Брой 09, 2023

Тема: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Без море живял ли си?

Имайки зад гърба си участия в четири регати по Дунав и преплавани около 1 600 километра в тази прекрасна река, аз очаквах с нетърпение едно ново предизвикателство – обучителен курс за управление на яхта в Черно море. Въпреки че през 2018 година заедно с Диан Петров, Слави Цветков и Исмаил Исмаил плавахме в залива на Равда сутрин с малки лодки, а следобедите с джонката на сина на Слави, не мога да кажа, че ветроходството в морето е нещо познато за мен. Още по-непознато то беше за повечето от останалите участници в курса.
Всичко започна от една среща в читалището на слепите "Луи Брайл 1928". Събрахме се малка група хора, които идват на тренировките по гребане в езерото "Панчарево". От 2020 година нямаме участие в международната регата по Дунав. На хоризонта обаче се очерта нещо доста по-интересно – плаване с яхта в Черно море. Това беше нещо много непознато за нас и съответно голямо предизвикателство. Яхтата, на която предстоеше да се качим, е нещо съвсем различно по своите размери и начин на управление. Капитан Явор Колев се свърза с нас онлайн от Варна и много подробно ни обясни какво ни предстои. Направи ми впечатление неговата компетентност и желанието му да работи с нас, незрящите мореплаватели. На срещата стана ясно, че ще има още едно събитие. Предвиждаше се в него да участват джонката на Слави младши и още две лодки – едната на бившия ни капитан от Дунав Людмил Шуицов и другата на руски гражданин с увредено зрение, живущ в Равда. Две от лодките трябваше да потеглят от Равда за Созопол, където чакаше третата - на капитан Шуицов. Оттам флотилията щеше да потегли на юг. Условията за това плаване се очертаваше да бъдат доста спартански – с преспиване на лодките, без баня и тоалетна. Диан Петров и Боцмана решиха да участват в него. Наричаме Слави Цветков "Боцмана", защото той наистина е боцман. Завършил е военноморското училище и по-късно е загубил зрение поради злополука в хладилна инсталация. По душа и сърце обаче Слави завинаги си е останал боцман.
Флотилията забави потеглянето си с един ден заради лоши метеорологични условия. Диан Петров плаваше на джонката и когато му се обадих, след два дни се оказа, че те вече са в Созопол, но поривистият вятър нанесъл някои щети на лодката. Положението с втория екипаж, потеглил от Равда, се оказа по-сложно. На същото място, където пострадала джонката, те счупили мачта. Върнали се с мотор в Равда и с това плаването за тях приключило. Останалите две лодки, към които се присъединила още една, продължиха плаването до Царево и след това се върнаха обратно. В това събитие участието на незрящите не беше с цел обучение, а те си бяха пълноценни членове на екипажите.
Желаещите да се обучават на яхтата бяха доста повече. Сред тях половината се оказаха дами. Аз се присъединих към тази група, защото ме очакваше нещо ново при доста добри условия – осигурена храна и преспиване в хотел. Добре че в този екипаж се включиха Боцмана и Вовата - неговият руски приятел, собственик на лодката със счупената мачта. Ако не бяха дошли те, щях да се чувствам доста възрастен сред останалите обучаеми – Дилян Манолов от Пловдив, Ели Кушнеренкова, Савка Кацарска и Моника Методиева. Наши придружители бяха съпругата ми Анелия, дъщерята на Савка - Даринка и капитан Стоян Вътов.
В осем часа сутринта на 17 юли стояхме на яхтеното пристанище във Варна и очаквахме да се качим на борда на "Парея" – така се наричаше яхтата, с която ни предстоеше да плаваме. Преведено от гръцки, "парея" означава група хора – компания.
Качването мина без инциденти и след двадесетина минути седяхме в кокпита (мястото, откъдето се управлява яхтата) в очакване на първите инструкции. Това помещение на лодката е под открито небе и дежурният екипаж е изложен на слънчев пек или други капризи на времето. Движението по палубата на яхтата трябва да става много внимателно, защото по ръба на борда има опънато тънко въже – леър, на височина около 60 сантиметра. Оттатък въжето е открито море. В кокпита има две пейки една срещу друга по дължината на лодката. Тук могат да седнат 7 - 8 човека. В управлението е нормално да участват четири души плюс един на руля. Рулят представлява голям волан, разположен в най-задната част – кърмата. Зад него човек спокойно може да седне и да си потопи краката в морето. При евентуално заливане на кокпита от вълни водата ще се стече обратно в морето през кърмата. "Парея" има дължина 12 метра и тежи 8 тона. Мачтата ѝ е с височина 20 метра и е направена от алуминиева сплав. Главното платно на нея – гротът – има площ 50 кв. метра. Има и предно платно – генуа – то е по-малко, но също увеличава ветрилната площ. Двете платна се завъртат вляво или вдясно при така наречения поворот с помощта на четири макари – винча – по две за всяко платно.
Първият предиобед капитанът ни запозна с работата на винчовете и вътрешното пространство на яхтата, което представлява едно голямо помещение – каюткомпания – с дължина около 6 метра, с маса по средата и тапицирани пейки от двете страни. Слизането в него е по стръмна стълба и се препоръчва да става на заден ход. В каюткомпанията има маса за разполагане на картите за навигация, печка и хладилник. В дъното е вратата към банята и тоалетната. От това централно място се влиза и в четирите каюти. В тях има по едно нестандартно двойно легло. Това означава, че на яхтата могат да нощуват около 10 души. По време на плаването люковете са затворени и във вътрешните помещения е доста задушно. Това не е проблем, защото тогава повечето членове на екипажа са навън в кокпита или палубата.
След около 3 часа инструктаж още същия следобед излязохме в открито море. Наученото на теория трябваше бързо да приложим в практиката. Лодката беше отвързана, моторът запален и бавно тръгнахме към изхода на пристанището. Капитанът се обади по радиостанцията, че излизаме. Същото трябваше да направи и когато се връщаме. Следобедният бриз беше доста силен. С нашия "ЯЛ 6" вероятно при тази ситуация щяхме да опънем само предното платно. Сега опънахме и двете платна. Скоростта ни достигна около 10 километра в час. Тази яхта е много обезопасена за плаване в море, поради това че има кил – плоска метална конструкция, разположена вертикално под дъното и по дължината на лодката. За допълнителна тежест килът е налят с олово. Така основната тежест е най-отдолу и при голям наклон вляво или вдясно плавателният съд се изправя сам, дори и ако е легнал във водата. Подобно нещо се е случило с тази яхта по време на състезание, когато вятърът е стигал пориви до 100 километра в час. Тогава 7 минути тя е плавала в легнало положение. Точно затова аз бях много спокоен. Усещах нейната стабилност и изпитвах истинско удоволствие от това как порим вълните.
Нашето участие в управлението започна веднага след изключването на мотора. Скоро след това капитанът изкомандва – "Поворот!". Това означава, че трябваше да се промени ъгълът на платната спрямо вятъра. Започнахме работа с винчовете, като двама от нас трябваше да отпускаме въжетата на тях, а други двама от отсрещната страна да ги стягат. За добро натягане се използват ръчки, които се поставят на винчовете. Независимо от това в каква посока се върти ръчката, винчът се върти само по посока на часовниковата стрелка. При обратно въртене на ръчката се включва предавка, която кара винча да се върти по-бавно, но с възможност за по-голямо натягане на въжето. На моменти имах чувството, че въжетата са опънати като струни.
Първият поворот мина с помощ на капитана към всеки от нас. Някои от дамите почувстваха признаци на морска болест, но продължиха да изпълняват задълженията си. Препоръчано им беше на другия ден да вземат хапчета. Временното неразположение е възможно да беше резултат от нервно напрежение и известен страх от неизвестното. Два дни по-късно същите дами пожелаха да седнат отстрани на борда с провесени крака над морето. Очевидно страхът вече го нямаше, а на негово място се появи желание за приключения.
Участието ни не се заключаваше само в това да работим с платната. Още първия ден капитанът започна да ни слага на руля. Показваше ни различни ориентири за това как да поддържаме зададения курс – посоката на вятъра, разположението на слънцето и тъй насетне. Когато дойде моят ред да бъда на руля, аз се учудих колко леко се върти той и как бързо реагира лодката на всяко завъртане. Имах много интересен ориентир - щом ме огрее слънцето, залязващо на запад, трябваше да завъртя руля надясно, докато попадна в сянка. След това завъртане пак наляво, докато отново ме огрее слънцето. Така от мен се искаше да се движа между слънцето и сянката, идваща от платното. Мога да кажа, че беше много забавно. По-късно управлявахме и с помощта на компаса на мобилен телефон – нещо, което Дидо Петров практикува отдавна. Капитанът пусна говореща програма и компас на своя собствен айфон. Така настроен телефонът казва във всеки един момент каква промяна е настъпила в посоката на движение, съответно ние с руля регулираме курса според както е зададен.
Ветроходството е нещо, което слепи от други страни отдавна практикуват. Организират се и състезания под името "Блайндсейлинг". Там слепите се ориентират със звукови шамандури. Подобно упражнение направихме и ние. Във варненския залив има шамандура, която издава непрекъснато звук за ориентир на корабите при мъгла. Моника Методиева получи нареждане от капитана да насочи лодката към звука от доста голямо разстояние. Когато съвсем я приближихме, той й каза леко да промени курса и минахме близо до нея. Това беше чудесен начин да се ориентираме по звук. Имах шанса да управлявам яхтата и при вълни, идващи странично на лодката. Тогава при всяка вълна завъртах леко руля, за да коригирам отклонението от курса и после пак да го изправя. Трябваше да чувстваме лодката, вятъра, вълните и всичко това е изключително изживяване. Човек се слива с природата и има силното усещане, че е част от нея.
През четвъртия ден от нашето обучение се предвиждаше плаване до Балчик. Разстоянието до това градче е 18 мили, около 34 километра. За пръв път щяхме от една точка да стигнем до друга и да се върнем обратно. На тръгване заваля дъжд и задуха западен вятър. Вече бяхме в открито море, когато вятърът и дъждът утихнаха. Наложи се капитанът да включи мотора. Минахме покрай риболовен кораб, който пускаше трал за улов на риба. Виждащи пасажери на борда забелязаха съвсем близо до нас делфини. Те като че ли проявиха повече интерес към един господин, влязъл доста навътре в морето, стъпил на дъска подобие на сърф и движещ се с помощта на гребло. Плавахме доста близо до брега и покрай нас се заредиха Евксиноград, Златни пясъци, курорт Албена и тъй насетне. Наблюдаващият от носа на лодката съобщи, че пред нас има препятствие. Оказа се голям къс земя с трева по повърхността – нещо като малък плаващ остров. На всички ни мина през ума възможността това да идва от взривения язовир в Украйна. Леко променихме курса и го заобиколихме. Край Златни пясъци минахме близо до друга звукова шамандура, която не беше отбелязана в електронната навигационна карта. Капитанът я отбеляза и ни информира, че в този район има опасни подводни скали.
Пътувахме до Балчик около 3 часа и половина. Приблизително толкова ни отне и връщането. Нямаше вятър и отново се наложи да включим мотора. Капитанът превключи управлението на автопилот и се зае да ни показва как се прави моряшки спасителен възел. Автопилотът за мен е истинско чудо на техниката. Натиска се един от поредицата бутони пред руля и курсът се поддържа перфектно, като рулят се завърта автоматично леко вляво или вдясно. Останалите бутони са за промяна с 5 или 10 градуса в една или друга посока. Има и специално копче за изключване на автопилота.
След пристигането във Варна слязохме от яхтата за последен път, благодарихме на капитана, направихме му малък подарък, но това е нищо в сравнение с усилията, които той положи да ни обучава. Аз се учудих на неговите енергия и търпение. Той държеше всичко да ни покаже и по негова оценка ние добре се справихме. Нямаше нито един инцидент и всички си тръгнахме много доволни от придобитите нови умения. Целият процес на обучението беше заснет и ще бъде част от документален филм.
Гребането е традиционен спорт за слепите в България, който беше загинал и ние го възкресихме през 2015 година с нашето участие в регатата по река Дунав. Ветроходството е нещо ново. То не е по-малко вълнуващо. Съюзната лодка "ЯЛ 6", с която тренираме в Панчарево, е оборудвана с мачта и платна, което позволява и с нея да ветроходстваме. Това оборудване имаме благодарение на Слави Цветков – Боцмана. Неговият ентусиазъм не стихва. Той казва: "След като четири пъти обиколим земята, ще седнем на един самотен остров да решим какво да правим по-нататък". Плаването е нещо, което ние правим заедно със зрящи хора, наши съмишленици. Няма по-добър начин за интеграция. Благодарности дължим и на капитан Стоян Вътов. Той ни тренира на Панчарево и беше водач на лодката по време на регатата през 2019 година. Неговата асистентска помощ при обучението на яхтата също беше голяма. Акостиранията и потеглянията ставаха и с неговото съдействие.
Какво е притеснителното? След смъртта на Асен Алтънов никой не дава нито стотинка за поддръжка на съюзната лодка. Тя има нужда от въжета, пребоядисване и стандартни гребла. Често пъти плащаме от джоба си за най-належащи неща. Нашият морски клуб "Пасат" кандидатства с проекти към Агенцията за хора с увреждания, но проектите ни не бяха одобрени, защото нямаме история. Ние практикуваме красив спорт, заслужаващ подкрепа не по-малко от останалите спортове за слепи!
А морето, морето ще остане в сърцата ни с неговия бриз, вълните и слънцето. Ние открихме, че то е нещо повече от горещи плажове и студена бира. То е жив организъм, който трябва да усетиш и усетиш ли го - трудно се разделяш с него. Някак спонтанно ти се иска да попиташ близък приятел – "Без море живял ли си?". Този въпрос със сигурност ще ви зададе Боцмана. След злополуката, загубил зрение, той оставя столицата, където са корените му, и заедно със съпругата си – също софиянка – се заселва край морето с намерение да остане там цял живот.

Йордан МЛАДЕНОВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2023

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Октомври

IN MEMORIAM

Най-голямата й мечта не се сбъдна

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Кула
Велико Търново
Силистра
Смолян

ИНОВАЦИИ

Български ученици разработиха иновативно дистанционно за незрящи хора

ПАРТНЬОРСТВО

Обединиха ни музиката и спортът

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Без море живял ли си?

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ

Да мечтаеш с душата - пътят на незрящия Виктор Асенов, който пробяга "Витоша 100"

ПРОЕКТИ

Повече брайлова литература и по-качествен печат за слепите хора в България

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавни първенства по шоудаун за мъже и жени
Европейско първенство по голбал
Световни игри за хора с нарушено зрение