Брой 12, 2022
Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
От розата до щраусовото яйце
На 12 ноември 2022 година се проведе екскурзия до село Скобелево, което се намира близо до град Казанлък.
Екскурзията беше организирана от териториалната организация на слепите "Марица" - Пловдив с финансовата помощ на РО - Пловдив в лицето на председателя Красимир Касабов.
В дъждовната утрин на съботния ден се качихме на автобуса и поехме към село Скобелево. По предварителна програма трябваше да посетим розовия комплекс "Дамасцена" и фермата за щрауси "Четири сезона".
Председателят на ТО "Марица" Кирил Дамянов беше подготвил обширна информация за двете дестинации, която прочете сътрудникът на организацията Мария Атанасова.
Сред закачки и много смях след двучасово пътуване пристигнахме в Скобелево. Селото ни посрещна със ситен ноемврийски дъждец, който изобщо не стресна жадните за преживявания ентусиасти от пловдивската организация.
Още на входа на комплекс "Дамасцена" ни посрещна местният екскурзовод Радослав.
Сладкодумен и много приветлив, той не спря да ни разказва за устройството на розоварната, за историята на маслодайната роза, за историята на самия комплекс "Дамасцена".
Маслодайната роза е пренесена в Европа и в България преди много години от град Дамаск, откъдето идва и нейното име.
Най-подходящото място за отглеждането й в България се оказва долината на град Казанлък. Климатът и почвата на това място са предпоставка за благоприятното влияние върху растежа и високата маслодайност на този красив храст.
Разбрахме, че за да се добие 1 килограм розово масло са необходими 3 тона розов цвят или около 1 милион рози.
Самият процес протича бавно, като в огромни казани се налива топла вода, в която се добавя розовият цвят. Водата трябва да е топла, за да не може розите да потънат на дъното и да се загуби розовият екстракт.
Както каза нашият екскурзовод - процесът за извличането на розовото масло най-вероятно е заимстван или по-точно прилича на варенето на ракия. Дестилацията е като при нея. Маслото се отделя във вид на пара. Парата преминава през тръби, където се охлажда и във формата на кристали се събира вече готовото масло.
Освен с дестилерията комплексът разполага с красива розова градина, изградена амфитеатрално. Тук, каза Радо, често се провеждат концерти на известни изпълнители.
В сградата има още магазин за продажба на много видове сувенири. В него всеки може да си закупи продукти, приготвени от розово масло като сапуни, флакони с розово масло, дори и никъде другаде ненамиращата се гюлова ракия.
След като се разходихме и се заситихме с информация и аромати, седнахме да похапнем в ресторанта на комплекса. Ако знаете само какви картофки със сирене предлагат!!! И културно и топло посрещане и обслужване от персонала на ресторанта!
Да не забравя да спомена, че в комплекс "Дамасцена" има паметници на царицата на розата, на Алеко Константинов и Бай Ганьо.
Как може без бай Ганьо, когато става дума за розовото масло!? Че нали той е първият директор по пласмента и рекламата на розовия еликсир!
След като хапнахме и пийнахме, каквото "Дамасцена" даде, натоварихме се отново на автобуса и поехме към царството на щраусите.
И тук, както в "Дамасцена", бяхме приятно изненадани от посрещането на собствениците на дългокраките птици.
Стопанката, чаровната Виктория, ни заразказва за фермата за щрауси. От думите й личеше с каква голяма любов се занимава и грижи за нейните питомци.
Помолихме я да си направим снимки с щраусите. Тя и Кирил Дамянов с много усилия успяха да ни наредят пред оградата, зад която се разхождаха черноперите обитатели. Виктория с много нежни думи привика щрауса Коко, който като че ли беше малко поуплашен от нашите приказки и шумотевицата.
Към фермата има и кафе, в което има препариран щраус, с който направихме още снимки.
Хапнахме, разбира се, и по един крем карамел от щраусови яйца.
Всеки от нас можа да пипне и самите яйца. Да ви кажа - доста са големи. От подготвения материал от нашия председател разбрахме, че едно яйце може да достигне до 2,3 килограма и диаметър почти 18 сантиметра. Големи са, но като се има предвид, че щраусите са наследници на птеродактилите, не е за учудване.
Друг интересен факт е, че щраусите не заравят главите си, за да се крият, а търсят влажен пясък, с който утоляват жаждата си в горещите африкански пустини. Бедуините, знаейки за това, зорко следят къде щраусът зарива главата си и на това място търсят водоносни жили.
Макар и преситени наистина от толкова много емоции, хич не ни се тръгваше от това приказно място!
За чудесната екскурзия - хиляди благодарности на Краси Касабов, Кирил Дамянов, на шофьора Ахмед и на Иван Марински, който почерпи всички нас с вкусния крем карамел!
Димка ДАМЯНОВА
Едно вълшебно изживяване
В ясното и свежо утро на 19 септември група от РО - Пловдив потеглихме с чисто нов автобус на "Кричим-експрес" на екскурзия по маршрут: Бургас – остров Света Анастасия – старите столици на България – Шумен. Тръгнахме ентусиазирани, но с малко притеснение какво ще е морето след развилнялата се буря преди два дена в Бургаско, защото при бурно море корабчето не прави курсове. След безаварийно пристигане на кея на морската гара на Бургас какво да видим!? О! Изненада! Морето тихо, спокойно и гладко като тепсия, а корабчето се полюшва примамливо и сякаш ни казва – "Хайде де, докога ще чакам!?". Организирахме се по най-бързия начин и се качихме - кой на палубата, кой в трюма, и потеглихме. Слънце, морски бриз и невероятно усещане за бягство от нещо и от някого, сякаш скъсвахме оковите на ежедневието. В прекрасно настроение стигнахме до острова, където бяхме посрещнати лично от екскурзовода. Той ни пое и тръгнахме на обиколка из забележителностите му.
Площта на острова е едва 9 000 кв. м, които можеш да обходиш за не повече от десетина минути. По-големи са островите Свети Иван и Свети Кирик, но те не са пригодени за по-дълъг престой и нямат толкова интересна и драматична история. Остров Света Анастасия е водоснабден и електрифициран от намиращата се в близост военна база "Отманли". От базата са прекарани водопровод и електропровод по тръби, които минават по морското дъно. Затова има огромен знак – обърната котва, която предупреждава плавателните съдове да не пускат котва в района, за да не прекъснат комуникацията на острова с брега. Света Анастасия е единственият български остров, превърнат в туристическа атракция.
Във вековете той е сменял няколко пъти своето предназначение. В средновековието е имало манастир, който е бил периодично нападан и опожаряван от пирати. Интересното е, че монашеската обител оцелява през всичките векове на османското робство, а след Освобождението запада. В първата половина на миналия век островът се превръща в затвор, а в по-ново време става убежище за бургаската интелигенция. Поети, музиканти и изтъкнати кинодейци са го посещавали, за да черпят творческо вдъхновение. Така например поетът Христо Фотев са го наричали губернатора на острова, защото голяма част от времето си прекарвал именно на него. Днес тук се извършват бракосъчетания, кръщенета, снимат се филми, концерти и всякакви други културни мероприятия.
Със стъпването на малкия кей ще видите малък скалист плаж. На него са поставени удобни шезлонги, от които можеш да наблюдаваш морската шир и корабите, пуснали котва в Бургаския залив. В центъра на острова се намира средновековната църква "Успение Богородично". До нея има музей, магазин за сувенири и къща за гости. Остров Света Анастасия е забулен в мистерия и за него се разказват стотици легенди и истории. Една от тях е - когато в миналото е имало манастир, островът е нападнат от пирати. Монасите се затворили в островната църква и се помолили на света Анастасия да ги избави от набезите. Молитвата им била чута и света Анастасия изпратила страховита буря, която потопила кораба, а разбитите му останки се вкаменили в близост до брега. Те могат да се видят и днес. Освен вкаменения пиратски кораб на острова има още две скални образувания – "Гъбата" и "Дракона". Островът разполага с ресторант, където може да опитате морски специалитети и гозби, приготвени по стари бургаски рецепти. А в манастирската лекарна може да пиете билков чай от десет билки, домашен сок от нар и смокиня, коктейли с тематични имена – "ликьор, мента, сода и лимон", "водка, концентрат от нар и сок от грейпфрут". Още с първата глътка забравяте за всичко, което е стягало душата ви. Лекарната има и тераса, където можеш да се насладиш на глътка горещо кафе и усещането, че си сам сред морската шир. Кой от нас не си е мечтал за такова спокойствие и блаженство – само ти, кафето, морето и птиците! Невероятно усещане за безгрижие и романтика! Ако имате път към Бургас, непременно посетете острова, защото той ще остави незабравим спомен в душите ви!
С нежелание си тръгнахме от Света Анастасия и потеглихме към Обзор, където бяхме посрещнати от управителя на хотел "Хоризонт" и персонала му. Не е необходимо да се впускам в подробности за безупречния престой в хотела. Вечерта след разкошната вечеря си направихме купон с музика и танци. На другия ден до обяд имахме свободно време, което някои смелчаци използваха за плаж, а други - за разходка из града. Следобед потеглихме към Мадара. Някои се изкачиха до паметника, а другите останаха да чуят беседата. В специална зала беседата е направена във видео материал, от който научихме доста неща за местността, за датирането на паметника, исторически факти, запазени надписи и друга ценна информация. Останахме много доволни и си закупихме доста сувенирчета, магнитчета и книжчици за спомен и за подаръци на близки.
Оттам потеглихме за историческия комплекс "Двор на Кирилицата" в първата българска столица Плиска. В двора са разположени всички букви от нашата азбука, изработени ръчно от камък от международно признати скулптури, до които всеки от нас можеше да се докосне и да добие представа за тях. Разгледахме и крепостта "Кирилица" с галерия от рисувани картини, изобразяващи създаването на кирилицата и покръстването на българите, както и залата "Създаване на азбуката" с величествените фигури на трима от учениците на светите братя Кирил и Методий – Наум, Ангеларий и Климент. На втория етаж могат да се видят и докоснат, облечени в автентични дрехи, восъчните фигури в естествен ръст на най-славните български владетели. Разходихме се из "Алеята на писателите", където са поставени бюстове на наши и чуждестранни творци. Невероятният комплекс е изграден изцяло на добра воля с частни средства. Можем да се гордеем с този единствен по рода си музей с исторически експонати и фигури по родните ширини. Препоръчително е на всеки да се докосне до това историческо богатство и да се почувства горд, че е българин.
Следващата дестинация беше Националният историко-археологически комплекс - Плиска. За средновековието градът е бил гигантски по размери, разположен на 23,3 квадратни километра. Само дворецът е бил построен върху 500 кв. м и е един от най-забележителните паметници. Днес най-добре са запазени останките от него. Във външния град са открити останки от жилища, работилници, квартални църкви и стопански сгради. Посетихме и Голямата базилика, която е най-големият християнски храм в югоизточна Европа от времето на Покръстването на българите. Откритите останки са консервирани и обособени в нещо като музей на открито. И тук се докоснахме до българската история, до величието и ценностите, които сме притежавали, до борбения и свободен дух на българина.
Вечерта преспахме в хотел "Орбита" в Шумен, а на другия ден посетихме Томбул джамия. Името идва от формата на купола, на турски език "томбул" означава събран, струпан, топчест, дебел, надут. Построена е през 1744 година. Интересното е, че в основата си молитвената зала е квадрат, в средната част осмоъгълник, който преминава в кръг, а той завършва в сфера – кубе, чийто връх е на 25 м от земята. Молитвената зала е изпъстрена с много растения, геометрични фигури и арабски надписи от Корана. Дворът на джамията е известен като аркаден заради сводовете на 12-те стаи, които го обграждат. Минарето на джамията е 40 метра. Томбул джамия е най-голямата джамия в България. Разгледахме и Шумен, след което потеглихме за Пловдив, изпълнени с много положителни емоции и удовлетворени от преживяното и видяното. Благодарности на "Кричим-експрес" за изключително професионалния и отзивчив шофьор и прекрасния автобус! Хиляди благодарности на председателя на РО - Пловдив Красимир Касабов и сътрудничката му Ани Караиванова за тази прекрасна екскурзия. Благодарение на тях имахме възможността да се почувстваме островитяни като Робинзон Крузо и горди българи, докоснали се до българското величие през средновековието. Това вълшебно преживяване ще остане завинаги в сърцата ни.
Снежанка КИРЧЕВА
Пловдив - домакин на спортни събития
За пореден път Пловдив стана домакин на спортни прояви на зрително затруднените. Обикновено такива организираме около 13 ноември – Международния ден на хората със зрителни увреждания, но нашите дългогодишни приятели от хотел "Интелкооп" ни помолиха поради ангажираност това да направим седмица по-рано.
На 3 и 4 ноември представители на 8 клуба от федерация "Спорт за хора с нарушено зрение" пристигнаха в Пловдив за участие в държавно отборно първенство по шахмат. Да премерят сили се събраха освен двата пловдивски отбора – на СКЛУ "Изгрев" и на ОСКСГ "Марица", и два отбора от София – на спортните клубове "Витоша" и "Пираните", както и отборите на спортните клубове от Шумен – "Светлина", от Благоевград – "Достоен живот", от Перник – "Кракра" и от Сливен – "Туида".
Състезанието беше открито в ранния следобед на 3 ноември. Участниците бяха поздравени от Георги Генов от името на пловдивската регионална организация и от Хасмик Варданян – председател на клуба-домакин СКЛУ "Изгрев". Сърдечно приветствие към състезателите отправи и Георги Титюков – зам.-кмет в община Пловдив с ресор "Спорт, младежки дейности и социална политика". Хасмик Варданян даде думата на съдията на състезанието за разяснения по регламента и за теглене на жребия. Отборите бяха от по четирима души или общо 32-ма участници, а турнирът трябваше да протече в 5 кръга – 3 на трети и два на четвърти ноември.
След оспорвани срещи на първите три места се класираха отборите на СКЛУ "Изгрев" - Пловдив, на спортен клуб "Туида" - Сливен и на спортен клуб "Витоша" - София. Пловдивският отбор-шампион бе представляван от дългогодишните ветерани в шахматните битки Расим Низам, Любомир Иванов, Милко Кичуков и Кирчо Родопски. Наградите бяха връчени от представителя на федерация "Спорт за хора с нарушено зрение" Добромир Удрев. Специален благодарствен плакет за дългогодишното ползотворно сътрудничество и любезното домакинство бе връчен на управителката на хотел "Интелкооп" Теодора Николаева.
На шести ноември бе открито традиционното състезание "Воля за победа". Участваха състезатели от 4 спортни клуба към Българската федерация по канадска борба – "Изгрев 2019" - Пловдив, "Родопи" - Кърджали, "Хищник" - Добрич и "Армстронг" - Варна. Състезателите бяха поздравени от Георги Генов от името на пловдивската регионална организация, Ася Бурова – председател на пловдивския спортен клуб-домакин и Георги Благов – представител на федерацията по канадска борба.
И между мъжете, и между жените имаше състезатели и от двете категории (до и над 80 кг при мъжете и до и над 70 кг при жените), които наистина демонстрираха воля за победа и спортно майсторство по време на оспорваните срещи със своите противници. В крайна сметка спечелиха най-можещите и най-силните. С най-много първи места и съответно златни медали се поздрави отборът на "Родопи" - Кърджали, а най-много призови места и най-много медали – единадесет, от които два златни, два сребърни и седем бронзови, завоюва СККБ "Изгрев 2019" - Пловдив. Златото за пловдивския клуб бе спечелено от дългогодишните състезателки, участвали на европейски и световни първенства, Ася Бурова и Емка Танова. Наградите бяха връчени от председателя на РО - Пловдив Красимир Касабов.
На раздяла участниците в турнира си пожелаха здраве и нови спортни срещи.
Георги ГЕНОВ
Назад
Всички статии на Брой 12, 2022
**КАЛЕНДАР
2023 година3 ДЕКЕМВРИ
Международен ден на хората с уврежданияИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ВарнаМонтана
Бургас
Велико Търново
Пловдив
Смолян
София
Силистра
Шумен
Кърджали
Плевен
