Брой 09, 2022
Тема: ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Изповед
Членовете на Регионална организация - Шумен поднасят своите сърдечни пожелания за много здраве, щастие и дълголетие на нашата мила и грижовна г-жа Любомирка Лазарова! На всички присъстващи на нейното слънчево тържество тя поднесе своята вълнуваща изповед.
Добре дошли на всички, мои скъпи и обичани хора!
Благодаря Ви, че се отзовахте на поканата ми заедно да отбележим моя скромен 80-и рожден ден! Моя юбилей!
В този час аз искам да споделя нещо мило и скъпо за мен.
Израснах в трудолюбиво, многодетно, сплотено и задружно семейство. В семейство, в което никога не са се използвали груби епитети, псувни, цинизми и жаргонни думи. В съзнанието ми се реят много, много красиви и мили детски спомени. И сега виждам там в задния двор как големият ми брат с голямата тежка брадва цепи дърва, навежда се, събира, подрежда, пълни кофата и я носи за печката в кухнята. Грижи се за топлината и уюта. Кака, която вече не е между нас, подрежда масата, аз ѝ помагам. Изведнъж тя се провиква: "Солта е свършила. Ами сега?". Разбира се, че до магазина на бай Банко ще изтича на-пъргавият. Това е по-малкият ми брат, за съжаление и той вече не е между живите. В това време по-малката ми сестра грабва гребена и ще се погрижи за външния ни вид. Един ще среше, на друг ще направи букли. А защо да не направи букли и на чичо Петър, който току-що е дошъл!? Той няма собствени деца, затова се радва на нас като на свои – децата на неговия кръстник.
Чувате ли? Отеква ехото в ушите ми! "Варда – спускам се!" – колко весело е навън през зимата на улица "Драва", една от стръмните централни улички на Шумен.
- Спокойно, спускай се, няма нищо! – маха с ръка едно от дежурните момчета долу на улицата.
Весел смях, хвърчат снежни топки, бузките са зачервени до кръв, краката и ръцете са измръзнали страхотно, но пързалката лесно не се оставя.
А през топлите вечери млади и стари, щом малко захладнее, излизаме навън. Възрастните сядат по пейките или на стъпалата пред къщата на Иван Динев и започват своите разговори. А ние едва дочакваме, бързо се разделяме на по-малки и по-големи групи и започва истинско детско пиршество! Едни се провикват - "Да бий, да бий… !", други - "Едно, две, три – отварям очи!", "Отвори, Кальо, порти", трети играят на криеница, апаши и стражари, народна топка… Ечи детски смях, безгрижие и спокойствие! Красиво, мило, безгрижно детство – детство незабравимо!
Годините минават, ставаме ученици – това не е шега. Всеки набляга над книгите, учи се да чете и пише, да се доказва, да не посрамва и родителите си!
Днес – правейки си една равносметка след изминатите дълги години - години на житейска мъдрост и опит, аз искам сега пред Вас да се обърна назад и горещо да БЛАГОДАРЯ на моите родители за възпитанието и образованието, което ми дадоха, затова че ме направиха истински ЧОВЕК, че ме формираха като личност! Благодаря Ви и горещ поклон!
И така! Всеки забърза и тръгна със собствено темпо по своя пътека, за да изживее всичко важно в живота.
Аз бях само на 21 години, когато срещнах моя съпруг Стоян. Той - доста по-голям от мен. Носеше му се славата на "стар ерген". Предишната му приятелка казваше, че му е направила магия никога да не се ожени. Но… аз – нали съм по бащина линия наследница на свещеник – "магия не ме хваща" и така… Създадохме семейство, отгледахме и възпитахме дъщеря ни Диляна, която пое по моя професионален път – стана учител! Моят съпруг ме научи на много трудови навици, научи ме да ценя труда на хората, да се радвам на плодовете и даровете от зеленчуковата и овощната градина. Да усещам истинския вкус, аромат, мирис на благата, произведени от нашите ръце, от ръцете на грубите селски длани. Научи ме да се прекланям пред труда на българския отруден селянин (както го наричаме понякога – труженик). БЛАГОДАРЯ ти, Стояне! От сърце ти благодаря! Почивай в мир!
Заедно със семейство Балкански отгледахме нашите нежни малки филизи – това са внучките ми Сашка и Пламка, но днес пред нас виждаме две високи, красиви, стройни тополи. Да са ни живи и здрави, да крачат уверено и бодро в живота и винаги да ни радват, а ние ще ги подкрепяме!
Цели 25 години отдадох младост и енергия на любимата си професия. Да бъдеш учител е призвание, гордост. Благородна, хуманна, но и много отговорна професия. Но и днес – на 80 години, ако ме запитате каква професия бих си избрала, пак ще посоча професията на учителя!
Внезапно съдбата ме изненада. Спусна се черен мрак пред очите ми, а бях още млада, жизнена! Сега… Научих, че има организация на слепите, клуб на слепите и животът ме събра с много мои съсъдбеници. Избраха ме за председател на РО на слепите в Шумен. Съдбата ме срещна с две скъпи за мен семейства - Дочка и Стоян Стоянови и Радка и Иван Герови. Те ми подадоха ръка, започнахме съвместно да работим. Дочка – моята сътрудничка и с Радка – сътрудничката от Велики Преслав повече от 25 години провеждахме много мероприятия, походи, екскурзии, почивки и какво ли още не за доброто на хората със зрителни увреждания. От колежки станахме добри, истински приятелски семейства. Човек може само да бъде благодарен и да се гордее с тях, и да се радва, че ги има! Благодаря Ви от сърце! Бъдете живи и здрави, дерзайте!
Бавно и постепенно отлетяха най-хубавите подаръци, дадени от Бога – детството, младостта, красотата, децата, кариерата, а сега вече – бавно, бавно и здравето! Има моменти, когато имаш желание, то може да е огромно, но нямаш физическа възможност - трябва да се оттеглиш! В този отговорен момент Бог ми прати две светли, слънчеви дами – това са лъчезарните момичета (аз така ги наричам) Нели Коларова и Румяна Иванова. Те с огромно желание, с подкрепата на Дочка и Радка, ще продължат по трудния път да бъдат в услуга на хората със зрителни увреждания!
Вдигам тост за здравето на всички присъстващи. Да има здраве и мир на Земята! Наздраве!
Благодаря Ви, че ме направихте много, много щастлива !!!
юли, 2022 г.
Любомирка ЛАЗАРОВА
Назад
Всички статии на Брой 09, 2022
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Октомври*СТИХОТВОРЕНИЕ
СептемвриБЕЛЕЖИТИ ГОДИШНИНИ
60 години говореща книга в БългарияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
СофияДобрич
Видин
Враца
Бургас
Русе
Силистра
Дулово
Плевен
