Брой 02, 2008

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Червен бряг, Спомен за Бабин ден


По стар български обичай този ден е един от най-тачените празници.
Поздравих по телефона най-възрастните жени от организацията, които са лежащоболни - Йотка Вутева – 97 г, Марийка Николова – 91 г, Керкица Димитрова – 87 г, Лака Съйкова на 87 г, Петра Тапкова – 87 г, Симеонка Павлова – 86 г, Тота Нинова на 84 г. Изпратих поздравителен адрес на тържеството на клуба на пенсионерите, а останалите поканих вкъщи.
Председателят Георги Василев поздрави всички гостенки за празника с пожелание за добро здраве, късмет и дълголетие, за да се радват на своите внучета и правнучета.
Една от приятелките ме помоли да им разкажа нещо за моята баба, която навремето е бабувала на невестите и аз се съгласих.
Баба ми е научена от нейната майка да бабува и изражда невестите, защото по това време не е имало акушерки.
И така през целия си живот тя е израждала стотици невести, къпела е бебетата им, без да й се заплаща. А когато дойдеше Бабин ден, всички родилки я посещаваха в дома й, носейки питка, кокошка, баница, вино и различни тъкани неща - престилка, възглавници, ръкави, шарени чорапи и др.
За този ден баба Вунка се готвеше цяла година, гледаше агне, което колеше за своите гости.
Слагаше големи трапези, събираше се цялото село като на голяма сватба, идваше и нейният съсед с хармониката Йончо Паков, всички се веселяха.
Баба ми е  била търсена за помощ и от съседните села Петревене и Тодоричене и никога не е отказвала. Ходела пеша или с волска кола, друг превоз не е имало.
Моята баба е била и лечителка, помагала е на всички. Баяла е с перце за страх, за уроки, червен вятър, за главоболие, гасяла е въглeни, когато свършвала ритуала тя откъсвала от метлата стръкче, прехвърляла го през главата на болното дете с думите "както е лека сламката, така да ти олекне". Майката слагаше в паничката грош, но баба отказваше да го вземе и казваше – вземи си го и с него купи бучка шекер, дай та да мине на детето. Такава беше моята баба - честна, милостива и добра, въпреки че не й беше леко. Тя гледа моя дядо 10 години на легло с парализа, но за всичко намираше време.
Учеше ме и мен да уважавам хората, и когато ги срещна винаги да ги поздравявам. Аз запомних бабиния съвет и когато вървях с майка си по улицата се затичвах, за да им кажа "Добра среща", те ме погалваха по главичката и ми казваха "Дал Бог добро", обичах да слушам тези думи. „Ах, Веске, ти приличаш на баба си”. „Ами да – отговарях аз със задоволство – та нали затова съм кръстена на нея”.
Такава е била някога силната вяра в Бог, която е помагала на хората да оцелеят през вековете.
Баба ми казваше още: „Когато пораснеш и тръгнеш на училище, учи се и си избери професия и винаги да помагаш на хората, когато имат нужда от теб!” 
Такава беше моята баба, тя почина на 105 години. За мен тя е "Светица" със златни ръце и голямо човешко сърце.
Гостите останаха много доволни и възхитени от моята информация за баба. Разказаха весели случки за своите внучета и правнучета.
А на мен Роса подари за спомен една икона на Иисус Христос и Божията майка.
След това се почерпихме, послушахме хубава музика, повеселихме се и гостенките си тръгнаха.
Останахме сами с дядо Георги, красивото котенце Белучи и кученцето Чочко.
Стана ми тъжно, те като че ли разбраха това, дойдоха при мен и започнаха да ме целуват.

Веска ГЕОРГИЕВА


Назад

Всички статии на Брой 02, 2008

БАБА МАРТА
Легенда за мартеничките
Честита Баба Марта!
ГОДИШНИНА
130 години от Освобождението
Баташкото клане
Руско-турската война
Санстефанският мирен договор
ЗАНИМАТЕЛНО
Грешки, които допускат жените при търсене на работа
Модните акценти на 2008
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич се поклони пред паметта на освободителите си
Червен бряг, Спомен за Бабин ден
Долни Дъбник
Шумен, Бабин ден в Шумен
ИНТЕРВЮ
В България се живее по-спокойно
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Мишка за слепи
Сляп пилот обикаля Земята
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Ново членство в Европейския съюз на слепите
Светът на незрящите - реалити
НОВИ КНИГИ
Нови книги в читалище “Луи Брайл”
ОФТАЛМОЛОГИЯ
15 мита за зрението
ПРЕМИЕРА
Ще си остана същата
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Бобо – синът на Марая




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8