Брой 02, 2008

Тема: ИНТЕРВЮ

В България се живее по-спокойно


С Йосиф ШОЕФ
Разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Срещата ми с този млад господин се състоя случайно. Бях впечатлена от това, че той е незрящ, роден е в Израел и разговаряхме на много добър български език. Оказа се, че той живее в нашата страна от 2001 година. Любопитно ми стана защо е решил да живее именно в България? Как ли живеят незрящите в Израел? Имат ли специализирани училища и къде се реализират по-късно?
- Казвам се Йосиф Шоеф. Майка ми и баща ми са родени и живяли в България. През 1946 година баща ми емигрира в Израел и там се запознава с бъдещата си съпруга, която е напуснала България през 1948 г. Встъпват в брак през 1965 г., след това се раждам аз.
- Кога загубихте зрение?
- Родил съм се с нарушено зрение, но преди около 10 години го загубих почти напълно.
- В специализирано училище за слепи ли сте учили?
- В Израел има много училища за слепи. Това, в което учих аз е Пансион за деца със зрителни увреждания. Има напълно слепи и такива с намалено зрение. Напоследък обаче се утвърждава практиката в тези училища да учат и деца с допълнителни увреждания.
- Каква е в Израел учебната система?
- Основно образование се учи до 6-ти клас. Пансионът, в който бях аз се намира в град Хайфа. Той е спонсориран от религиозни организации и независимо дали идваш от религиозно семейство или не, това е условието, при което си приет – трябва да изучаваш всички еврейски традиции. Освен хуманитарните задължителни дисциплини в него има и различни работилници – цех за дървообработка; цех за обработване на метали; цех за керамика.
- Учат ли ви на мобилност и рехабилитация?
- Да. Всеки, който има нужда да се придвижва с бял бастун, преподавателите го учат на това. Учат ни също как да оправяме дрехите си и на неща, които по-късно да ни бъдат полезни в живота.
- Учат ли момичетата на плетиво и други момичешки занимания?
- Момичетата учат ръкоделие, но всички имаме право да посещаваме тези занятия, за да се научим как да си зашием копче или нещо друго. Много малко от момчетата се интересуваха от тези неща. Ние предпочитахме цеховете за дървообработка, за металообработване, защото там ни учиха как да си направим чук и други метални детайли. В тези курсове се учехме как да работим с бормашина и да правим някои неща от керамика.
- Каква квалификация получавахте след като завършите това училище?
- Тези, които имаха възможност да учат, полагаха държавни изпити. Това ставаше в друго училище, например в Йерусалим. Получавахме средно образование едва тогава, когато сме положили държавните изпити. Онези, които нямаха възможност да учат или не желаеха това, получаваха диплом за професионална работа за цеховете, за които говорихме по-горе.
- Каква е системата за кандидатстване във висше учебно заведение?
- В Израел получаваш диплома за средно образование само тогава, когато си издържал държавните изпити. След това полагаш изпити във висшето учебно заведение и в зависимост от твоите лични резултати те приемат в определена специалност. Това е така, защото в университетите местата са изключително ограничени.
- Незрящите ползват ли някакви преференции по време на изпитите?
- Както за държавните за средно образование, така и за изпитите за висше, незрящите имат право на удължено време и могат да проведат изпита устно.
- Равнопоставени ли са зрящите и незрящите хора  и какво е отношението на виждащите?
- В Израел хората живеят с такава нагласа, че трябва на невиждащия винаги да се помага, но предимно с Брайлова машина, компютър, оптически средства и др. Много е важно кой подкрепя незрящия човек. Но що се касае за намиране на работа на незрящ човек, бил той учител, програмист, социален работник или с друга професия, незрящият няма предимство. Той трябва да се докаже два или три пъти повече от зрящите.
- Какви професии упражняват незрящите в Израел?
- Към социалното министерство има специален отдел, който се занимава с намирането на работа на незрящите. Те предлагат основно като решение за работа специализирани цехове за опаковка, сглобяване и други дребни неща. На тези места се работи около 6 часа и заплащането е според това, което са произвели. При най-успешните то стига до около една трета от минималната заплата.
- В такъв случай, как се издържат тези хора?
- Основно незрящите хора си изкарват прехраната от държавна пенсия и от допълнителни осигуровки от държавата, както работата в тези цехове, които са разкрити от социалното министерство. Които имат образование се опитват да си намерят работа по специалността. Напоследък е много актуална работата като екскурзовод, където виждащият човек иска да се постави на мястото на невиждащия, което е в Германия и други страни. Незрящите показват на виждащите как човек може да се справи в тъмното.
- Да се върнем, за да ми разкажеш малко повече за себе си. Разбрах, че имаш диплом за масажист. Освен това с какво си се занимавал в Израел?
- В средното училище имаше цех за индустриална керамика. Мислих, че ще мога да се справя и да започна да работя в такова предприятие, но явно не съм научил достатъчно, защото там работех като хамалин. Мислех, че ще натрупам опит и по-нататък да работя в частния сектор. Това обаче не се случи. С баща ми взехме решение и направихме наш магазин, където работих 5 години. В този магазин продавахме ядки, сушени плодове, цигари, вестници и други опаковани сладки и солени неща. Баща ми ми помагаше при меренето на кантара и работата с парите, а аз се занимавах повече със заявки и снабдяване. Дотогава обаче не бях си взел държавните изпити и не ми се признаваше средното образование. Замислих се и реших, че съм на 26 години и е крайно време да го направя. Дадох магазина под наем и се издържах с пенсията плюс парите от наема. Даже кандидатствах в Университета, но оценките ми бяха такива, че тези неща, които можех да уча не бяха интересни за мен. Отидох да уча в частен университет, който обаче не дава висше образование. Обучението там продължаваше 2 години. Изучавахме неща, свързани с маркетинг. И мениджмънт, но се отказах да го завърша, тъй като хората, завършили това учебно заведение работят като чиновници, а това не беше по мой вкус. Върнах се отново в моя магазин и се опитах този път да работя съвсем сам. Отново не се получи. Мой приятел, също незрящ, ме посъветва да замина при него в Испания и да си направя фирма за недвижими имоти. Но не можех да се справям с езика, не можех също да свикна с испанския манталитет. Върнах се в Израел, но организацията към социални грижи ми предложи да работя без пари. Работих по този начин, за да докажа, че съм наистина сериозен, пък и имах желание да докажа, че мога да се справям. След няколко месеца на тази работа, реших, че вече съм се доказал и че ще дойда в България, за да направя фирма за недвижими имоти. Тогава не бях български гражданин и тъй като чужденци не можеха да купуват земя без да има българско участие, затова се наложи да регистрирам фирма. Дойдох в България не само за това, но и защото обстановката в Израел, особено за незрящ човек е изключително трудна. Има много атентати, камикадзе взривяват много обекти, включително и автобуси. Аз бях свидетел как взвривиха автобуса по линията, с която пътувам. Имаше период, в който през деня имаше по няколко такива атентата. Въпреки че не съм си признавал, че се страхувам, като незрящ човек се чувствах изключително застрашен. Това ме доведе до решението, че Израел не е страна, в която ще остана да живея. Исках да съм по-спокоен и затова смених своето местожителство. Имах и имам още желание в България да си намеря и партньорка в живота. В Израел не приемат незрящите като равни с другите. Помислих си, че в това отношение в България е по-демократично.
- Би ли живял с напълно незряща жена?
- Мисля, че е нормално незрящ мъж да живее с незряща жена, само че мисля, че ние ще бъдем много по-ограничени. Аз самият трудно бих могъл да се справя с подобна ситуация.
Любопитното, което научих от моя събеседник е, че в Израел има магазин, в който се продават Помощни технически средства на различни периоди, например бастун имаш право да си купиш два  пъти в годината, при определена отстъпка. Този магазин е към Съюза на слепите. Социалното Министерство обгрижва само незрящите, останалите инвалиди се водят към Националния осигурителен институт. На тези хора се полага автомобил без ДДС, превеждат им към пенсията пари за поддръжка на този автомобил, за гориво, за застраховка. Незрящите не могат да ползват преференции и към НОИ, и към Социални грижи. Преференции се ползват оттам, където всеки е регистриран. Всички молби, например за компютър или друго пособие, се подават към Министерство на социалните грижи. Самото министерство тегли  парите от НОИ. Средствата са заделени по предварителен бюджет. Ако незрящият е предварително консултиран, той може да избере и да предпочете да се регистрира към НОИ още докато е малък.



Назад

Всички статии на Брой 02, 2008

БАБА МАРТА
Легенда за мартеничките
Честита Баба Марта!
ГОДИШНИНА
130 години от Освобождението
Баташкото клане
Руско-турската война
Санстефанският мирен договор
ЗАНИМАТЕЛНО
Грешки, които допускат жените при търсене на работа
Модните акценти на 2008
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич се поклони пред паметта на освободителите си
Червен бряг, Спомен за Бабин ден
Долни Дъбник
Шумен, Бабин ден в Шумен
ИНТЕРВЮ
В България се живее по-спокойно
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Мишка за слепи
Сляп пилот обикаля Земята
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Ново членство в Европейския съюз на слепите
Светът на незрящите - реалити
НОВИ КНИГИ
Нови книги в читалище “Луи Брайл”
ОФТАЛМОЛОГИЯ
15 мита за зрението
ПРЕМИЕРА
Ще си остана същата
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Бобо – синът на Марая




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8