Брой 04, 2023
Тема: МИЛОСТ ЗА ЖИВИТЕ
Нежността на людоедите
Румен ЛЕОНИДОВ
Всички по-възрастни софиянци, които редовно шетат покрай сергиите на Женския пазар, знаят кой е бай Цецо Слепеца. Помнят го още от епохата на соца – висок, мършав мъж, сложно прегърбен като питанка, тръскащ кибритена кутийка с камъчета за запалки... И досега ги продава, но вече никой не купува тези камъчета, въпреки това, той всеки ден - и в студ, и в пек, е на работното си място. Клечи на старо, дървено столче, а през рамото му като патрондаш виси нещо като пощенска кутия от тенекия, препашена през тялото му с дълга сиджимка, седи и чака някой състрадателен пенсионер да се освободи от жълтите си стотинки.
И да ги пусне по милост в процепа. Щом монетите издрънчат, бай Цецо мигновено се оживява, напуска тъмния си унес и започва отново много енергично да друска кибрита, в който тракат унило няколко угаснали камъчета за огниво.
Така с години стои сгушен в себе си, а тълпата върви край него, тя е част от него и той е частица от нея в общия хаос на храносмилателната ѝ стихия.
Лятос, на свечеряване, след края на работното му време можете да го съзрете в здрача да дреме приседнал пред входа на обиталището си, почти на ъгъла на "Пиротска" и "Цар Самуил". В тъмното прилича досущ на ослепен Самуилов воин в пенсия, който, няколко века по-късно, пак трябва да заработва по нещичко – като подсеща в сумрака зрящите да се засрамят от липсата си на подобен недъг. И така, до късните новини, събира по малко милост и милостиня...
Иначе бай Цецо е щастлив човек. Надживя безсмъртния Тодор Живков, надживя Луканов и негова люта зима, докача да махнат Георги Кирков от името на близкото тържище и да му върнат старото – Женски пазар, макар че Мъжки такъв не съществува, Цецо погреба (без да участва в погребенията им) редица мутри и олигарси.
Надживя и забележителния журналист и писател Цаньо Сърнев, който преди 15 години се канеше да направи поредния си очарователен очерк за този столичен терк.
Канеше се да разкаже житието на продавача на искри, на звукаря, записващ в мрака на мъртвите си зеници всичко, което ние, зрящите, не желаем да видим.
Сърцето на Сърнев обаче неочаквано стихна като сълза на убита сърна и до днес бай Цецо си няма поне един свестен словесен портрет.
Тази зима, в най-свирепия вълчи студ, го срещнах да крета с някаква все още млада жена, с поглед от камък, с ледено изражение, която го водеше под ръка.
Явно го прибираше вкъщи. Рекох си, този столетен човечец не е сам, има си жалостиви близки: извеждат го сутрин да събира съчувствие и го превеждат вечер у дома. Заедно с мълчаливите му монети.
Добре е, че има люде около него, казах си, които силно го обичат. Добре е, че има кой да поднесе топла супа на премръзналия слепец. Защото е казано: който обича супа, има нужда от нежност.
А при липсата на човещина и людоедството минава за нежност.
Всички статии на Брой 04, 2023
**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Май*СЪОБЩЕНИЕ
Насрочване на трето заседание на ХVІII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБДОБРИТЕ ПРИМЕРИ СРЕД НАС
Ние сме РаботоспособниИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
МонтанаКарнобат
Кърджали
Видин
Силистра
