ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 01, 2023

Тема: СПОРТ

Европейско първенство по шоудаун

В периода 12 - 20 декември 2022 г. в Париж се проведе Европейското първенство по шоудаун. В самия край на годината надпреварата създаде множество затруднения на европейските шоудаунъри, които след дълго очакване едва през есента разбраха, че най-сетне, за пръв път след 2018 г., ще има континентално съревнование. През 2020 г. България трябваше да домакинства европейския форум, но заради епидемията от Ковид-19, IBSA не позволи неговото провеждане, въпреки че до момента на стопирането му 12 държави бяха заявили участие. След това настъпиха организационните промени в международната федерация, които до ден днешен не са легитимирани и се подготвя извънреден конгрес, на който да се надяваме, че най-после в IBSA ще спрат хаосът и безвластието, от които няма полза спортът сред незрящите хора. Изненадата, че Франция ще организира европейско първенство, можеше да се охарактеризира като сериозна, тъй като спортисти в този спорт от тази държава не са имали значими международни участия, та дори само като присъствие. Обстоятелството, че Франция ще бъде домакин на следващата параолимпиада, ни караше да си мислим, че организационният им капацитет е най-малкото сносен. Оказа се, че всички, заявили участие, сме се лъгали. Хубавата новина за България се състоеше в разрешението на подкомитета по шоудаун наш съдия да съдийства на първенството и така за пръв път да се сдобием с международен рефер. Виктория Димитрова се представи на изключително високо равнище и получи отлична оценка, което я направи първият български международен съдия по шоудаун. В турнира при жените нашата държавна шампионка Бехие Ахмед загуби и трите си срещи, което я нареди в крайното класиране на 19 място. Нашият държавен шампион при мъжете Хакан Осман изигра 7 двубоя. Трябва да се има предвид, че Хакан за пръв път излиза на международна сцена. Успя да реализира прекрасна победа срещу словенеца Ладислав Хумски (11:9, 4:11, 12:2) и така зае 24 място. В отборната надпревара моята скромност допълни необходимия минимум от трима състезатели. България попадна в единствената група от три отбора, останалите бяха с по два отбора. В компанията на европейския шампион Полша и изключително класния тим на Словакия нямахме никакви шансове и така в крайното класиране заехме 9 място.
Няколко думи за организацията или... по-скоро за липсата на такава. Повече от 20 години ходя по събития и самият аз участвам в организацията на всякакви форуми, но за първи път присъствам на толкова зле организирано първенство. Оценката не е само моя, тя се споделя от абсолютно всички участници - за седмицата, прекарана в Париж, нервите ни се изпилиха до краен предел. Първо, бяхме закарани в хотел, в който трябваше да пренощуваме една вечер - информация, която получихме часове преди тръгването за Франция. Каква беше изненадата ни, когато рецепционистката ни информира, че един от нашата делегация липсва в списъка и не може да го настани. След дълго чакане и опити от страна на рецепционистката да се свърже с организаторите, които не вдигаха своите телефони, тя реши, че ще ни настани на своя глава. На въпроса ни как стоят нещата с изхранването тя отговори, че няма никаква представа, в хотела се предлага само закуска и можем да си поръчаме пици или бургери от бара, но организаторите нищо не са й казали за изхранването. Поръчахме си пица и кола. За 4 пици и толкова коли платихме 80 евро, сума, която е значителна за нашите възможности. Организатор не се появяваше. Вечерта отново рецепционистката ни информира, че организаторите са казали да се храним някъде навън и да си пазим касовите бележки, които след това те ще ни осребрят. Отидохме в указаното заведение, нещо като нашето "Хепи", за 4 бургера и 4 бири платихме повече от 90 евра и отново си казахме, че тукашните стандарти са доста високи за нас. На следващия ден закусихме в хотела. Получихме съобщение да сме готови към обед за преместване. Преместиха ни в друг хотел, в който отново нямаше ресторант. Отново организатор липсваше. И там имаше пици, но доста по-евтини, тъй като за 4 пици и 4 коли платихме около 50 евро. Забелязахме, че в близост има магазин "Карфур". Нямахме нужда от шесто чувство, за да се ориентираме, че нещата не отиват на добре. Всички се чудеха какво става, а съдиите буквално бяха втрещени, че това се случва. Започнахме да си пазаруваме от магазина и там цените вече бяха прилични. На третия ден отново продължихме да живеем в неизвестност. Получихме съобщение, че всички ще бъдат събрани в някакъв спортен център, където всъщност ще се провежда първенството. Оказа се, че всичките участници са разхвърляни в три хотела, а като се има предвид трафика в Париж, това е много голям препъни камък. Криво-ляво ни събраха в този център. Най-после се появи организатор, даже и двама, дори и председател на тяхната комисия по шоудаун. Но тяхната поява с нищо не спомогна за по-доброто пребиваване на делегациите. Казаха, че същата вечер ще има пица за вечеря. Всички възкликнаха, че това е първата храна, която ще ни бъде дадена, нищо че сме платили за целоседмично изхранване. Отново останахме гладни, тъй като организаторите поръчали 20 пици за всичките участници. Главният съдия от Естония се ядоса и повиши тон на организаторите, които обещаха, че всичко ще е наред и вече няма да има проблем с храната, а парите, които сме дали за изхранването си до момента, ще ни бъдат възстановени. Нито парите ни възстановиха, нито с храната беше наред. Да, храна имаше, но ако човек малко се забавеше, кетърингът свършваше и отново имаше гладни. В спортния център нямаше условия за разполагането на 6 шоудаун маси. В голямата баскетболна зала можеше да се постави само една. Вероятно организаторите, нямащи представа от този вид спорт, са си мислили, че и 6-те маси ще ги наредят на баскетболното поле, и така ще играят хората. След това започна едно разполагане на масите по съблекални, по разни малки помещения, в които беше истинска мъка да се играе. Така всички си тръгнахме много разочаровани от Париж и с доста похарчени пари, въпреки че бяхме платили по почти 1000 евро на човек за пълен пансионат.
И в заключение ще споделя нещо хубаво, което ни се случи. Запознахме се с Кристоф, с майка българка и баща белгиец. Крис говори перфектен български, английски и френски. Много ни помогна като информация, а твърде често играеше ролята на преводач между организаторите, които не знаеха английски, и останалите делегации, включително и съдийския състав. Трябва да се отбележи, че Крис от 5 години активно се занимава с шоудаун и ходи на всички възможни турнири за своя сметка, включително и всички разноски за участието му в това европейско първенство. На въпроса ми белгийската федерация с нищо ли не му е помогнала той ми отговори, че са му дали дрехи. Означава, че само за европейското първенство Крис е бръкнал в джоба си и е извадил около 1500 евро. Благодарение на новия ни приятел, словаците ни поканиха на оупън турнир, който организират в средата на февруари. Там всеки от нашите шоудаунъри ще си заплати разходите, което ще покаже и нивото на желанието им за участие.
Участието в оупън турнири следва да се въведе и като критерий за определяне на националните ни състезатели, тъй като тези турнири дават точки за световната ранглиста и дават много големи възможности за трупане на безценен международен опит.

д-р Иван ЯНЕВ