Брой 07-08, 2023

Тема: ПАРТНЬОРСТВО

Незрящите от Балканите отново заедно

През 1990 г. в София, по инициатива на Съюза на слепите в България, се създава Балканският консултативен комитет, обединяващ националните организации на слепите от региона.
На 9 юни тази година Съюзът на слепите в България бе домакин на 29-ото заседание на Балканския консултативен съвет на националните организации на слепите към Борда на Европейския съюз на слепите.
Форумът се проведе в хотелски комплекс "Поп Харитон" - Дряново и събра делегати от Сърбия, Северна Македония, Румъния, Молдова, Турция, Албания, Босна и Херцеговина, Косово и България.
Освен обменът на информация за текущото положение на националните организации в страните-участнички и постигнатото от тях в сферата на социалната политика за облекчаването на живота на незрящите, темата, която обсъждаха присъстващите делегации бе "Развитие на социалната рехабилитация за късноослепели лица в отделните страни".
Областният управител на Габрово Кристина Сидорова приветства гостите на официалното откриване в хотелския комплекс.
Сидорова подчерта, че съветът е пример за отлично партньорство, чрез който се решават важни проблеми в рамките на добрия тон. Тя допълни, че обменът на практики и информация за социалното законодателство е много ценен за всички участващи.
Росица Димитрова - директор на дирекция "Социални дейности и здравеопазване" в община Велико Търново на свой ред приветства участниците във форума.
"Благодаря на г-н Васил Долапчиев – председател на Управителния съвет на Съюза на слепите в България, за поканата и възможността да споделя опита на нашата община за осигуряване на равни възможности за хората с увреждания" – сподели тя.
Приветствие към гостите отправи и председателят на Съюза на слепите в България Васил Долапчиев, изразявайки удовлетворението си от ползотворното партньорство между организациите от страните на Балканския регион.

Гост на откриването бе и кметът на Дряново Трифон Панчев, който също приветства участниците във форума.
Заседанието откри председателят на Балканския консултативен съвет и председател на Съюза на слепите в Сърбия Милан Стошич. Той благодари сърдечно на българските домакини и изказа удовлетворението си от възможността за провеждането на такива традиционни срещи за обмяна на опит между сродни организации.
Миналогодишното заседание на Балканския консултативен съвет бе проведено в Сърбия.
След като приеха дневния ред, участниците във форума пристъпиха към първата част – доклади за текущата ситуация в техните държави.
Тези доклади са обичайни за всяка една от срещите на консултативния съвет и освен информация - могат да донесат и ценни идеи за реализиране.
Първият доклад бе от делегацията от Турция, представителят на която бе Фермани Куртел. Както всички знаем, Турция е много голяма по територия страна с население от 85 милиона души.
Федерацията на слепите "Шест точки“, чийто представител изнесе информацията, има 20 000 членове и 8 регионални структури и, както разбрахме от изложението, взаимодействието с правителството там не е на много добро ниво. Незрящите хора непрекъснато настояват за промени в националното законодателство, за да се улесни животът им, който е изпълнен с множество проблеми и физически бариери.

Това изложение бе изключително кратко, а след него думата взе председателят на Румънския съюз на слепите Тудорел Тупилуши, който е поел този пост през 2015 година. Той започна с думите, че досега винаги е посочвал Румъния и Кипър като двете страни в Европа, които нямат центрове за рехабилитация на слепи. Сега вече в Букурещ има готовност за откриването на такъв център, който вече е факт. Това е четириетажна сграда на площ от 500 кв. метра. В нея има брайлова печатница, три кабини за звукозапис на аудиокниги, масажен кабинет. Това обаче не означава, че незрящите румънци нямат проблеми. След пандемията доходите на населението в Румъния са нараснали с изключение на тези на слепите хора. Остават проблемите с достъпността до различни технологии. Председателят на румънския съюз озвучи идеята в балканските страни да се създадат министерства на хората с увреждания, както в някои европейски страни като Малта, Франция и Германия.
Следваше докладът на Даниел Маркович - представителя от Босна и Херцеговина, от който стана ясно, че през изминалата година в страната и по-точно в социалното законодателство не са настъпили някакви сериозни изменения с изключение на проведените сравнително скоро избори. Надеждата на организацията на слепите е за по-сериозно включване в диалога с държавата, за повишаване на качеството на живот на незрящите хора. В страната има много различни организации на хора с увреждания и разликата в потребностите им е твърде голяма. Държавната подкрепа за съюза на слепите там е изключително слаба, особено на регионално ниво. Поради тази причина регионалните структури на организацията на слепите едва съществуват. Социалното плащане за инвалидност поради слепота в Босна е 350 евро, докато в Сърбия то е 230 евро. Целта е доходите на слепите да достигнат средния доход за страната. В ход са много започнати инициативи като достъпността на всички публични и административни сгради, създаване на консултативен съвет на организациите на хората с увреждания към министерския съвет, както и неформално представителство в парламента под формата на комисия. Съвместно с министерството на комуникациите е инициирана промяна в законодателството, регламентираща свободен достъп до информационни ресурси, технологии и комуникации. Това е свързано с достъпа до информация, като включва възможността за достъпност на незрящите и глухите до 25 радио- и телевизионни програми.

Много важен е въпросът за даване на възможност на незрящите за самостоятелно гласуване на избори, като този въпрос също е на дневен ред в приоритетите на съюза на слепите в Босна. В момента обаче ситуацията е тежка, а процесът – дълъг и сложен.
Следващият доклад беше от Албания, изнесен от нейния представител Арджан Хиса. Проблемите на незрящите албанци не се отличават от проблемите на незрящите хора във всички останали страни. Те имат трудности с физическата достъпност, достъпа до образование, социално включване, наемане на работа, предлагани услуги. В Албания незрящите хора са около 13 000, от които 6 000 членуват в Асоциацията на слепите. Организацията там има 61 локални структури. Затрудненията с предлагането на услуги са свързани с тежката комуникация с правителството. Асоциацията разполага с рехабилитационен център с площ около 600 кв. м, който е тяхна собственост. Има обаче трудности с неговото финансиране, тъй като такова финансиране липсва от страна на държавата. Организацията притежава и други имоти, но не разполага с достатъчно средства, за да ги управлява. Има известен напредък в предлагането на аудиокниги, а асоциацията разполага със звукозаписно студио. Незрящите албанци участват в различни дейности като една от тях е спортът. В заключение Арджан Хиса наблегна на това, че ние, страните от Балканския регион, имаме нужда от тясно партньорство, солидарност и взаимна подкрепа.
Председателят на Съюза на слепите в Молдова Дмитро Склифус описа текущото положение на организацията в страната, която има 38 локални структури и 9 000 членове. Те разполагат с един рехабилитационен център с 9 зали, където се провеждат различни курсове. Центърът изглежда не е дневен, тъй като разполага с известна леглова база. Благодарение на смяната на правителството през последната година много неща са се променили. В момента пенсията за инвалидност по зрение е в размер на 129 евро, а заплащането за чужда помощ е около 100 евро. Компенсацията за ползване на транспорт е в зависимост от решения на локалните органи на управление. Засега само в столицата Кишинев общественият превоз е безплатен за незрящите. Гарантираният минимум или както го наричаме у нас – линията на бедност, в страната е 115 евро и слепите, работещи към съюза, стартират от този минимум. Субсидията от държавния бюджет за помощно-технически средства е 100 000 евро годишно. Сериозни негативни последици за финансовото състояние на организацията са предизвикани от пожар в техния офис, където вследствие на силна буря в края на лятото миналата година две сгради са сериозно пострадали. Щетите са на стойност около 110 000 евро, а държавата не е склонна да финансира дори и малка част от ремонта.
Представителят на Македонския съюз на слепите Глигорчо Самарджийски разказа, че и през изминалата 2022 година тяхната организация не е спирала да се бори за повече права и възможности за слепите хора. В диалога с държавата те са отбелязали известен прогрес като например вдигането на процента на социалните плащания. Известен прогрес имат и в разговорите с Фонда за здравно осигуряване относно безплатното отпускане на помощно-технически средства. Водили са се разговори и за достъпа до социален асистент, тъй като досега тази услуга не е била достъпна за хора под 65-годишна възраст, което съюзът на слепите приема като форма на дискриминация и се обявява категорично против тази практика. След много дълго проточил се във времето диалог тази практика в крайна сметка е призната за дискриминационна и възрастовото ограничение е отпаднало. Диалогът на локално ниво продължава и в Република Северна Македония. Взаимодействието с общините е свързано най-вече с достъпността на околната среда и обществените сгради. Въпреки полаганите усилия обаче, напредъкът в тези диалози до момента е незначителен и съюзът на слепите ще продължи да полага усилия в тази сфера.
Даут Тишуки от Косовската делегация разказа за ситуацията в тяхната страна. Съюзът на слепите в Косово има 13 регионални структури и големият проблем при тях е финансирането на асоциацията от държавата. Според скорошно решение на правителството такова финансиране не се предвижда за неправителствени организации, а на проектен принцип е възможно да се кандидатства на базата на извършвани дейности. По този начин всяка една от регионалните структури е принудена да се превърне в самостоятелна организация, за да увеличи шансовете си за финансиране.
За Косово бяха споменати три добри неща, случили се от миналогодишното заседание на Балканския консултативен съвет. Първото от тях е, че страната се е присъединила към договора от Маракеш и клаузите му започват да се прилагат и там. Като пример - съюзните студия вече имат право свободно да произвеждат аудиокниги, без да носят отговорност за нарушаване на авторските права. Второто е, че Косовското правителство е планирало в бюджета си изработването на речеви синтезатор на албански език. Третата добра новина е, че министерството на образованието е обявило, че ще поеме превода на менютата на екранния четец „Джоус”, като ще бъдат закупени 1500 лиценза за този специфичен софтуер. Освен това предстои ратифицирането на Европейската конвенция за правата на хората с увреждания. Въпреки това, остават множество нерешени проблеми относно подкрепата за слепите хора. И макар че съюзът на слепите е много активен и настоятелен в исканията си, особена чуваемост от страна на правителството засега липсва. Не се очертава и задвижване на отдавна повдигнатия въпрос за построяване на център за рехабилитация на слепи. Държавата предлага някои социални услуги като курсове по брайлова грамотност и ориентиране и мобилност, но те не могат да заместят едно пълноценно обучение в специализирано заведение, каквото е рехабилитационният център. В Косово се набляга на интегрираното обучение, подпомагано от центрове за подкрепа или както ги наричаме у нас – ресурсни центрове. Тези центрове обаче нямат достатъчно ресурс и капацитет, за да бъдат наистина от полза на незрящите ученици. Асоциацията на слепите от своя страна се стреми да набавя необходимите пособия, за да осигурява условия за пълноценно обучение на лишените от зрение младежи. Относно трудовата заетост - незрящите хора биват наемани в частния бизнес, който се подкрепя от правителството под формата на изплащане на заплати за първите 6 месеца. По този начин, с помощта на държавата към бизнеса, част от незрящите могат да намерят своята трудова реализация, но не стана ясно доколко те самите се чувстват пълноценни на работните си места.
На фона на предшестващите изложения положението в нашата страна звучи сякаш най-благоприятно.
Основни моменти от постигнатото от Съюза на слепите в България отбеляза в доклада си председателят Васил Долапчиев.
На първо място той подчерта, че нашата организация реализира много добри резултати с подкрепата на държавата. Съюзът на слепите в България има 110 локални структури в цялата страна и те имат своята добра материална база. Г-н Долапчиев отбеляза постигнатите през изминалата година добри резултати в сферата на социалните услуги, както и чувствителното подобряване на ситуацията с доходите на хората с увреждания, в частност – на нашите членове. Той отбеляза добрите достижения, свързани с националното законодателство – закона за хората с увреждания и закона за личната помощ.
Основните източници за финансиране на организацията ни са субсидията от Държавния бюджет, приходите от отдаване под наем на нашето имущество и приходи от производство.
В доклада си председателят отбеляза и успешното решаване на жилищните проблеми на нашите членове, като обясни за извършените ремонти на общежитията във Варна, Пловдив и София, където живеят над 250 незрящи със своите семейства.
У нас успешно се прилага и Маракешкото споразумение, променен е и законът за авторските права, като по този начин не сме възпрепятствани да издаваме литература в достъпни за слепите хора формати.

Васил Долапчиев отбеляза и много високото ниво на развитието на спорта за незрящи у нас през последните 15 години.
Около 350 наши членове се занимават активно с художествена самодейност във всички достъпни форми, както и практикуват активен туризъм.
Изключително успешна е и работата на структурите ни с местните власти. Изградена е мрежа от центрове за рехабилитация в цялата страна, а от миналата година вече е налице и качествено нов български речеви синтезатор, финансиран в по-голямата си част от държавата.
Сръбската делегация представи текущата ситуация в страната, като в сравнение с предходни години се забелязва известен напредък. Брайловата библиотека в Сърбия все още остава най-голямата и богатата на Балканите. Ежегодно тя се обогатява с поне 20 нови заглавия, като проблемът с авторските права, както у нас, не съществува и там.
Съюзът на слепите е в непрекъснат диалог с правителството за подобряване на достъпността в градовете и обществените сгради. Голяма част от лекарствата имат брайлови обозначения, а незрящите се обучават на всякакви полезни умения в рехабилитационен център.
Председателят на Сръбския съюз на слепите Милан Стошич подчерта, че тазгодишните доклади не се отличават силно от докладите от предишното заседание и че на организациите ни предстои все още много сериозна работа.
По втората тема – рехабилитацията на късноослепелите – изказванията бяха по-малко обстоятелствени.
В Турция около 12 процента от населението са с някакъв вид увреждане и голяма част от късноослепелите са загубили зрението си вследствие на някаква злополука. Асоциацията на слепите поема грижата за тяхното обучение на основни умения, брайлова грамотност, мобилност и компютърна грамотност. В Турция 150 000 човека са с нарушено зрение, но само 4 процента от тях имат достъп до основно образование, а едва 1,5 процента – до висше. Основно те се реализират професионално като учители, юристи, психолози и държавни администратори. В държавни институции и в публичния сектор са наети 4 процента от членовете на асоциацията на слепите. Слепите деца се обучават в държавни училища, като получават нужните им пособия и допълнителна подкрепа чрез специалисти. Държавата дава 20-процентна отстъпка за самолетните билети в страната и 40-процентна за международните полети.
Председателят на Съюза на слепите в България запозна делегатите със ситуацията в сферата на социалната рехабилитация у нас.
Той започна още с откриването на Националния център за рехабилитация в Пловдив през 1966 година. Долапчиев разказа от какво е започнал центърът и до какво високо ниво е достигнал сега, като описа всичките му дейности.
Разказа и за утвърдилата се у нас практика за набавяне на помощно-технически средства с намалени цени за членовете на съюза, което също е пряко свързано с рехабилитацията на късноослепелите. Председателят описа и останалите дневни центрове в страната, както и подчерта възможностите, които организацията ни осигурява за достъп до информация чрез новите технологии. Той не пропусна и държавната еднократна помощ за хора с нарушено зрение, която беше отпусната от фонд "Социално подпомагане" от 2020 и 2021 година под формата на скъпоструващи помощно-технически средства.
Заседанието приключи с издигане на кандидатури от Балканския регион за членове на борда на Европейския съюз на слепите. От албанската делегация издигнаха кандидатурата на техния председател Синан Тафай, а от Турция предложиха Емин Демирджи.
Председателят на Балканския консултативен съвет Милан Стошич закри заседанието, като благодари на домакините и подкани страните-участнички да поемат домакинството на следващата среща, но нито една от тях не прояви особен ентусиазъм.
На следващия ден нашите гости имаха удоволствието да се насладят на една разходка из величествения Царевец във Велико Търново, а по-късно – на чаша питие в околностите на легендарния Дряновски манастир. Всеки от тях отнесе със себе си прекрасен спомен от интересните места, които посетихме, и най-вече от прословутото българско гостоприемство.

Марина ПЕТКОВА

Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2023

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Август

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

XVIII Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ

ДАРИТЕЛИ

На добър час в живота!

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Русе
Благоевград
Варна
Силистра
Смолян

ПАРТНЬОРСТВО

Незрящите от Балканите отново заедно

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СИЛАТА НА ВОЛЯТА

Незрящ мъж завърши веломаршрута "Дунав ултра"

СПОРТ

Извънредна генерална асамблея на IBSA
Табла
Три национални турнира
Държавно отборно първенство по шоудаун
Регионален отборен турнир по шоудаун