Брой 11, 2023

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

Кристиян ГРИГОРОВ

Продължение от брой 10/2023

РАБОТА В ЕКИП

Тъй като споменавам екипа, важно е да поговоря малко и за уменията за работа в екип и доколко те са от полза на незрящите кандидат-журналисти. Работата в екип е възможна благодарение на две предварителни условия. Първото е екипът да има цели и посоки в работата, с които всички са съгласни. Второто важно нещо е всеки да има своя конкретна роля и функция и от съчетаването на ролите да се получи труд със споделена отговорност. Моят опит показва обаче, че тук това важи само на теория, но не и на практика. В България ние поначало не сме екипни играчи. Ние много трудно се организираме и още по-трудно понасяме и се съобразяваме с различията в характерите си. Всеки е по-склонен да обвини другите, преди да види своите грешки. Всеки е по-склонен да прехвърли на друг някоя своя отговорност, а друга да си присвои, когато му изнася. Трудно постигаме неща, които да са плод на обща концепция и общо разбиране. Трудно се мотивираме и да вършим работа, смятайки, че вероятно трябва да следваме други, които я вършат по-добре и имат повече опит. Свикнали сме, че едни налагат някакви принципи на работа, а други са принудени да ги следват. Но следващите рядко са съгласни с водещите, а водещите често не са напипали баланса и изискват от следващите недотам уточнени резултати. Ако в работата се намесят и лични отношения, които да размият границите между отговорности и приятелски жестове, колективът се разпада - първоначално на по-малки групи с общи интереси, а после и напълно.
В смисъла на всичко това екипната работа в журналистиката е изключително трудно нещо. Журналистическият труд е в голяма степен субективен и понякога творчески труд. Може да има правила и стандарти, по които да се прави, но твой е изборът какво да подадеш на редактора за одобрение. А ако няма редактор и ти сам си последна инстанция на собствената си работа, и крайният продукт е изцяло твое дело. В България нямаме сериозен афинитет към спазване на правилата. Има два български и няколко международни етични кодекса, които обаче са непознати за голям брой от журналистите. Има и няколко закона и подзаконови акта, които регулират медийното съдържание, но всички те са несъвършени, често са неактуални към динамично променящата се обстановка и ежедневно се допускат и утвърждават негативни прецеденти.
Въпреки всичко, уменията за екипна работа са задължителни за един незрящ, особено ако става въпрос за работа в медия с добре изразен визуален характер, каквито са почти всички медии днес. Но за тези неща ще говоря по-нататък.
И тъй като плавно преминах към трудовите навици, ще спомена още някои неща, като ще имам повод и по-нататък да засегна тази тема.

ЖУРНАЛИСТИЧЕСКАТА РАБОТА ИЗИСКВА ДА СЕ СТАВА РАНО,

а понякога и да се ляга късно. Най-добрите журналисти не са тези с нормирано работно време от 9.00 до 17.00 часа например. Събитията може да бъдат в най-различни части от деня. Отделно от това радиостанциите и телевизионните канали имат свои програми, които понякога изискват пряко включване в конкретно време. Печатните издания също имат режим на работа, при който само материали, подадени до определен час, обикновено по обяд, могат да се публикуват на следващия ден. Онлайн изданията пък изискват всичко да се отразява бързо, тъй като в голямата конкуренция първите материали са по-четени. Когато човек използва гласа си, нужно е да се е събудил минимум два часа преди ефир, за да е достатъчно ведър и съсредоточен.
Изобщо - в журналистиката човек трябва да забрави, че е господар на времето и пространството си и да ги жертва. Разбира се, не всички журналисти работят в динамична атмосфера. Но дори и тези, които разполагат с повече часове, за да си подготвят предаването или статията за седмицата, понякога не спят нощем или работят 15 часа без прекъсване, за да имат задоволителен резултат. После могат да компенсират. Ставането рано е нужно, за да се проследи работният ден на държавните и общинските институции, да се обработи и публикува информация за аудиторията, която като се събуди преглежда пресата, слуша сутрешните блокове, сърфира в интернет, за да разбере какво е станало предната вечер и през нощта и какви събития му готви предстоящият ден.
На следващо място са

УМЕНИЯТА ЗА ВОДЕНЕ НА ДИАЛОГ.

Те включват много елементи. Днес много се теоретизира как да общуваме едни с други, което показва, че на практика това ни е все по-трудно. Уменията за общуване не се учат през теория. Теорията, разработваща принципи и правила, може да ни бъде полезно средство да видим колко сме напреднали, но не и да ни даде опит наготово. И тук идва един следващ омагьосан кръг. За да се придобият умения, нужен е терен за работа, в която да ги научим. От друга страна - всяка сериозна медия, за която качеството е по-важно от занижените пазарни изисквания, предпочита да разчита на вече изграден опит, доколкото го има налице, и трудно възлага на все още обучаващи се кадри сериозна работа. И именно за да се разтвори този капан, на всеки начинаещ са му нужни онези основни качества, за които споменах по-горе и които, уви, са по-необходими от познаването на конкретната работа. Днес по-важно е човек да е обучаем, а не обучен. Има много примери на обучени вестникари, които не могат да се впишат в рязката трансформация на този тип медии в изцяло онлайн платформи. Има обучени радиожурналисти, които изпитват трудности, когато медията, в която работят, включи и видео излъчване. Да си обучаем се цени безкрайно много. В бизнеса го наричат "адаптивност към променливи условия", а понякога дори "умение за работа под напрежение". Тези формулировки все по-често влизат в изискванията на компаниите за наемане на персонал и това никак не е случайно.
По пътя на реализацията са важни и учителите, и онези, които ни карат да обикнем повече професията си. За тях ще говоря и по-нататък. За съжаление те са все по-малко у нас напоследък, което създава голяма празнина в приемствеността между поколенията.
И тъй като говорихме за уменията за водене на диалог, трябва да кажем, че тук не става дума само за диалог с интервюираните, но и с публиката. Публиката е тази, на която говорим. Важно е тя да разбере за какво говорим и същевременно да научи и нещо ново, да има повече информация и да формира своето мнение.
За да се случи това, нужно е да се напипа балансът между опростеното и олекотеното, но и достатъчно пълно и богато на информация съдържание. Не можем нито да презираме публиката, че е глупава и да смиламе информацията за нея като за малки деца, нито пък да ѝ говорим на сложен професионален език, с което, добронамерено или манипулативно, да ѝ показваме, че даден въпрос не може да се разбира лесно. Публиката, каквато и да е тя, е причина да имаме пространство или ефир, където да се изявим, и тя може също да стане причина да ни няма там. Напоследък много се тиражира мнението, че голям брой журналисти у нас са платени, корумпирани и тъй насетне. Ако искаме да ни уважават както в гилдията, така и извън нея, би следвало да се изградим като хора с индивидуален подход и с информирано и свободно перо.
И тук идва и още един важен елемент -

УМЕНИЕТО ДА РАЗКАЗВАМЕ ИСТОРИИ.

Малко хора в нашата среда умеят да разказват истории. Когато употребявам "разказват", имам предвид не само в буквалния смисъл, но и чрез диалога с този, чиято история представяме. Важно е в този разказ да сме честни пред себе си и публиката.
Разбира се, винаги има риск разказът да е повърхностен или подробен. Обикновено тези, които са по-подробни, излагат много неща, които са излишни за историята.
И обратно - при бърз преглед важни неща се изпускат. За да не е така, нужно е изключително познаване в дълбочина, след това структуриране на важното и плавен преход от първата до последната дума по такъв начин, че човек да придобие пълна картина. Тук вече се добавят и още елементи, свързани с типа медия, позволения обем или зададеното времетраене, целите да бъде разказано нещо, жанра на историята – дали тя е част от разследване, репортаж, интервю, документален филм и тъй насетне. Но това са детайли, които лесно се съобразяват, когато се познава всеки жанр и се вземат предвид вече споменатите критерии.
Тук ще приключа с въвеждащите думи и в следващата част ще продължа с повече конкретика за хората с нарушено зрение.

(Следва)

Назад

Всички статии на Брой 11, 2023

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Декември

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Монтана
Лом
Бургас
София
Силистра
Велико Търново
Добрич
Кула

ИНТЕГРАЦИЯ

Как да включим хората с увреждания в пазара на труда?

ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Няма нищо по-хубаво от това някой да ти напомня, че си обичан и значим

ОТЗВУК

15 октомври - Международен ден на белия бастун

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

СПОРТ

Държавно индивидуално първенство по боулинг
Турнир за купата на България по боулинг
Турнир за купата на България по стрелба с лък
Турнир по шоудаун за купата на София
Световно индивидуално първенство по шахмат за хора с нарушено зрение

ТЕХНОЛОГИИ

Как да премахнем бисквитките за конкретен уеб сайт в Chrome, Firefox и Edge
Брайловият часовник – роля, предимства, специфики
Какво представлява тактилният шах за незрящи