Брой 07-08, 2022
Тема: ОЩЕ ЕДНА ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА
60 години организирана спортна дейност сред хората със зрителни увреждания в България
Неусетно дойде 2022 г. - година, в която отбелязваме 60-годишнината на организирания спорт сред незрящите у нас. Казвам неусетно, тъй като ми се струва, че сякаш вчера отбелязахме 50-годишнината през 2012 година. Преди 10 години много ветерани и спортни дейци писаха и се събираха, за да си говорят за специализираните и адаптираните спортове за хората с нарушено зрение. Спомням си, че вложих много усилия за доклад, посветен на юбилея. Това стана възможно по молба на председателя Васил Долапчиев и на съдействието на много хора и, разбира се, на безценната помощ на Стефан Данчев и колегите от Пловдив. Получих внушително количество исторически материали по темата. Като историк това за мен се явяваше съкровище, което не ми даваше мира, докато не прегледам и систематизирам данните, за да се получи хронологично и логично четиво. Признавам си, че много труд хвърлих и като резултат се получиха десетки страници, които са част от историята. Но допуснах грешката този доклад да бъде изчетен на срещата, която организира Съюзът на слепите в България на 3 август 2012 г. в Пловдив. Среща, в която взеха участие ветерани, настоящи спортисти и много спортни деятели - било от миналото, било от настоящето. Ако не се лъжа, Ани Караиванова, сътрудничката на регионалната пловдивска организация, извърши подвига да прочете огромния доклад. Казвам, че е грешка изчитането на целия доклад, понеже останалите хора в голямата си част не са историци и те няма как да имат същите увлечения като моите, така че всяко пространно изложение, независимо че се основава на изключително важни факти, отнасящи се до спорта сред незрящите, се явяваше слабост, която допуснах и за която се извинявам на тогавашната аудитория. Трябва да кажа, че при изработването на доклада с адски мъки трябваше да отсея по-незначителните факти и сведения, което ми причиняваше почти физическа болка, защото в историята всеки факт е важен, независимо че някои ги третираме уж като маловажни. Историята е като градеж на къща - имаме груб строеж, тоест най-съществените факти; имаме фасада, тоест привлекателността на къщата; имаме дограма, инсталации – водни, електрически и прочее, обзавеждане и така нататък. И всички компоненти са важни и нужни в къщата.
През 2012 г. много ветерани и спортни дейци от миналото споделиха своите спомени, с които може да се запознаете в списание "Зари", което е достъпно и онлайн. Позволявам си да цитирам някои статии, за да насоча вниманието ви при интерес от ваша страна:
- "50 години организиран спорт сред българските слепи", Спас Карафезов, бр. 5, 2012 г.;
- "Пловдивските слепи се готвят за първата спартакиада", Ангел Сотиров, бр. 5, 2012 г.;
- "И още един щрих", Владимир Желев, бр. 8, 2012 г.;
- "Целият ми живот принадлежи на Варна и на спорта", Веселина Стоилова, бр. 8, 2012 г.;
- "Среща на ветераните в Пловдив", Марина Петкова, бр. 9, 2012 г.;
- "Нашите спортисти са на световно ниво", Марина Петкова, бр. 9, 2012 г.;
- "Висока оценка, а не реванш", Марина Петкова, бр. 9, 2012 г.;
- "Футболът в българските училища за слепи 1945-1968", Ангел Сотиров, бр. 9, 2012 година.
Разбира се, за мен би било истинско удоволствие, ако и през тази година ветерани, спортни дейци или просто очевидци на различни спортни изяви напишат нещичко и го изпратят в редакцията на списанието. Тяхното писание ще обогати историята и няма да позволи забравата да покрие спомените им, защото, както добре знаем, написаното остава.
В настоящата статия няма да правя обзор на тези 60 години, още повече че онзи пространен доклад по същество представлява първата обобщена, макар и кратка история на спорта сред хората с увредено зрение. Ще насоча вниманието си най-вече към последното десетилетие, десетилетие, през което федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" значително разви своята дейност. Именно през 2012 г., когато отбелязахме 50-годишния юбилей, федерацията ни се сдоби с лиценз от тогавашното Министерство на физическото възпитание и спорта. Нека да поясня, че без лиценз федерацията нямаше законово право да кандидатства за финансиране. Благодарение на усилията ни и най-вече на онова политическо ръководство на министерството с министър Свилен Нейков и заместници Иван Ценов и Камен Лазаров получихме лелеяния статут. Те повярваха в нашата кауза и в правото на спорт на незрящите. Свилен Нейков беше вторият спортен министър, който записва името си със златни букви в нашата история. Първият спортен министър, който го стори, беше Васил Иванов - Лучано. Лучано през 2003 г. най-напред отпусна средства за пръв път от много години да се състави български национален отбор по голбал за участие в Световните игри за незрящи в Квебек, Канада. Министър Лучано не спря подкрепата си дотам. Поради административни неуредици отборът ни остана без визи за Канада буквално няколко дни преди заминаването му. През онова горещо лято, когато момчетата разбраха, че лагер-школите, на които се потяха здраво, и надеждите им за голям голбален форум се стопяват като бучка лед на плажа, решиха, че няма да се оттеглят от бойното поле, без да дадат решителен отпор на административните неуредици, за които те нямаха вина. Отидоха в министерството, влязоха в кабинета на министъра и изложиха абсурда пред неговата секретарка, тъй като министърът отсъстваше. Секретарката веднага уведоми Лучано, който се задейства като миксер, разбъркващ блат за торта, и отборът ни спешно, с буса на ССБ, отпътува за Букурещ, където имаше посолство на Канада. След нощно пътуване сутринта момчетата, отново след намесата на министъра, бяха приети веднага в дипломатическото представителство, а паспортите им бяха визирани. След почти две десетилетия споменът за Лучановата добрина е неизличим и за пореден път доказва, че на ключови места в държавата ни следва да застават хора, които не само разбират от това, за което са назначени, но имат и човещината да съдействат на своите съграждани, а не да се изживяват на богове, богове, които са недосегаеми, както впрочем повечето ни управници.
Третият министър, който записа името си дълбоко в историята на спорта сред незрящите, е Радостин Василев - Руди. Това е министърът от декември 2021 г. и поне до момента, когато пиша тези редове, е все още министър, макар и в оставка (заради политически игри и егоизъм, както и безмерна политическа лакомия правителството на Петков не издържа вота на недоверие). А така ми се искаше този министър да управлява по-дълго родния спорт. През месец март, след няколко искания, най-после се срещнахме с министър Василев. Нищо не съм премълчавал и си излях цялата болка, която се натрупа през годините и най-вече в периода, когато министър беше Красен Кралев (дано никога повече подобен човек не управлява не само българския спорт, а никой български ресор). Радостин Василев като юрист, умен човек и очевидно с чувство за справедливост веднага извика съответните директори и експерти и разнищи темата защо незрящите получават невероятно малка субсидия на фона на останалите федерации, развиващи спорт сред хората с увреждания. Смислено обяснение не се намери. Министърът пое ангажимент пред нас, че ще направи всичко възможно тази несправедливост да бъде пресечена. Удържа на думата си. За 2022 г. федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" получи субсидия в размер на 250 000 лв., което се явява повече от три пъти на досегашната, която беше в размер на 80 000 лв. няколко години. За първи път тази година ще имаме и имаме възможността да правим държавните първенства, без да връщаме хора от спортните клубове поради липса на средства. Единственото условие към нашите състезатели ще бъде да имат уменията в съответния вид спорт, защото държавните първенства са именно за това - да се покажат уменията, натрупани в тренировките през годината.
Министър Радостин Василев даде неимоверен финансов тласък на спорта сред незрящите. Тази година без затруднения изпратихме националния ни отбор по шахмат на световното отборно първенство за незрящи и слабовиждащи в Охрид, Македония (27 юни - 8 юли). Там те завоюваха 11-о място. Преди това имаха лагер-школа, а имат и осигурен треньор, с когото ще се готвят целогодишно. За първи път в историята на спорта сред незрящите изпращаме шахматистка на дамско световно първенство, на което домакин е френският град Тулуза (10 - 17 юли). Също така през ноември (12 - 20) българският национален отбор по голбал ще участва на европейското първенство в група Б и отново няма да изпитаме финансови затруднения за покриване на пътните, хотела и храната на спортистите (досега винаги сме се гърчили като червеи върху топла ламарина поради липса на средства, средства, които не ни бяха предоставяни от Министерството не защото няма, а защото разпределението граничеше с геноцид за нашите спортове). Очакваме в календара на IBSA (Международната спортна федерация на незрящите) да излезе европейско или световно по шоудаун, което също е обезпечено. До момента проведохме държавните първенства по отборно шоудаун (с подкрепата на община Силистра), лека атлетика, стрелба с лък. Предстоят държавните първенства по тандемно колоездене, шахмат, шоудаун, боулинг, голбал.
През есента предвиждаме да се проведе кръгла маса, на която да се отдаде дължимото на 60-годишнината от поставеното начало с онази спартакиада във Варна, на която незрящите спортни ентусиасти мерят сили в скок от място, тласкане на гюле, хвърляне на граната и опашата топка, катерене по върлина. Върлина, която вече 6 десетилетия катерят поколения незрящи спортисти.
д-р Иван ЯНЕВ
Всички статии на Брой 07-08, 2022
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Август*СТИХОТВОРЕНИЕ
ЮлиВАЖНО!!!
Ново при получаването на помощни средства и медицински изделияВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XVIII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБДУХ И МАТЕРИЯ
За слепите и прозрелитеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
КърджалиДобрич
Тутракан
Велико Търново
Троян
Русе
