Брой 05, 2022
Тема: МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ТРУДА
Историята на първи май
Ерик ХОБСБАУМ
През 1990 г. канадският историк Майкъл Игнатиев, пишейки за Великден във вестник "Обзървър", отбелязва, че "светските общества никога не са успели да осигурят алтернативи на религиозните ритуали". Той изтъква, че Френската революция "може да е превърнала поданиците в граждани, може да е поставила liberté, égalité и fraternité на входа на всяко училище и да е разтурила манастирите, но с изключение на 14 юли, тя никога не е нанесла удар върху стария християнски календар".
Темата на тази статия е може би единствената неоспорима диря, направена от светско движение в християнския или в който и да е друг официален календар –празник, установен не в една или две страни, а през въпросната 1990 г. официално в 107 държави. Нещо повече - това е празник, установен не от властта на правителства или завоеватели, а от едно напълно неофициално движение на бедни мъже и жени. Говоря за Първи май, или по-точно за Първи май - Международния празник на работническото движение.
Най-силната политическа реакция във Великобритания на стогодишнината от Първи май дойде от сър Джон Хакет, бивш генерал, който призова за премахване на Първи май, който той изглежда смяташе за някакво съветско изобретение. Според него официалният празник не би трябвало да оцелее след падането на международния комунизъм. Прозиходът на официалното отбелязване на Първи май в страните от Западна Европа обаче е точно обратното на болшевишки или дори социалдемократически. Той води началото си от антисоциалистически настроените политици, които, осъзнавайки колко дълбоки са корените на Първи май в почвата на западната работническа класа, са искали да се противопоставят на привлекателността на работническите и социалистическите движения, като кооптират техния празник и го превърнат в нещо друго. Ще цитирам едно френско парламентарно предложение от април 1920 г., подкрепено от 41 депутати, които не са обединени от нищо друго, освен че не са социалисти:
"Този празник не трябва да съдържа никакъв елемент на завист и омраза (кодовата дума за класова борба). Всички класи, ако все още може да се каже, че съществуват класи, и всички производителни сили на нацията трябва да се побратимят, вдъхновени от една и съща идея и един и същ идеал".
Тези, които преди създаването на Европейската общност стигнаха най-далеч в кооптирането на Първи май, бяха от крайната десница, а не от левицата. Правителството на Хитлер е първото след СССР, което превръща Първи май в официален национален празник на труда. Правителството на маршал Петен във Виши обявява Първи май за "Празник на труда и съгласието", като се твърди, че е вдъхновено от фалангисткия Първи май в Испания на Франко, където маршалът е бил изпълнен с възхищение посланик.
Всъщност Европейската икономическа общност, която превърна Първи май в официален празник, беше орган, съставен, въпреки възгледите на г-жа Тачър по този въпрос, не от социалистически, а от предимно антисоциалистически правителства. Официалните първомайски празници на западните страни бяха признание за необходимостта от примиряване с традицията на неофициалните първомайски празници и откъсването им от работническите движения, класовото съзнание и класовата борба. Но как стана така, че тази традиция беше толкова силна, че дори нейните врагове смятаха, че трябва да я превземат, дори докато, подобно на Хитлер, Франко и Петен, те унищожаваха социалистическото работническо движение?
Необикновеното в развитието на тази институция е, че то е било непреднамерено и непланирано. В този смисъл тя е не толкова "изобретена традиция", колкото внезапно възникнала. Непосредственият произход на Първи май като официален ден на труда не се оспорва. Това е резолюцията, приета от един от двата съперничещи си учредителни конгреса на Интернационала – марксисткия – в Париж през юли 1889 г., в годината на стогодишнината от Френската революция. В нея се призовава за международна демонстрация на работниците в същия ден, на която те да поставят пред съответните държавни и други органи искането за законен осемчасов работен ден. И тъй като Американската федерация на труда вече е решила да проведе такава демонстрация на 1 май 1890 г., този ден е трябвало да бъде избран за международната демонстрация. По ирония на съдбата, в самите САЩ Първи май никога не успява да се утвърди, както става другаде, най-малкото защото вече съществува все по-официален държавен празник на труда – Денят на труда, отбелязван в първия понеделник на септември.
Това, което е от значение за настоящия преглед, е как това, което резолюцията предвижда, се различава от това, което действително се е случило. Нека отбележим три факта, свързани с първоначалното предложение. Първо, призивът е просто за една-единствена международна проява. Не се предлага тя да бъде повторена, още по-малко да се превърне в редовно годишно събитие. Второ, не се предлага тя да бъде особено тържествена или ритуална, въпреки че работническите движения от всички страни са упълномощени да "осъществят тази демонстрация по начини, които се налагат от ситуацията в тяхната страна".
Това, разбира се, е авариен изход, оставен в услуга на Германската социалдемократическа партия, която по това време все още е нелегална съгласно антисоциалистическия закон на Бисмарк. И накрая, няма никакви признаци, че тази резолюция е била възприемана като особено важна по онова време. Напротив, в съобщенията на тогавашната преса тя почти не се споменава, ако изобщо се споменава, и с едно изключение (любопитно е, че става дума за буржоазен вестник) е без предложената дата. Дори официалният доклад на конгреса, публикуван от Германската социалдемократическа партия, само споменава вносителите на резолюцията и отпечатва нейния текст без никакъв коментар или видимо усещане, че това е въпрос от значение. Накратко, както си спомня Едуар Вайан, един от най-изтъкнатите и политически чувствителни делегати на конгреса, няколко години по-късно: "Кой би могъл да предвиди… бързия възход на Първи май?".
Бързият му възход и институционализирането със сигурност се дължат на изключителния успех на първите първомайски демонстрации през 1890 г., поне в Европа на запад от Руската империя и Балканите. Социалистите бяха избрали подходящия момент да основат или ако предпочитаме - да възстановят Интернационала. Първи май съвпадна с триумфалното настъпление на работническата сила и увереността в много страни.
И все пак степента, в която работниците участват в тези първи демонстрации, изумява онези, които са ги призовавали да го направят – особено 300-те хиляди души, които изпълват Хайд Парк в Лондон, където за първи и последен път се състои толкова мащабна първомайска демонстрация. Защото, макар че всички социалистически партии и организации, естествено, са организирали митинги, само някои от тях бяха осъзнали пълния потенциал на събитието и бяха вложили всичко от самото начало. Австрийската социалдемократическа партия е изключителна с непосредственото си усещане за масовото настроение, в резултат на което, както отбелязва Фридрих Енгелс няколко седмици по-късно - "На континента именно Австрия, а в Австрия – Виена, отпразнува този празник по най-бляскав и подходящ начин".
В някои страни местните партии и движения не се хвърлят с цялото си сърце в подготовката на първомайски шествия, защото са били, както е обичайно за лявата политика, възпрепятствани от идеологически спорове и разногласия относно легитимната форма или форми на подобни демонстрации или от чиста предпазливост. Предвид силно нервната, дори понякога истерична реакция на правителствата, средната класа и работодателите, които заплашват с полицейски репресии, отговорните социалистически лидери често предпочитат да избягват прекалено провокативните форми на конфронтация. Решаващият въпрос е дали работниците да бъдат помолени да демонстрират в работно време, т.е. да стачкуват, тъй като през 1890 г. Първи май се пада в четвъртък. По принцип предпазливите партии и силните профсъюзи – освен ако умишлено не са искали или не са се оказали въвлечени в индустриални действия, какъвто е бил планът на Американската федерация на труда – не са виждали защо трябва да излагат собствените си шии и шиите на членовете си в името на символичен жест. Поради това те се ориентират към демонстрация в първата неделя на май, а не в първия ден на месеца.
Предпазливостта изисква друго. Но това, което всъщност направи Първи май, е именно изборът на символа вместо практическата разумност. Именно актът на символично спиране на работата превърна Първи май в нещо повече от поредната демонстрация или дори от поредния възпоменателен повод. Именно в страните или градовете, където партиите, дори срещу колебаещите се профсъюзи, настояваха за символична стачка, Първи май наистина се превърна в централна част от живота на работническата класа и от работническата идентичност, както никога не се случи във Великобритания, въпреки блестящото му начало. Защото въздържането от работа в работен ден беше едновременно утвърждаване на властта на работническата класа – всъщност квинтесенцията на тази власт – и същността на свободата, а именно да не бъдеш принуден да работиш с пот на челото, а да избираш какво да правиш в компанията на семейството и приятелите си. По този начин той е едновременно жест на класово утвърждаване и класова борба и празник - нещо като ремарке за добрия живот, който ще настъпи след еманципацията на труда. И, разбира се, при обстоятелствата от 1890 г. това е и празник на победата, почетна обиколка на победителя около стадиона. Погледнат в тази светлина, Първи май носи със себе си богат товар от емоции и надежда.
(Със съкращения)
Всички статии на Брой 05, 2022
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни*СТИХОТВОРЕНИЕ
Май24 МАЙ - НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ ПРАЗНИК
България има нужда Търново да е Велико!IN MEMORIAM
За приятеля с обичИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
КърджалиДобрич
