Брой 10, 2022

Тема: 15 ОКТОМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН

Живот като на родео


Отново е есен – средата на октомври, когато незрящите хора по света отбелязваме Международния ден на белия бастун.

През годините е казано и изписано страшно много за този ден, за значението на белия бастун, за ползата от него и за неговата символика.
Многократно сме призовавали от страниците на нашето списание незрящите хора да се стремят към независимост в придвижването и да се учат на ориентиране и мобилност още от ранните си години.
Сега ми се струва, че това е много по-възможно и изпълнимо в малките населени места, докато в големите градове, въпреки подобренията в градската среда, хората лишени от зрение се придвижват все по-трудно.
Количеството на автомобилите непрекъснато се увеличава, трафикът е жесток, а потокът от пешеходци все по-забързан и вглъбен в собствените си мисли.
Появиха се огромно количество електрически превозни средства – от малките тротинетки до електробусите, които сред шума от автомобилния поток практически не могат да бъдат чути и разпознати. Освен това - конкретно в столицата няма определени места за оставяне на тротинетките и ползвалите ги просто захвърлят возилото, където им попадне – често и посред тротоара, а в центъра постоянно и върху релефните водещи линии за незрящи.
Не зная как е в останалите големи градове в родината ни, но столицата започва да се превръща в един опасен за придвижване на незрящите град. Като казвам опасен, имам предвид точно това – опасен за живота и здравето, защото на много места звуковите светофари спряха да работят, а озвучените информационни табла по спирките на градския транспорт пазят гробно мълчание от месеци.
Откакто бе обявена световната пандемия и страната ни въведе първоначално извънредно положение, а после пак нещо извънредно много от незрящите хора в градовете започнаха постепенно да губят мобилните си умения.
От една страна това се дължеше на факта, че голяма част от хората по улиците развиха страх да доближат непознат поради притеснение от вируса, а от друга – задължителното поставяне на защитна маска изключително затрудняваше самостоятелното движение на незрящия. Казвам това не просто така, а на базата на личния си опит.
Представете си един препълнен автобус или трамвай. Пандемично време е и е зима. Превозното средство отваря врати. Изсипва се поток от слизащи пътници и вие чакате с белия бастун в ръка, за да се качите. Освен белия бастун вие носите някаква чанта, която на всичкото отгоре е добре да пазите от случайни джебчии, а в същото време, качвайки се, трябва да поставите и маската на лицето си. При много от незрящите маската отнема и част от способността за ориентация, така че пътуването ви би могло да се превърне в истинско изпитание за нервната ви система. А отгоре на това информационното табло на спирката мълчи като партизанин, хората бързат, а превозното средство е електробус и вие едва чувате, че нещо е пристигнало на спирката.
Представихте ли си го?
Не мога да си обясня защо поддръжката на добре направените преди няколко години звукови индикатори спря и никой не се грижи да ги проверява. Доколкото зная - за направата им бяха похарчени десетки хиляди.
Лично аз няколкократно съм се обръщала към регионалната организация с конкретни сигнали за неработещи светофари на оживено кръстовище и спрени звукови информационни табла.
Доколкото знам, сигналите се предават по каналния ред, но резултат няма и лично аз наистина вече се страхувам да пресичам сама кръстовището в квартала ми, което ми е познато от десетки години.
Може би това е въпрос на лични срещи с отговорните лица и институции, а също и на систематичен натиск върху тях, защото голяма част от незрящите столичани започваме да се чувстваме като на родео, където шансовете да достигнеш до местоназначението си жив и здрав са точно наполовина.
И въпреки песимистичния тон на тези размисли, аз отново искам да призова всички незрящи и късноослепели хора да дадат най-доброто от себе си, за да бъдат максимално мобилни и независими в придвижването си.
Преди беше лесно, сега – каквото е, такова.
Убедена съм обаче, че без системно настояване и натиск върху отговорните институции от страна на председателите на РО все по-малко незрящи ще хванат белия бастун и все повече от тях ще развият страх да се движат самостоятелно.
Ако това продължи, в един момент ще се върнем 50 години назад и слепите хора ще останат отново затворени в сигурността на четирите стени на жилищата си.
Друг е обаче въпросът доколко е нормално в една съвременна европейска държава хората и организациите системно да напомнят, настояват и упражняват натиск върху тези, които по презумпция са длъжни да поддържат качеството им на живот в съответствие с техните потребности. Все пак това би трябвало да е тяхната работа и задължение, за което получават и съответното възнаграждение.
Не живеем ли вече в XXI век?

Марина ПЕТКОВА




Назад

Всички статии на Брой 10, 2022

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Ноември
15 ОКТОМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Живот като на родео
ДАРИТЕЛСТВО
Пореден жест на търговска верига "БИЛЛА – България"
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Варна
Велико Търново
Мездра
Русе
ПОРТРЕТ
Представяме ви проф. Стоян Михов
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
Трета национална конференция по ориентиране и мобилност
С ПОЛЪХ НА ЕСЕН
Наслука и във второто десетилетие
СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ
Нова крачка в развитието на социалните услуги за хората със зрителни увреждания
СПОРТ
Десето държавно първенство по шоудаун
Национален турнир по боулинг за купа "Марица"
ЮБИЛЕЙ
Кръгла маса "60 години организирана спортна дейност сред незрящите" и национален турнир по боулинг




Архив на изданието
1 2 3 4 5