Брой 10, 2023

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

Кристиян ГРИГОРОВ

Част I
Общата подготовка

В тази статия ще ви разкажа за проблемите и предизвикателствата, пред които се изправя всеки незрящ човек, който реши да бъде журналист. Опитал съм се в няколко части да обобщя целия си досегашен опит и се надявам, че това ще помогне и на други, които биха искали да се занимават с журналистика. Преди всичко искам да кажа, че целта на материала не е да обезкуражава и да откаже някого от професията. Целта му е да е един пътеводен фар, който да освети тази специфична материя и да даде увереност, че по-доброто познаване на проблемите дава и повече и по-добри решения за тяхното преодоляване. За всеки, който е изкушен от медийната работа и е искрено мотивиран да напредне в нея, този текст ще даде полезни насоки и идеи. Той може да не се разбере и осмисли в цялост от първо четене, но затова пък би могъл да се ползва многократно. За съжаление - нито в училищата за незрящи, нито в други учебни заведения, където са приети ученици с нарушено зрение, няма достатъчно часове по гражданско образование, както и други инициативи, свързани с разпалване на интереса към тази обществена дейност. Никъде не съм срещал и ръководства или помощни материали по тази особена тема. Всичко това мотивира нуждата да напиша следващите редове.
Целта на материала не е да говори затова как по принцип се прави журналистика, а да наблегне върху елементите, свързани с липсващото зрение и как те могат да се компенсират. Журналистиката, както и всяка друга професия, се изучава дълго и с усвояване на доста теория и практика. И при нея, както и във всяка друга професия, има правила и стандарти, в покриването на които няма значение какви са индивидуалните ти характеристики – дали си зрящ или незрящ, ходещ или в количка. Ако искаш да те приемат като равностоен и професионалната ти работа да е на по-преден план от това, че имаш увреждане, трябва да работиш така, както го правят и другите, като добавиш и още време, свързано с преодоляване на някои лични пречки, за които ще обясня по-долу.
Важно е да направя уточнението, че говорейки за незрящи, ще имам предвид само онези от тях, които нямат основни или придружаващи двигателни, слухови или интелектуални затруднения и успешно са стигнали до завършване на средно образование и вписване в социалната среда. Пречките за останалата част от слепите са по-сложни и комбинирани и изискват различно третиране, съобразено с техния физически и ментален капацитет. При слабовиждащите има и още подробности, част от които ще споменавам, но без да задълбавам върху тях.
И още едно уточнение - може да ви се струва, че понякога се отклонявам твърде много в общи приказки, но всяко такова нещо има определената цел да онагледи по-добре някое мое наблюдение.

Грамотност, характер и навици
За да бъда добре разбран, когато конкретизирам за ситуацията при незрящите, ще си позволя едно кратко въведение за онези неща в журналистиката, които са валидни и при зрящи, и при незрящи.
Първото условие да си журналист е да притежаваш определени качества, които да правят работата ти пълноценна и без напрежения. Някои от тези качества са резултат от вече изграден характер, който трудно се променя, други са въпрос на промяна в навиците, която може да се случи по-бързо. Но основното е грамотността.
Журналистиката не е и не може да бъде работа, в която да ползваме чужди текстове, приписвайки си авторството им. Тя не идва и сама за себе си. Изисква се предварително натрупване на две нива – езиково и когнитивно. Езиковото ниво дава представата за правилно говорене и писане според книжовните норми на българския език и за отклоненията от тези норми. Когнитивното ниво е свързано с познаване на съдържанието във всеки текст и как да се извлича основната информация от него. Често студентите по журналистика влизат в университета без тази предварителна подготовка и вместо акцент да им бъде надграждането - те губят време да придобият тези основни умения, които са можели да развиват и в часовете по български език и литература в средното училище. Оттук идва и способността за четене с разбиране, от която следва и умението да се филтрира важната и достоверна информация. Често преподавателите по журналистика разказват, че много от студентите им в първи курс имат проблем с това. Четенето с разбиране в случая означава, че когато прочета един цял журналистически текст, изцяло достъпен за мен и предназначен за широката публика, независимо колко дълъг е, мога да го разбера не на шейсет или осемдесет, а на сто процента.
И това не означава, че просто разбирам всяка дума в него, а че разчитам всеки смисъл, всеки контекст и всяка препратка вътре. И тук е първата пречка. За да съм наясно колко разбирам един текст, трябва да го предам в резюме на друг опитен журналист и той да ми каже доколко съм го схванал. Но за да знам кой е опитен журналист, не бива да разчитам на препоръки, а сам трябва да достигна до знанието как да разпознавам опитността, по какви критерии да я отличавам.
Този на пръв поглед затворен кръг се разрушава единствено чрез проследяване на медийното пространство и сравняване на различни модели на работа в тяхната резултатност. По-просто казано - да знам кой как представя дадена тема от ежедневието и кое представяне в по-голяма степен отговаря на истината. За тази цел предварителното познаване на всяка разглеждана тема е безценно важно. Това четене и слушане дава представа за много неща в журналистиката, които трудно се учат от теорията на някой учебник или лекция. Така се придобива усет за жанровете на журналистическите материали, методите и подходите в отразяването на различни проблеми, изкуството да се задават въпроси и да се прави анализ от отговорите и тъй насетне. Няма да се спирам подробно на тези неща, те са общи за всички журналисти. Мисълта ми за четенето с разбиране е, че всеки текст в журналистиката, а това важи и за всички области, никога не е самостоятелна единица.
Когато чуете текст, си представяте страница, в която думите започват в горния край и завършват в долния. А сега си представете една подвижна лента, която непрекъснато се развива. Текстът е отрязък от тази лента, но и не само това. Представете си, че лентата не е само по дължина, а е на пластове. Пластове езиково и когнитивно натрупване от различни хора в течение на много години. Дълбоко в дъното на тези пластове са останали изхабените, непотребни части от лентата, пълни с дневни сензации, жълта преса и излишества от думи, писани без мярка и при ниска култура. В по-горните слоеве на лентата се напластяват съдържателните текстове, захранващи всеки следващ сериозен материал с коректна информация. Освен като част от множество други текстове, един материал е и фрагмент от нашата действителност. Нещо като моментна снимка на късче от тази действителност. Когато изследват способността за четене с разбиране, специалистите наблягат на три фази: първата е намиране и извличане на информацията, втората е интегриране и интерпретиране на текста, а третата – рефлексия и оценяване на прочетеното. Ако човек не разглежда един материал като част от медийната обстановка, ако не го съпоставя и не търси в него наследството и настоящите условия, ако просто го изреже от лентата и опита да го разбере като нещо самостоятелно, той доста ще се затрудни да приложи тази поредица от действия.
Но най-много би го затруднило, ако просто не познава ситуацията, не знае за натрупаната традиция, рядко чете, не различава анализ от синтез, има скромен запас от думи, трудно може да се изрази и да формулира съждения и заключения, трудно може да разпознае къде свършват фактите и започва интерпретацията и кога едното прелива в другото, къде свършват обективните и започват субективните оценки. Цялото това нещо изисква натрупване. Когато говорим за култура, ние често имаме предвид именно това натрупване, защото има една стара максима на Витгенщайн, че "Границите на моя език са граници на моя свят." Това означава, че човек не може да прави качествени пластове от непрекъснато подвижната лента, ако не е взел достатъчно от опита на онези, които умеят да го правят. В медиите работят хора, те имат своите пристрастия, нагласи, лична мотивация, идеи и намерения. И за да се отсее оценъчното в тяхната работа, нужно е да се влееш в тази среда, да не я разглеждаш като нещо, което тече встрани от теб и ти само безучастно го наблюдаваш. Накратко казано, медийната грамотност е следствие от езиковата грамотност и не може без нея.
Тук е мястото за второто важно условие - интерес към категория от теми, които са обект на отразяване. Всеки професионален журналист има своя област, в която разбира най-много – вътрешна или външна политика, икономика, здравни теми, юридически казуси, социална политика, криминални новини, лайфстайл журналистика и така нататък. И тук идва втори наглед затворен кръг. За да разбереш коя е твоята област на интерес, трябва да четеш и прослушаш много неща и да се ориентираш как различните теми се представят в публичното пространство. Но за да се ориентираш, трябва да имаш някаква начална точка на интерес, която да те води, за да не консумираш безразборно всякакви публикации. Ключът към разбиването на този ребус е именно в това да си отговорим на въпроса защо искаме да станем журналисти. Той е свързан с още поредица от въпроси:
- Кое в средата, в която живеем, бихме искали да отразим и да разкажем със свои думи? Какво ни харесва в начина на отразяване и какво ни дразни? Кои журналисти слушаме с повишено внимание и кои изобщо не ни привличат интереса? Какво остава в главата ни, след като сме прослушали едно предаване или сме прочели една статия и кое не ни става ясно? Какви други въпроси ни се искаше да бъдат зададени в едно интервю? Какво считаме, че е било пропуснато в представянето на дадена тема, което според нас е било важно?
Всичко това показва, че към журналистиката не бива да се подхожда като към някаква рутинна трудова дейност, в която някой ни дава точни инструкции, а ние се обучаваме в тяхното безусловно и буквално изпълнение. Журналистиката е работа с езика и е свързана с познаване на теми и проблеми, важни за широк кръг от хора. Това означава, че не можем да си позволим да учим правилата, преди да сме навлезли в тематиката. Мога много да говоря за процеса на медийната работа, но нека продължа мисълта си.
Докато човек си задава въпроса защо иска да стане журналист, той следва да се запита и нещо друго - дали е готов за тази професия. Подготвеността до голяма степен се определя от неговия характер. Изключително важни качества в него са да е общителен, да е точен и отговорен, да проявява разбиране и толерантност към всякакви хора, да е коректен в предаването на информацията, да е търпелив, но и настоятелен, когато е необходимо. Важно е да умее да оценява обективно резултата от всяка своя работа. Може да е положил много усилия, но когато резултатът от тях е нулев, те губят своето значение. И обратно - в рутината на опитния журналист малкото усилие може да роди голям резултат.
Друго важно качество е постоянството. То позволява дълбаенето в една тема в продължение на много време и разширяването на познанията в нея. Когато се говори за постоянство, се има предвид и продължително занимаване с едно и също нещо - без разсейване и губене на фокуса, без говорене по телефони и прегледи на чатове в приложенията, без чести спирания за кафета или алкохол, без опити за скатаване, измъкване от работа и бягане от по-трудното в нея, без време за оплаквания, вайкания и тъй насетне.
На следващо място е инициативността. Никоя работа не е пълноценна, ако бъде налагана и се приема като задължение. Ако едно задължение много ни натоварва, не ни е по вкуса, смятаме, че заради него си пренебрегваме твърде много личния живот, то всеки ден предизвиква у нас главоболие, тежест в краката и ръцете, умора и при малко усилие, цялостно чувство на безполезност и неудовлетвореност, негативни реакции към всички, които изискват от нас и следят колко го спазваме, възприемане дори на доброжелателните критики като даване на ненужен акъл и навлизане в личното пространство. В такива ситуации сме много по-склонни да не вършим работа, да имитираме дейност, да ползваме всяка забелязана вън от нас слабост, за да се хванем за нея като за оправдание за собственото си бездействие, да се озлобяваме към всички примерни и прилежни колеги, на които все им спори работата и са винаги усмихнати и доволни от себе си. Даже в нашите очи те са твърде самодоволни. Пречупвайки го през себе си и своята нагласа, тълкуваме старанието им като опит да се покажат пред ръководителите си и да получат дивидент от това. И всичко, което описах, идва от простата причина, наречена нежелание за работа. То понякога не се признава лесно. Поддържа се позицията, че човекът прави, каквото искат от него и не може да се иска повече. Но това е куха и безсъдържателна позиция. Ако нямаш желание да свършиш една работа, винаги ще намериш оправдания. Тук е важната роля на работодателите и преките началници, които да разберат кое те мотивира и ако то не се изразява само в увеличаване на заплащането и освобождаването от някакви отговорности, да опитат да го насърчат. Но това са подробности от трудовите отношения, които изискват отделен разговор. Идеята ми тук е, че инициативността и желанието са огънят и барутът, които захранват младия журналист да постигне успешна и удовлетворяваща него самия кариера. Само инициативата те измъква от рутината. Днес имаме десетина анализатори, обикалящи всички медии, които се оказаха експерти "всичколози", както ги нарича и колегата Владо Береану, дългогодишен журналист в БНТ. Тези хора се канят по навик и за запълване на ефира, защото някой го е домързяло да потърси повече и да намери други тесни специалисти, които да говорят по дадена тема, нищо че са по-малко популярни. Инициативността те кара да търсиш теми, да ги проучваш, да звъннеш на десет места и да провериш нещо, да прегледаш много сериозно кой какво е писал преди теб по същата тема. Един репортаж от две минути и една статия от една страница понякога се работят дни. Това означава, че човек получава много информация, нужно му е време да я подреди и да си отбележи есенцията, след това да я подреди хронологично или на друг принцип по начин, че да се разбере лесно от незапозната аудитория, накрая да запише и редактира, или монтира своя материал - понякога сам, друг път в екип.

(Следва)

Назад

Всички статии на Брой 10, 2023

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Ноември

*АКТУАЛНО

Първата дама на Република България на гости в съюза на слепите

15 ОКТОМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН

Доколко е удобен животът на незрящите у нас

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Велико Търново
Русе
Сливен
Силистра
Бойчиновци

ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

ЛЮБОПИТНО

Афантазия - неспособност да се визуализират образи

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Какво е оптогенетика?

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Незрящ маратонец

ПРЕМИЕРА

"Животът е миг"

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавно първенство по стрелба с лък за незрящи
Държавно първенство по тандемно колоездене
40 години голбал в България

ТЕХНОЛОГИИ

Windows 11: Как да се върнем към традиционното контекстно меню
Какво представляват бисквитките в интернет