ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 06, 2023

Тема: ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ СРЕД НАС

Живот в преследване на мечти

Историята на първия у нас сертифициран водолаз с увредено зрение

Александър Спасов е роден на 23 юни 1976 година в София.
Учил е на много места, от които само 10 дни в училището за деца с нарушено зрение. Преминал е през 4 общообразователни училища – 32 СОУ "Свети Климент Охридски", 90 СОУ, 137 СОУ, а средното си образование завършва с много добра диплома през 1995 г. в Селскостопанския техникум в кв. "Овча купел".
След това учи в колеж по туризъм със специалност "Организация и управление на туризма", но това се случва след завръщането му от Бразилия, където е живял три години.
Александър е роден пътешественик. Бил е на всички континенти без Австралия и Антарктида, но както казва - не е късно и там да отиде.
Занимава се активно със спорт – изкачва се редовно на Витоша, с компания или сам.
От много малък, едва двегодишен, се е качил на ски.
Научил се е да плува още като бебе във ваната, според собствените му думи – винаги е умеел да плува, откакто е роден.
От 1986 година е влязъл в залата по самбо, за да тренира. И досега владее прийомите на самбото и джудото.
За известно време е тренирал и голбал като член на СКИ "Витоша", като дори е бил национал.
Понастоящем работи в кол-център като технически консултант в сферата на IT технологиите.
Владее свободно английски, руски и португалски.
През целия му живот родителите му са го отглеждали и възпитавали като силен и независим човек и никога не са му внушавали, че е различен, въпреки силно увреденото му зрение.

Александър винаги е постигал своите малки върхове наравно с виждащите хора и е успял да се интегрира в най-истинския смисъл на това понятие.
"Нищо не може да те спре да постигаш мечтите си, дори и да не можеш да виждаш света около себе си."
Една от причините хората да се гмуркат е, за да виждат красотата на подводния свят. Александър има едва 2% зрение, но гмуркането за него е едно от любимите му хобита.
Споделя, че баща му го е научил да се гмурка, когато е бил малък – на седем. Оттогава морето и морската вода са се настанили трайно не само върху кожата, но и в сърцето му.
Гмуркал се е в Бразилия, на Карибите в Куба, в Средиземно море в Гърция и Кипър, но любимото му място е страната, където е сниман филмът на Жак Ив Кусто "Светът на мълчанието" – Египет.
Последното му пътуване е точно дотам през ноември миналата година.
Александър планира още множество интересни и вълнуващи пътувания до различни места, подходящи за гмуркане.
За увреждането си казва, че може да говори свободно и дори да се шегува с това.
Преди четири години Александър намира начин да получи сертификат за водолаз. Отива в Кипър, където се обучава и успява.
"Има такава практика в Европа. На две места дават сертификати на хора с увредено зрение. Това са професионалисти, които работят на много тъмни и мътни места", казва той.
В България за жалост все още никой няма правото да издава водолазен лиценз на хора с увредено зрение.
Ако човек не притежава сертификат, има право да се гмурка на не повече от 10 метра дълбочина. Александър го е правил на 30 метра.
За да може да влиза човек под вода с такова минимално зрение, се изисква доста кураж.
"Никой не може да види до края на хоризонта. Моят хоризонт се стеснява, но аз имам едно усещане, което е отвъд хоризонта и тогава е интересното в живота", смята Александър.
Той не може да види красотата на подводния свят, но за сметка на това има чувство и усещане, което го води напред.
"За да си стъпиш здраво на краката, преди това трябва добре да си седнал. Хленчат само слабите. За да постигнеш нещо, трябват сила, воля и постоянство. Силният човек разчита главно на себе си и не изисква от околните, смятайки, че те са му длъжни."

По материала работи
Марина ПЕТКОВА