Брой 09, 2023

Тема: IN MEMORIAM

Най-голямата й мечта не се сбъдна


Андрей СТАЙКОВ
Снимка - фотоархив на автора


Много, много ѝ се живееше. Искаше ѝ се да живее минимум 120 години, ако може 150, 160... Но Бог е бил сякаш на съвсем друго мнение. Само 11 дни, след като Мира отпразнува с торта и свещи своя 86-и рожден ден, Господ набързо си я прибра.
Също много ѝ се работеше. Изглежда компенсаторно бе обсебена от неистов работохолизъм и рекордьорски пориви. Компенсаторно, защото Мира никога не е имала съпруг и деца. Наистина, през последните четири десетилетия от живота си имаше годеник, почти съпруг, но той си живееше в Пловдив. Вярно е, че Новите години и Великдените винаги празнуваха заедно. Вярно е също, че годеникът ѝ не пропущаше месец да не прескочи при любимата си. Но нейната най-голяма любов май си беше работата. И през януари тази година, три седмици преди да я сполети нещастието, за последен път прозвуча в ефира емблематичното ѝ предаване "Тези мънички минути". Може би, с половинвековния си журналистически стаж Мира изпревари даже колегата си Петко Бочаров в качеството на "най-възрастен работещ журналист". И без никакво съмнение, съвсем заслужено, преди няколко години Съюзът на журналистите в България ѝ присъди своето най-високо отличие "Златно перо".
Преди 16 години Мира се заканва пред журналистката от вестник "Втора младост" Надежда Чехомска, че иска да работи поне до своята 80-годишнина. И мечтата ѝ се сбъдва! Нещо повече, Мира Попова продължава въодушевено да радиожурналиства почти до своята 86-годишнина. Не ми е известно друг неин колега в България да работи на тази достолепна възраст. Телевизионни водещи дълголетници в България - колкото щеш! Веднага се сещам за енциклопедичния Драган Тенев, колоритния Юлиан Вучков, неподражаемия Петко Бочаров. Но радиоводещ-дълголетник сякаш липсва… Няма да се учудя, ако забележителното професионално дълголетие на Мира Попова намери място в "Рекордите на Гинес".
Тя завършва българска филология в СУ "Свети Климент Охридски" през 1960 година. От есента на същата година за кратко учителства по разпределение в Селскостопанския техникум на градчето Стралджа. През следващата година е назначена за библиотекар на Софийския университет "Свети Климент Охридски", чийто свенлив служител е само седем години. Там Мира вижда съвсем отблизо такива знаменитости от недалечното минало като Симеон Радев, Фани Попова - Мутафова, Драган Тенев, Желю Желев, Исак Паси, Кирил Василев, Живко Сталев и много други наши големи творци. Но след това, за голямо съжаление, е пенсионирана поради силно отслабналото ѝ зрение. Впрочем около четири години работи като журналист на свободна практика. Сътрудничи успешно на БНР и на периодични печатни издания от София и Перник.
През 1972 г. постъпва на работа в списание "Зари" и 20 години неуморно е редактор и съчинител за неговата аудитория. Пише понякога по два - три текста за даден брой, поради което ѝ се налага да използва псевдонимите Христина Петрова, Петър Христов, Ирина Стефанова. По същото време е редактор на брайловите списания "Съвременна литература" и "Другарче", съдържащи препечатани текстове от българския периодичен печат. В този период нейни текстове се публикуват и в списанията "Здраве" и "Жената днес".
От 15 февруари 1993 г. хубавият ѝ младежки глас звучи две години по радио "FM+", а от 8 февруари 1995 г. Мира Попова започва да води седмичното едночасово предаване "Тези мънички минути" на радиото на Софийския университет "Алма матер". За тези 28 години без един месец гостите в нейното знаково предаване са стотици. И най-често те са хора с увреждания. Поети, писатели, композитори, диригенти, хористи, научни работници, журналисти, радиособственици, дисководещи, учители, общественици, мениджъри, бизнесмени, масажисти, студенти, ученици, дори и чужденци. Или пък лица, работещи за хората със сензорни, ментални и физически дефицити – министри, заместник-министри, народни представители, експерти, председатели на сдружения, директори на учебни, рехабилитационни и културни институции. Аудиторията на предаването – българска и чуждестранна, има възможността да научи, че въпреки уврежданията си, тези хора са добри, учещи се и компетентни професионалисти, полезни за себе си, за своите семейства, за обществото.
Знайно е, че за телевизионните водещи визията има изключително значение. А при радиоводещите характеристиките на гласа са особено важни. Те го представят пред радиослушателя. Гласът на Мира е топъл, енергиен, оптимистичен и излъчващ някакво лъчезарие. Наскоро национално известният д-р Иван Янев признава, че я смятал за не по-възрастна от 40 години. Изглежда гласът указва оная възраст, на която се чувства неговият носител.
Силно съм впечатляван и от следния факт. Минути след като е приключила срещата с поредния ѝ гост, тя започва усилено да върти телефоните, уговаряйки следващия си радиопартньор. И за всеки случай почти винаги си има резервни сценарии, ако гостът ѝ в последния момент е възпрепятстван да дойде в студиото.
Познавам Мира и като активна общественичка. Тя е може би най-енергичният, почти като Владо Радулов, член на ръководството на Секцията на слепите интелектуалци, с ресор културно-просветна дейност. Незабравимите ни срещи с Елисавета Багряна, Николай Хайтов, Йордан Радичков, проф. Кирил Василев, Григор Вачков, д-р Леон Леви и много други български дейци на културата и науката дължим на нея. При разработване на някои нормативни документи, регламентиращи грижите за хората с увреждания, тя взема активно участие с конкретни идеи и формулировки. Например Мира Попова има определени заслуги за правото на слепите на самостоятелна стая. Работещите в Централата на ССБ я помним и като неизтощим организатор на отпразнуването на рождени дни и на танцови забави. Като заместник-председател и член на Бюрото на местната организация на ССБ тя също подготвяше с Асен Стоянов и Снежана Лютова тематични и празнични предавания по учрежденската радиоуредба. Явно Мира отдалеч методично се е готвела за бъдещата си професионална роля на радиожурналист. Между другото тя е избирана и за член на софийския районен съвет на ССБ. И две десетилетия оглавяваше комисията за подбор на говорещи книги към неговата Централа.
Мира е родена в елховското село Воден. Смята се, че неговите първи жители са преселници от Охрид. Тя е първото дете на семейство Стефо и Ирина Попови. Второто им дете е Иванка, старши научен сътрудник в Института по физиология на растенията при БАН. След завършване на основното си образование в своето родно село Мира продължава обучението си в елховската гимназия, където е председател на ученическия комитет.
Малко след 13 часа на 26 август оставихме Мира в софийските централни гробища. Разделихме се с нея силно покрусени. Бог да я прости и светла ѝ памет!!!

***
НЯМА Я ВЕЧЕ

На М. П.

ТЯ тихо пристанище беше.
Там времето бързо течеше.
Ах, колко бързо изтече
И НЕЯ няма я вече!
Няма я вече!

Веднъж в живота се намира
Такава Кака Мира.
СБОГОМ!


За някого тези стихове може би ще прозвучат твърде иронично, но и аз съм склонен да възприема възгледа, че Смъртта наистина е една Неизбежна Необходимост за Душата да се освободи от плътта и полети в безкрая на Вселената. Когато се наскита тя ОТНОВО се вселява в някое материално тяло. Но дали е така? Да си призная - не зная.

Димитър ГРУДЕВ


Назад

Всички статии на Брой 09, 2023

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Октомври
IN MEMORIAM
Най-голямата й мечта не се сбъдна
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Кула
Велико Търново
Силистра
Смолян
ИНОВАЦИИ
Български ученици разработиха иновативно дистанционно за незрящи хора
ПАРТНЬОРСТВО
Обединиха ни музиката и спортът
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Без море живял ли си?
ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДРУГИТЕ МЕДИИ
Да мечтаеш с душата - пътят на незрящия Виктор Асенов, който пробяга "Витоша 100"
ПРОЕКТИ
Повече брайлова литература и по-качествен печат за слепите хора в България
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СПОРТ
Държавни първенства по шоудаун за мъже и жени
Европейско първенство по голбал
Световни игри за хора с нарушено зрение




Архив на изданието
1 2 3 4 5