Брой 06, 2022
Тема: 1 ЮНИ - ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО
За мое щастие!
"За мое щастие!" - извика с пълен глас момиченцето за 15-и път. А аз за 15-и път съжалих, че качих в таксито тази майка и нейната очарователна дъщеричка. В началото всичко беше нормално, седнаха на задната седалка и майката взе на коленете си малкото момиченце, беше на пет-шест годинки с разрошени руси коси. Няколко минути пътувахме мълчаливо и изведнъж момиченцето изкрещя с всичка сила - "За мое щастие!". Подскочих на седалката и едва не ударих главата си в тавана на колата от изненада. Майката зашътка на момиченцето, поглеждайки ме виновно. Но детето продължаваше да гледа внимателно през страничните стъкла и не обръщаше никакво внимание на майка си. Продължаваше да крещи "За мое щастие!" през целия път, а майката ѝ правеше забележки с половин глас и ми се извиняваше. Беше невероятно изнервящо и твърдо реших за себе си да не качвам повече малки деца в колата.
- Извинете ни! Но нищо не мога да направя с нея! Наблюдава внимателно номерата на колите и когато види някой номер на кола с две повтарящи се цифри, започва така да крещи. Казва, че ако кажеш "За мое щастие!", когато покрай теб минава такава кола, то можеш да си намислиш желание и то да се сбъдне. Втълпила си е, че ако събере много "За мое щастие!", ще може да си намисли някакво голямо желание вместо много малки. Вече ги събира втора седмица.
- Какво ли не измислят децата - усмихнах се аз.
И точно тогава момиченцето извика "За мое щастие!" за 16-и път. Изведнъж отстрани някакво бездомно кученце внезапно изскочи пред колата и се опита да пресече улицата. Веднага скочих на спирачките, но усетих удара в предницата. Кучето лежеше под предната броня и не мърдаше, доколкото можах да видя, дори и не дишаше. Нещо ме стегна за гърлото. Много обичам кучета.
- Чакай! Къде? Стой! - чух гласа на жената зад себе си.
Момиченцето изтича до мъртвото куче, погали го по главата и тихо заплака:
- Не умирай, кученце! Само не умирай!
Майката се опита да издърпа момиченцето, но то отблъсна ръката ѝ:
- Нека всички "За мое щастие!" да се изпълнят! Два пъти по сто и още четиридесет и три. Само не умирай! Моля те!
Жената също заплака и ако трябва да съм честен - и аз замалко да заплача. Хванах момиченцето под мишниците и внимателно я занесох до задната седалка на колата, като ѝ говорих някакви утешителни глупости, колкото за да кажа нещо. Майката влезе при нея и тъкмо затворих вратата, когато момиченцето се засмя и започна да сочи с пръстче встрани. Обърнах се и видях как кученцето, въртейки опашка, тича по тротоара. Не повярвах на очите си, отидох пред колата, но под бронята нямаше никакво куче - нито живо, нито мъртво. Майката също ахна, а момиченцето се смееше и пляскаше с ръце. Разбира се, че аз като разумен човек не мога да повярвам, че кучето е оживяло по желание на момичето, по-скоро кучето не е било умряло, а е било в безсъзнание или нещо подобно. Но и сам не мога да повярвам, че оттогава тихичко казвам "За мое щастие!" винаги когато видя номер на кола с еднакви цифри. Може пък да проработи...
Вече съм събрал 386 "За мое щастие!".
Александър КОСТОВ
Всички статии на Брой 06, 2022
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юли*СТИХОТВОРЕНИЕ
Юни1 ЮНИ - ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО
За мое щастие!Кой ще събуди пеперудите?
2 ЮНИ - ДЕН ЗА ПОЧИТ
Христо БотевМинута мълчание
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПлевенВелико Търново
София
Варна
Добрич
Русе
Разлог
Петрич
НАШИЯТ БРАЙЛ
Продължавайте да четете!НОВИНИ ОТ ЧИТАЛИЩЕ "ЛУИ БРАЙЛ 1928"
Театър на тъмноВелопредизвикателство
Докосни и почувствай Съединените щати