Брой 01, 2024

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист


Продължение от брой 12/2023

Виждате, че подготовката да си журналист не започва с написването на първия материал, нито завършва с дипломата от престижно висше учебно заведение. Тя изисква предварителни условия, без които нищо не се получава. Ето и доказателството.

Авторската работа
В началото бегло споменах това, че не бива да се присвояват чужди текстове и да се възприемат като самостоятелна работа. Когато възложиш на един млад човек да направи авторски журналистически материал по дадена тема, той обикновено възпроизвежда нещо вече направено. Това е проблем на цялата ни образователна система, която не насърчава откривателството и създаването на ново съдържание, а копирането и опирането на вече създадени неща. Дори опитните ни журналисти често са роби на добре утъпкани схеми и клишета, което много понижава нивото на резултатност в работата им. Младият човек пише статията или като есе по литературен въпрос, или като доклад по някой учебен предмет, или още по-лошо – като комбинация между двете. Често процентът на готовия чужд текст, предаден директно или със свои думи, е огромен и се движи между 60 и 90%. А вмъкнатите нови елементи не са плод на лична работа, а изводи и обобщения с есеистичен характер, които съвсем размиват жанра на статията и човек не може да се ориентира това новина ли е, репортаж ли, коментар ли, или опит за анализ… Копираните части веднага проличават, тъй като по стила и правописа си личи кога новият "автор" е прибавял нещо от себе си. В училище се възпитава отношението към създаване на нов текст като усилие да се прочетат няколко цитата на повърхността и да се комбинират така, все едно си разбрал смисъла на дългия текст, от който си ги изрязал. Именно това е проблем на интерпретирането, второто ниво на четенето с разбиране, което по-горе споменах. И при ниските критерии, при които един що-годе добре изглеждащ текст се награждава с висока оценка, понеже на фона на останалите изглежда прилично, това продължава. Не се насърчава мисленето, а преписването, като просто са отработени онези прийоми, с които да излъжем системата. Системата лесно се оставя да бъде излъгана и сама насърчава този процес, за да не се напъва към промяна. Младият човек безнаказано лъже системата по много линии и с голяма честота, което му създава усещането, че винаги може да прилича на нещо друго, което всъщност не е. Винаги може да излезе и да каже нещо, прочетено в "Уикипедия" преди пет минути, и да си придаде важност, че сам го е проучил. Винаги може да прочете едно правителствено прессъобщение, да излезе пред парламента и да каже същото това съобщение, без да е вложил никаква лична инициатива да го провери или подложи на съмнение. Така една огромна кохорта от псевдожурналисти става слуга на властта, на силните на деня и на хората, които диктуват дневния ред. И се случва така, че не журналистите определят за какво да се говори, а политиците, които задават тона и заряда на всяка тема, противопоставят се в уж идеологически борби, създават огромен медиен шум и на този фон изглежда, че някакви важни неща се случват и за тях трябва да се говори. А важните неща се случват някъде извън България и докато тук се наговорят пред камери и микрофони - някой някъде е предизвикал проблем, а ние нямаме възможност да се защитим и да вземем навременни мерки. Дадох този пример от действителността, за да опиша как вихрушката на информационния поток завлича неопитния журналист и той спира да разпознава важното от маловажното, от което следва, че от него няма никаква полза и той не заема позиции, защитаващи обществения интерес. Понякога още в началото не е можел да дефинира кое е важно, защото в социалната мрежа той чете едновременно разказа на някого за това как друг организирал купон и се напил предната вечер и до него съобщение за важна промяна в закон за хората с увреждания, да речем. И тези две информации са част от стотици други, които научаваме в един бърз и неспирен поток. В този поток сякаш я няма онази лента, която ви приканих да си представите в предишната част на този текст. Там всичко е объркано, хаотично, неорганизирано. Една буря от информационен прах, един колаж от постоянно сменящи се картини и образи. И най-важното в този поток е актуалността и емоционалното въздействие на всяко нещо.
За сериозните медии актуалността не е на първо място и в това има логика. За да провериш една информация, трябва време, в което да проследиш откъде е дошла, кой кого е цитирал, има ли първоизточник и кой е той. На следващо място - има статии, които се променят дори след публикуването си, защото събитията се развиват, едно се потвърждава, а друго – отхвърля и тъй насетне. Има специално разработени правила как се променя вече публикувана статия, за да е актуална и същевременно да може да се проследи до началния си вид. Има правила за цитиране и позоваване и така нататък. Медийният труд е авторски труд и си има съответно авторски права.
Но да обърнем поглед и върху другата страна. Пред незрящия човек, освен липсата на опитност, има и някои оправдаващи го обстоятелства. Често той се затруднява да цитира първоизточник, защото той може да се окаже нещо, което не съществува в електронен вид, да е текстов или звуков. Това може да е статия на чужд език, материал в списание, законопроект, протокол от заседание или друг документ. За един зрящ човек е много лесно да влезе в библиотека където и да е, да заяви какво търси, да си намери страницата и параграфа и да си свери и попълни данните, които има, и да допълни тези, които няма. Лесно му е също така да борави с всякакви материали в електронен вид, без значение от техния формат - дали са сканирани добре или зле, дали са с объркана подредба на страниците, дали имат подчертани, оцветени или различно стилизирани елементи, дали са пълни с графики, таблици, схеми, картинки, препратки към други страници, приложения и източници, стрелки и обградени части за насочване към нещо важно, ползване на шрифтове и курсиви за отбелязване на цитати или с цел дистанциране на автора от тях… Всеки зрящ, който е обработвал текстове за незрящи, е наясно, че има много неща в това оформление, за да стане текстът достъпен, а част от тези процедури лишават текста от неговата пълнота и изразността му. Твърде смесено става вече информирането ни в онлайн среда и всеки нов текст се опитва да даде храна на всички сетива, да комбинира всичко, което е възможно, за да има плътност и тежест. Та исках да кажа, че незрящият без помощник трудно би хванал целия набор от подробности и не би могъл коректно да говори за своя първоизточник. А ако той не е и на добре познат за него език - съвсем е невъзможно.
И тук няма никаква полза от автоматичните преводи и предоверяването на непрофесионалисти.
В следващата част ще говоря повече за трудностите при работа на терен. Там вече акцентът ще бъде най-вече върху това какво затруднява един незрящ журналист, който вече има диплома, доказваща неговата професионална подготовка, и журналистическа карта, даваща му достъп навсякъде.

(Следва)



Назад

Всички статии на Брой 01, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Февруари
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС НА ССБ
Списък на записаните нови заглавия през 2023 година
Списък на възстановените заглавия през 2023 година
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Сливен
Добрич
Велико Търново
Пловдив
ИНОВАЦИИ
Учени създадоха роботизирано куче-водач, което да помага на хора с увредено зрение
Как хора могат да "виждат" през ушите си
ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналист
ЛЮБОПИТНО
История на пенсиите в Европа
НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Нови промени при използването на банкомати
ОТ НАЦИОНАЛНОТО ЧИТАЛИЩЕ
Книги, издадени на брайл в Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2023 година
ОФТАЛМОЛОГИЯ
2023 – актуализации на изследвания за наследствени заболявания на ретината
Лек за слепота може да е първият продукт, произведен в космоса
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ЮБИЛЕЙ
Четвърт век дамска вокална група "Росна китка" и сребърна значка за Даниела Асенова




Архив на изданието
1 2