Брой 05, 2022

Тема: СЛОВОТО КАТО СПАСЕНИЕ

Той не беше като другите


Ани КОВАЧЕВА

Конкурсна творба

Той не беше като другите.
Пишеха ѝ разни хора от артистичните среди.
Едните бяха ужасно високомерни, така раздути в егото си, че се чудеше как не са се пръснали още... А в действителност не бяха кой знае колко талантливи и нямаха особено оригинални идеи според нея.
Други ѝ се струваха безкрайно лигави и ограничени. Всичко беше поза и нямаше една сериозна идея, върху която да поговорят.
Веднага го разпозна, че е режисьор. Не по псевдонима. И не по снимката. По особения поглед към света. Още първите изречения, които ѝ написа... Все едно снима от високо една объркана действителност, на която тепърва задава някакви параметри.
Много странно усещане. За голяма дълбочина в изследването на света, за изключителна проницателност и нетрадиционно творческо виждане.
Каквато и тема да подхванеха, той откликваше с голяма задълбоченост. В последно време изобщо не беше срещала такива сериозни и талантливи режисьори.
Нищо не знаеше за него, когато той я поздрави във фейсбук първия път.
А Емилия се пошегува, че има нещо много филмово в него. Ама как си ги ръсеше само. И как ги налучкваше.
Беше развила спосбност да усеща хората по някакъв лек техен парфюм в разговора. Деформация на клиничен психолог с двайсетгодишна практика. Или може би интуция на една много чувствителна жена.
Облече си дългата пола на волани, синята блуза на точки и велуреното сако. Обу си новите обувки на висок ток. Подреди грижливо буклите си. И отиде на първа среща с него.
Както предполагаше, пристигна скромен хубав и висок мъж. С огромни живи кафяви очи и широка усмивка. Цялото му поведение излъчваше непретенциозност, искреност, доброта, чистота...


Заведе я в малък ресторант в тясна софийска уличка. Емилия си поръча плато със сирена, предимно моцарела, и бяло вино.
Той се придържаше към сьомгата.
Разговаряха с интерес. Тя говореше двойно повече. За новопоявилите ѝ се интереси в областта на изкуството. Каза му, че отскоро е започнала да пише.
- Какво пишете? - попита Едуардо. Едуардо Салвадо беше артистичният му псевдоним.
- Ами съвсем обикновени стихчета и кратки разкази - отвърна оживено Емилия, докато отпиваше глътка шардоне.
Говориха за различни похвати в кинорежисурата, обсъждаха философски школи, литературни класици, зараждането на Галактиките...
Той се държеше все така непринудено, но се усещаше голямата дълбочина на мисълта и интересите му...
Едуардо предложи да я изпрати.
Преди да се разделят, Еми го попита:
- Всъщност какви филми режисирате вие?
- Най-обикновени късометражни филми и филми за възрастни - отговори съвсем спокойно той.
- А какво точно означава филми за възрастни? - недоумяваше Емилия.
- Точно това, което си мислите, означава, Ема... Разрешавате да ви наричам Ема, нали?
В този момент Емилия съжали, че си е обула обувки с толкова висок ток. Олюля се, като асимилира с какво точно се занимава той. Усети как коремът ѝ се сви на топка. И започна да ѝ се гади. Тези сирена и това вино май не бяха добра идея. Това трая части от секундата.
В следващия момент си каза наум: "Веднага се стегни и се дръж естествено".
И усети как започва да преглъща предразсъдъците си. Един по един. Имаха вкус на моцарела и бяло вино.



Назад

Всички статии на Брой 05, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
*СТИХОТВОРЕНИЕ
Май
24 МАЙ - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК
България има нужда Търново да е Велико!
IN MEMORIAM
За приятеля с обич
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Кърджали
Добрич
ИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Национална кръгла маса в българския парламент
МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ТРУДА
Историята на първи май
МНЕНИЕ
Светът като колизеум
ОБЩЕСТВО
"Алфа" – поколението, което не познава аналоговия свят
ПАРТНЬОРСТВО
Наградихме уеб сайтове, достъпни за хора с нарушено зрение
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СЛОВОТО КАТО СПАСЕНИЕ
Той не беше като другите
СОЦИАЛНО
Трийсет стотинки разлика
СРЕЩИ
Юбилеен сбор на слепи кошничари




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8