Брой 07-08, 2022

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Сляпата гордост


Ивайло ЦАНКОВ

Всички имена, събития и преживявания в този разказ са случайни и са плод на творчество, и те нямат нищо общо с реалността!


Някога в съвремието живееше един млад незрящ поет. Той редеше любовни стихове навред и ги споделяше със своите приятели в социалните мрежи. Всички го обичаха и уважаваха. Не липсваха и такива, които завиждаха на успехите му и на това, че все повече се прочуваше не само сред незрящата общност, но и далеееч-далеч отвъд нея.
Веднъж Александър получи покана за приятелство във Фейсбук от някоя си Гергана, която изобщо не познаваше. Обикновено, когато приемаше покани от непознати, той не предприемаше никакви действия след това, а по-скоро оставяше на случайността да си свърши своята част от работата. Ако въпросният човек, който му изпращаше поканата, се опитваше да установи контакт, Александър бе склонен да откликне, но никога пръв не подемаше инициативата за общуване. И така.
Веднъж Гергана писа на Александър:
- Здравей! Малко ми е неудобно, но… Ще карам направо. Казвам се Гергана. Много харесах поезията ти и исках да се запозная с автора, който я твори. Ако искаш ме изтрий. Аз просто… Наистина се възхитих от теб.
Александър усети как през тялото му преминаваха смесени чувства – на вълнение и на лека тревога. Досега никой непознат не бе се интересувал от неговата особа, още по-малко пък жена. Чудеше се дали това не е някоя от онези интернет-измами, които целят да отвориш съобщението, за да могат хакерите да заключат или направо да унищожат цялата налична на компютъра информация. Отначало Александър нищо не отговори. Остави нещата така. Неговото недоверие не му позволяваше.
От друга страна не спираше да мисли за този, макар и виртуален, образ от другата страна и ето че най-сетне се реши и писа на Гергана:
- Здравейте, Гергана. Благодаря Ви за думите. Аз наистина… Не знам друго какво да кажа. Объркан съм и боязлив. Радвам се, че поезията ми Ви е докоснала. Но се чудя как сред толкова известни поети Вие се спряхте точно на мен?
Гергана:
Можете да ми говорите на "ти". Мисля, че така и Вие, и аз бихме се чувствали по-удобно. Както казах, аз съм впечатлена от начина, по който пишете и бих искала да Ви опозная. Знам, че звучи дръзко, но… Просто…
Александър:
- Сега май ти мина на "Вие". Да не би да се притесни от нещо? Аз ли нещо обърках? Съжалявам, ако е така…
Гергана прочете съобщението, но няколко минути не отговори нищо. Може би нещо друго бе заело вниманието ѝ в този момент или пък обмисляше отговора си.
Най-сетне тя отговори:
- Съжалявам. Много съжалявам! Чувствам се като някоя глупачка и натрапница, която обезпокоява един непознат човек… Прощавай! Не исках! Аз просто… Сгреших!
Александър я успокои, че всичко е наред и така започнаха да си пишат с Гергана. Отначало това се случваше само от време на време, докато накрая чатовете им не зачестиха. Започнаха и да се чуват. Александър бе впечатлен от това момиче, а тя бе влюбена.
Един ден Гергана предложи да дойде до града, в който той живееше. Деляха ги стотици километри. Александър се чувстваше неловко, че заради неговата невъзможност да се придвижва сам на такива големи и далечни разстояния някой друг трябва да се жертва.
В деня и часа на срещата той излезе пред входа на блока. Изведнъж се появи тя. Толкова красива, прелестна, със светла кожа и тъмни очи. Усмивката ѝ топлеше като слънце. Александър знаеше, че с това момиче няма да му е студено дори в най-тежките зими на живота му. Тя плати няколко нощувки в хотел в града на Александър. През деня те се виждаха и прекарваха заедно. Гергана бе поканена на семейна вечеря от родителите на Александър, с които той живееше все още.
Тя отказа. Беше ѝ неудобно. Все пак идваше за първи път в неговия град и тепърва започваше да се вижда с него. Те проявиха разбиране към нея и не се разсърдиха.
Гергана предложи на връщане да го вземе със себе си, за да ѝ погостува в нейния град. Той склони. Чувстваше сякаш се влюбва в нея.
Двамата пътуваха в един влак, в който не беше особено чисто, но пък компанията на другия създаваше общия уют в купето.
След като най-накрая пристигнаха в София, в която той идваше за първи път, Гергана започна да го развежда из града. Двамата заедно ходиха на разни събития, отиваха на театър, а вечер посядваха на някое заведение. И през цялото време тя го водеше за ръката. Сякаш цял живот го бе правила – толкова лесно и с лекота ѝ се отдаваше това.
Вечер пък спяха в нейния дом. Стигнаха даже до интимност. Сексът и на двамата се хареса много.
Но сякаш нещо измъчваше Александър. Съзнанието му сякаш бе разцепено на 2. Умът му блуждаеше.
Александър смяташе, че със слепотата си ще обремени всеки зрящ, който дръзнеше да се обвърже с него. Той не вярваше, че може да бъде пълноценен партньор и баща на своите деца. Изгаряше го мисълта, че може да обрече някоя жена на помощ в битието му. Колкото и да успяваше да се справя с някакви неща като чистене, пране, простиране, сгъване, подреждане и прочее, все му се струваше недостатъчно.
Когато дойде уреченият ден, в който Александър да се върне у дома си, Гергана му предложи да пътува с него и да го изпрати чак до тях. Това сякаш го подкоси още повече. Изглеждаше му твърде унизително, но от друга страна несигурността го тласна към решението да приеме. И колкото и да се опитваше да потисне скръбта си по невъзможната си любов, толкова по-ясно личеше, че нещо го измъчва.
С палав глас Гергана му каза:
- Знам, че искаш да се разделим, но няма така лесно да се отървеш от мен, защото аз ще те следвам навсякъде, мили мой, защото те обичам! Още другата седмица ще дойда пак при теб!
Нямаше представа колко проницателна бе тази нейна шега. Александър наистина искаше да се разделят, но вместо да заявеше ясно пред Гергана страховете и проблемите си, той реши, че когато се прибере, просто ще я блокира отвсякъде. Болка раздираше сърцето му при тази идея. Не искаше да я нарани. Не искаше тя да се превърне в негова бавачка… И все повече и повече потъваше в своите мисли, докато тя се опитваше да го разведри.
Гергана чувстваше, че нещо се случва в душата му, но не желаеше да го притиска. Тя наивно вярваше, че той ще сподели с нея своите терзания, когато се почувства готов за това.
Когато пристигнаха, тя го изпрати до входа и се целунаха за последно… Наистина, за последно.
Щом тя си тръгна, той се затвори в стаята си. Грабна своя телефон и с треперещи пръсти отиде до нейния контакт в телефона си. Чувстваше се сякаш отнема човешки живот. Пръстите му застанаха върху бутона за потвърждение на блокирането. Той си представи колко много ще я заболи от неговата постъпка, но въпреки това не се спря. Дали пък не беше просто един обикновен страхливец, който се страхуваше да се обвърже?
Александър вярваше, че ако я блокира, това ще я нарани по-малко, отколкото ако признаеше страховете си пред нея.
"Тя ще се справи и без мен. Съвсем млада е още – на 25. Ще си намери друга любов, по-добра от мен!", мислеше си той. Накрая натисна потвърждението за блокиране.
Налагаше се обаче да мине още веднъж през същото, когато влезе във Фейсбук. Но сега сякаш му бе съвсем малко по-лесно - така, както може би на убиеца му става по-лесно с всеки следващ път. Сега Александър се чувстваше точно като убиец.
Той избухна в плач. Обичаше тази жена, но не искаше да я обрича на себе си и своята слепота. Цяла нощ плака и си представя как тя установява, че той я е блокирал. Тази мисъл не му даваше покой.
"С какво го заслужих?" - прокънтяваше гласа ѝ в неговата глава. Той взе да пие, но това не го успокояваше. Родителите му бяха на почивка, така че той бе съвсем сам и необезпокояван от никого.
На другия ден телефонът му звънна. Беше частен номер. Той вдигна. Когато чу гласа ѝ, Александър затвори.
А Гергана бе толкова мила и добра, но и наивна. Когато установи, че той е блокирал номера ѝ си помисли, че го е направил по погрешка – все пак бе незрящ, а тя не го познаваше достатъчно добре, за да знае, че с телефона и с компютъра Александър боравеше отлично, така че нямаше как да я блокира, без да го желае.
Когато Гергана скри номера си и му позвъни, а той ѝ затвори, тя си помисли: "Вероятно не обича да му звънят от скрит номер". "Затова пък ще му пиша в Messenger." – мислеше си тя и нямаше търпение да чуе най-накрая гласа на любимия си и единствен мъж.
Когато отвори приложението и се опита да му пише, разбра - той я бе изключил от живота си.
Силна болка стегна Гергана в областта на сърцето. Изведнъж всичко ѝ се завъртя пред очите и тя изпадна в безсъзнание.
Когато отново отвори очи, се намираше в болница. Лекарите се погрижиха за нея. Тя ридаеше. Не разбираше какво се е случило. Бе срещнала много мъже в живота си, но единствен Александър ѝ върна вярата в почтеността. А сега… Сега сякаш нищо не бе останало нито от нея, нито от прекрасното ѝ сърце, което бе разбито на милиони парчета.
Тя се прибра вкъщи и изгори всички спомени, които водеха към Александър. Тя изхвърли и подаръците, които той ѝ бе направил.
Година по-късно Александър си спомни за тази, паметна за тях двамата дата. Той реши да отблокира Гергана и да последва профила ѝ.
Изведнъж се натъкна на някакво клипче в интернет, което тя бе качила. На него се чуваха нечленоразделни звуци, като че се случваше групов секс.
Александър изпрати видеото на свой зрящ приятел. Той го отвори. На него беше Гергана, обградена от няколко мъже, които правеха секс с нея.
Нещо в Александър се пречупи. Чак сега осъзна, че тази жена е всичко за него. Много му се искаше да ѝ се обади, но нямаше смелостта да го направи. А мисълта, че е участник в групов секс, не го оставяше на мира. Тази мисъл го влудяваше. Питаше се в какво се бе превърнало любимото му момиче.
"Никога няма да си простя това, което направих. Никога!" – мислеше си той.
Един ден той позвъни на Гергана, но телефонът ѝ бе изключен. Мина известно време и Александър отново ѝ позвъни. Телефонът ѝ пак бе изключен.
От техни общи познати научи, че тя е заминала някъде надалеч, прекъсвайки всякакви контакти с всички. Александър повече така и не чу за нея. И до края на живота си повече не се влюби. Този път причината не бе в слепотата, а в болката, която съзнателно избра да причини на единствения човек след родителите му, който не просто го приемаше безрезервно, а искаше да е с него не просто въпреки слепотата, а именно заради самата нея, която го правеше уникален в очите му.




Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Август
*СТИХОТВОРЕНИЕ
Юли
ВАЖНО!!!
Ново при получаването на помощни средства и медицински изделия
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XVIII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
ДУХ И МАТЕРИЯ
За слепите и прозрелите
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Кърджали
Добрич
Тутракан
Велико Търново
Троян
Русе
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Петър Стайков
ОЩЕ ЕДНА ЮБИЛЕЙНА ГОДИНА
60 години организирана спортна дейност сред хората със зрителни увреждания в България
ПРОЕКТИ
Финализирано е едно изключително успешно начинание
ПЪТЕШЕСТВИЯ
Адриатическа "Фантазия"
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Сляпата гордост
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017
2018
2019
2020
2021
2022