Брой 05, 2023

Тема: ОБЩЕСТВО

Сами


Бела ВЕЛЧЕВА

Това е случката, която впоследствие се превърна в разказа "Сами". Истината е, че когато стоях на пейката и слушах, ми се доплака. Заради цялата безнадеждност на днешното време.

Преди 1 година
Онзи ден бях на площадката пред "Читалището". Сашко играе, а аз съм седнала на пейката. До ушите ми достигат думите:
- Защо бе, мамо?
Обръщам поглед и виждам майката и едно голямо и вечно непораснало момче. Навярно повечето от квартала са го срещали. Голямо момче, към метър 1.75, едро като мече и с реакции на малко дете. Непохватно ходи, леко преплита крака и залита. Спре ли се до теб, маха с ръка и казва - "Здравей".
- Защо бе, мамо, колко пъти ще ти казвам?! - продължава майката. Прихлупва ръце пред лицето си. Толкова познато движение, признак на отчаяние. - Колко пъти ще ти казвам да не ходиш там? Ето, всички майки стоят тука и децата са около тях, виждаш ли?
- Съжалявам, мамо! - хленчи голямото момче и вдига сключени ръце пред лицето си като за молитва.
- Със "съжалявам" какво променяш? Хубаво ли ти е да те бият? Кой те бутна, пак ли онзи дядо? И защо ходиш там, бе мамо!?
- Съжалявам!
Стоя, слушам, вперила празен поглед пред себе си, и не мога да проумея чутото. За пореден път някакъв си дядо блъска това момче. Що за пораснал идиот трябва да си, за да посегнеш срещу него? Даже първия път да си се стреснал от внушителния му вид, то последвалото "Здравей" трябва да ти подскаже, че срещу теб стои едно малко дете в тяло на момче. Ама не просто на дете, а на добро дете, от тези дето дори не играят с пръчки за пистолети, на Спайдърмен и зомбита.
От тези, които не дърпат играчката на другарчето и не казват - "Няма да играя с теб!". Старецът го е блъскал за пореден път, защото момчето е пресякло границите на площадката. Свободата му е това малко затворено пространство, само там е в безопасност. И се замислих за толерантността - как за това момче и другите като него няма шествия и прайдове, няма статуси във фейсбук, няма ги в учебниците. Защото истински безправният е безгласен. Зад него стои единствено умореното му семейство. И цялото "право" е събрано в думите на майката към сина ѝ, в нейното отчаяно: "Мамо, стой до мен!".



Назад

Всички статии на Брой 05, 2023

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Юни
*ОБЯВА
Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"
24 МАЙ
Българският език
За Шекспир, Вазов и шестокласниците
IN MEMORIAM
На нашата Краси
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Кърджали
Монтана
Добрич
ЛЮБИТЕЛСКО ИЗКУСТВО
"Танцуващи сърца" - най-новият състав към Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928"
НИЕ, НЕЗРЯЩИТЕ
Как се справят незрящите хора в ежедневието
ОБЩЕСТВО
Сами
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Специалното училище "Луи Брайл" е място, където всяко зрително затруднено дете и неговото семейство могат да получат подкрепа
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Какво да правим при кръвоизлив в окото?
ПОГРИЖЕТЕ СЕ ЗА ОЧИТЕ СИ!
Полезни за зрението храни
ПРЕМИЕРА
Един нов "писец" и един не толкова нов автор на българския книжен пазар
ПСИХОЛОГИЯ
Завистта – тихият крадец
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СПОРТ
Европейско отборно първенство за хора със зрителни увреждания
Национален отборен турнир по спортна табла




Архив на изданието
1 2 3 4 5