ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 03, 2023

Тема: ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

За мартениците в Нидерландия

Споделям приятно впечатление от последното ми пътуване в Холандия. Тръгвам на 1-ви март, съзнателно не си слагам мартеница, щото ми е писнало да обяснявам историята на мартеницата на чужденци. Освен да те мислят за повече индиец, отколкото европеец, не постигаш нищо.

Сядам в самолета, превозвач е националният оператор. Оставам особено изненадан, когато капитанът ни поздравява с "Честита Баба Марта"! Викам си "Ей, супер - такова готино!". Излиза стюардесата с цяла кошница мартеници! Ама не такива яко китайски, ами брандирани с логото на компанията-превозвач и листче към тях с обяснение на традицията на български и на английски! Викам си - знак от съдбата е, няма как да не си я сложа. Гледам, че и чужденците покрай мен се кефят.
Пристигам в Хага в офиса на огромна международна компания, посреща ме настоящият ми шеф (дълго за обяснение), навира ми ръката си пред очите и ми вика: "Имаш ли такова!?". Естествено, някой му е вързал мартеница - оказва се, че най-добрите приятели на тоя чистокръвен холандец са българи и той е наясно с нашите обичаи, идвал е в България, харесва ракия и така нататък.
Вечерта излизам на аржентински ресторант, по някое време до мен сяда компания от англичани, очевидно също консултанти, съдейки по нахаканото поведение.
В цялата компания една единствена девойка - по нашите стандарти доста симпатична, по техните - безумно красива, очевидно няма нищо общо с Обединеното кралство. Всички се опитват да й привлекат вниманието, тя отклонява поканите любезно.
Засичаме се на салатения бар с нея и си виждаме мартениците - усмивки, ей Честита Баба Марта, как си, а - у, айде, чао. Англичаните ме зяпат като бог – де да знаят, че сме си говорили за мартеници и национален празник. Плащам - идва сервитьорката с пос терминала и ми вижда мартеницата - вика - и аз имам такова, приятелите ми са българи и празнуваме идването на пролетта всяка година! Отново се хилим, англичаните са готови да дойдат на моята маса и да ме питат какъв е тоя амулет?
Тръгвам си и цяла вечер не спрях да си мисля как един прост конец означава толкова много и те кара да се чувстваш у дома на хиляди километри от вкъщи...
А като си помисля, че тръгнах без него, за да съм повече европеец... О, неразумний юроде… Днес не мога да спра да се усмихвам! Честит празник, приятели!

Станислав ДИМОВ