фейсбук първия път.
А Емилия се пошегува, че има нещо много филмово в него. Ама как си ги ръсеше само. И как ги налучкваше.
Беше развила спосбност да усеща хората по някакъв лек техен парфюм в разговора. Деформация на клиничен психолог с двайсетгодишна практика. Или може би интуция на една много чувствителна жена.
Облече си дългата пола на волани, синята блуза на точки и велуреното сако. Обу си новите обувки на висок ток. Подреди грижливо буклите си. И отиде на първа среща с него.
Както предполагаше, пристигна скромен хубав и висок мъж. С огромни живи кафяви очи и широка усмивка. Цялото му поведение излъчваше непретенциозност, искреност, доброта, чистота...
Заведе я в малък ресторант в тясна софийска уличка. Емилия си поръча плато със сирена, предимно моцарела, и бяло вино.
Той се придържаше към сьомгата.
Разговаряха с интерес. Тя говореше двойно повече. За новопоявилите ѝ се интереси в областта на изкуството. Каза му, че отскоро е започнала да пише.
- Какво пишете? - попита Едуардо. Едуардо Салвадо беше артистичният му псевдоним.
- Ами съвсем обикновени стихчета и кратки разкази - отвърна оживено Емилия, докато отпиваше глътка шардоне.
Говориха за различни похвати в кинорежисурата, обсъждаха философски школи, литературни класици, зараждането на Галактиките...
Той се държеше все така непринудено, но се усещаше голямата дълбочина на мисълта и интересите му...
Едуардо предложи да я изпрати.
Преди да се разделят, Еми го попита:
- Всъщност какви филми режисирате вие?
- Най-обикновени късометражни филми и филми за възрастни - отговори съвсем спокойно той.
- А какво точно означава филми за възрастни? - недоумяваше Емилия.
- Точно това, което си мислите, означава, Ема... Разрешавате да ви наричам Ема, нали?
В този момент Емилия съжали, че си е обула обувки с толкова висок ток. Олюля се, като асимилира с какво точно се занимава той. Усети как коремът ѝ се сви на топка. И започна да ѝ се гади. Тези сирена и това вино май не бяха добра идея. Това трая части от секундата.
В следващия момент си каза наум: "Веднага се стегни и се дръж естествено".
И усети как започва да преглъща предразсъдъците си. Един по един. Имаха вкус на моцарела и бяло вино.
Всички статии на Брой 05, 2022
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни*СТИХОТВОРЕНИЕ
Май24 МАЙ - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК
България има нужда Търново да е Велико!IN MEMORIAM
За приятеля с обичИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
КърджалиДобрич
