Брой 01, 2008

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА НАСГБ

Да бъде и пребъде



В незнайно време, в полите на Странджа планина се създало немалко селище със смесено население от гърци и българи. Живели в мир, трудили се заедно и благоденствали. Столетията няколко пъти сменят името на селото. В наши дни то се нарича Синапово, община Тополовград. След второто десетилетие на двайсети век, когато българските земи на Беломорска Тракия и Македония, стават гръцка територия, започва голяма миграция на българи към България, и на гърци към Гърция. След това преселване село Синапово сменя своя образ и остава с чисто българско население. В тези объркани години в Синапово се заселва фамилия Парапанови. От разклонението на тази фамилия Кръстьо Парапанов и неговата жена Калина създават семейство от 4 сина и 1 дъщеря, която още като пеленаче почива. Изтърсака в семейството кръщават Димитър. Когато детето е на две години и половина, на пътя пред бащиния му дом, свирепо куче го напада и започва да го дави по лицето. Възрастни хора го спасяват и малкия Митко оживява, за да приеме нелеката съдба на двойната инвалидност. Кучешката свирепост му поврежда слуха и по-късно по инфекциозен път загубва и светлината пред очите си. Момчето заживява без волните игри на безгрижното детство. Денят на злополуката е бил вторник, и майката Калина го нарича "Черния вторник".
Когато слънцето угасне пред очите, пътищата по лабиринтите на живота стават трудно проходими с много проблеми. С тази съдба малкият Митко започва да плува в бурния житейски океан. В тези условия детската мисъл рано узрява с воля и амбиция за самоопределяне.
На седемгодишна възраст, без светлина в очите, Митко тръгва на училище в София, където учат и други деца с увредено зрение. В този колектив той се запознава с предизвикателствата на живота в мрак.
След училище първата трудова крачка прави в предприятието "Успех" в Пловдив, място за трудова реализация на невиждащи хора, създадено от Съюза на слепите в България.
Младежката душа на Митко жадува за образование. Записва се и завършва вечерна гимназия. Това повишава неговия авторитет сред работниците и той тръгва по пътеката на административната работа. Става комсомолски секретар в предприятието и води организационни кръжоци. По-късно оглавява профсъюзната организация към "Успех". По негово време се сформира самодеен хор за фолклорни песни и група изпълнители на стари градски песни.
Успехите не го задоволяват. Продължението на личното си развитие Димитър намира във висшето образование. Когато се дипломира, Съюзът на слепите в България му гласува доверие и го прави директор на рехабилитационния център за късноослепели хора в Пловдив. С много любов и всеотдаен труд, в продължение на едно десетилетие, Парапанов успешно води това учебно заведение. Завистта е лош човешки порок. В резултат от нея той бива свален от директорското кресло. Правят го координатор-консултант към центъра. Тази дейност го отдалечава от личните контакти с хората, за които без умора се е раздавал. Това не му дава покой ни денем, ни нощем. В безсънните си нощи той вижда тежкото положение на своите сляпо-глухи съсъдбеници - от никого защитени и отникъде подкрепени. В неспокойната му душа се ражда идея за създаване на асоциация, която да защити интересите и потребностите на двойноинвалидите. Парапанов намира съмишленици и с тях поставя основите на неправителствена организация в национален мащаб.
Днес, в десетгодишната дейност на асоциацията се отчитат многобройни и полезни дела, донесли огромни облекчения в живота на хората с тежка инвалидност. Над 800 души, събрани в 27 регионални организации, намират топлина, съчувствие и уважение. Тук те намират и възможност за творческа изява. За това най-добре говорят 5-те фестивала на асоциацията, проведени през тези 10 години. Те безспорно доказват големите успехи на организираното движение на сляпо-глухите хора в България, ръководено от будния и горящ в работата си Димитър Кръстев Парапанов. Тук трябва да се отчете, че, без помощта на неговия син Светлозар в делото на НАСГБ, идеите и труда на Парапанов трудно биха се осъществили.
Като новогодишна честитка от Великотърновската регионална организация горещо го поздравяваме за неуморния труд.
Да бъде и пребъде организираното движение на сляпо-глухите в България, носещо на хората вяра и надежда в утрешния ден!

Аврам АВРАМОВ



Назад

Всички статии на Брой 01, 2008

В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ ПРЕЗ 2007 ГОДИНА
Списък на компакт дисковете, записани и възстановени в студиото за звукозапис на ССБ през 2007 г.
В УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА ССБ
Заседание на 19, 20 и 21 Декември
ГОДИШНИНА
160 години от рождението на Христо Ботев
ГОЛБАЛ
Коледен турнир за купата на България по голбал, 8-9.12.2007 г.
След българския триумф
ИЗ ЖИВОТА НА НАСГБ
Работилница за човечност и доброта
Да бъде и пребъде
Всичко е добре, когато свършва добре
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Долни Дъбник, 3 декември – международен ден на хората с увреждания
Долни Дъбник, Заедно в делници и празници
Велинград
Дупница, „Интимна терапия” в Кюстендил
Пловдив, За РСО Пловдив 2007 година завърши многообещаващо
Червен бряг
Плевен
ОБЩЕСТВО
Обединени усилия в помощ на незрящите хора в град Варна
ПРАЗНИЧНО
Трифон Зарезан




Архив на изданието
1 2 3 4