Брой 02, 2024

Тема: НАШИЯТ БРАЙЛ

По повод на един конкурс



Тревожни размисли за състоянието и перспективите на брайловата грамотност в България

На страниците на списание "Зари" вече беше публикувана информация за проведения на 24 ноември 2023 г. в Дряново национален кръг на конкурса за бързо и правилно четене и правилно писане на брайлов шрифт.
В предлагания тук на вниманието на уважаемите читатели на списанието материал искам да споделя някои свои тревоги и размисли относно съвременното състояние на обучението и ползването на брайловата азбука от незрящите у нас.
Още няколко думи за самия конкурс. За съжаление за участие в този кръг се явиха само десет човека, ползващи брайловия код.
По различни, в повечето случаи чисто лични причини, от участие в конкурса предварително се бяха отказали някои от известните много добре подготвени незрящи четци. За щастие опасенията ни, че в тяхно отсъствие нивото на конкурса ще бъде твърде ниско, не се оправдаха. Може би точно защото всички, които взеха участие, бяха някак си освободени от предварителните нагласи, че "мачът като че ли вече е свирен". И демонстрираха много добри показатели както при четенето, така и при писането. Излишно е да говоря за трепета и положителните вълнения, които всеки един от тях преживя в този дъждовен следобед.
На този фон не мога да не отбележа специално участието на десетгодишната Димана Маринова от Пловдив. Като много свои връстници и тя учи в масово училище, но родителите ѝ своевременно са разбрали, че за доброто ѝ образование не бива да разчитат само на ресурсните учители и на учителите в нейното училище, и са поели грижата за нейното пълноценно образование в свои ръце, а това означава, че те с всички достъпни им средства се стараят и за щастие в повечето случаи успяват да осигурят за детето си достъп чрез брайловото писмо до всички използвани в учебния процес учебници и учебни помагала. В това отношение им съдействат и Националният център за рехабилитация на слепи в Пловдив, и Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928", както и двете все още дишащи специални училища за ученици с нарушено зрение.
Десетгодишното момиче показа резултати съвсем близки до призовите, а известното забавяне в четенето се дължеше не на липсата на съответните умения, а на това, че тя просто демонстрираше толкова трудното за много виждащи ученици четене с разбиране. Тя не просто четеше, тя разбираше и се забавляваше с текста, който трябваше скоростно да прочете.
Димана е истинско олицетворение на надеждата, че и в бъдеще незрящите деца в България ще повишават своята грамотност, езикова подготовка и обща култура чрез активното ползване на учебници, учебни помагала и книги, отпечатани на брайлов шрифт.
Но да се върнем към сивата реалност. Колкото и добри неща да казваме за качествата на проведения конкурс, не можем да си спестим констатацията, че интересът към овладяването и ползването на брайловото писмо осезаемо спада.
Причините за това са много. Някои от тях могат да се отнесат към влиянието, което оказват новите електронни технологии. Общоизвестни са възможностите на речевите синтезатори и защо те в много случаи се предпочитат от незрящите. На второ място - с особена тревога трябва да отбележим значителния спад в качеството на обучението по брайл, което получават онези деца, които са обхванати в системата на така нареченото "Приобщаващо образование", а те вече са преобладаващ дял от цялото множество.
Аз не съм противник на всички процеси на интеграция на слепите в средите на виждащите, но не мога да се съглася, че всичко в този процес е наред просто и само защото някъде, в нечии глави, в нечии кабинети е взето решение в еди какви си срокове да се приключи процесът на деинституционализация на учениците с увредено зрение и всички те да се обучават в масовото училище заедно с техните виждащи връстници.
Образователните власти изпращат всички деца в обикновеното училище, независимо от техните индивидуални особености и потребности, и не на последно място - в условията на почти пълна неподготвеност на персонала на тези училища за работа с деца с увредено зрение. Нямам за цел да обсъждам всички аспекти на това положение, но ще отбележа, че в сферата на ограмотяването чрез брайл резултатите са, меко казано, недобри. Огромната част от така наречените интегрирани ученици излизат от училищата с минимални или дори с никакви познания по брайл. В тези условия се разчита на учителите в ресурсните центрове, но те нямат нито времето, нито възможността да заменят или само да допълнят учителя от класната стая. И съвсем не е случайно, че тези резултати си изграждат и своя собствена идеология, която се свежда до магическата фраза "Брайлът е вече отживелица".
На тази неприятна реалност контрастира фактът, че в днешно време все повече фирми и институции започват да обръщат специално внимание на брайловите надписи, брайловите обозначения върху лекарствата, бутоните в асансьорите и някои автобуси, материали на брайл в музеи и по екопътеки и тъй насетне.
Ако се опитаме да анализираме и другите причини, довели до такова слабо персонално участие в споменавания тук конкурс, трябва да се съгласим с мнението на някои от регионалните лидери на организацията, че намаляващият брой желаещи да се включат в регионалните конкурси се дължи на притеснението от това, че даден потенциален участник преценява, че той би могъл например добре да чете, но не би могъл толкова добре да пише или обратното.
Разбира се, че в тези твърдения се съдържат немалко елементи на истината. Следователно би било добре да помислим как да минимизираме тяхното отрицателно въздействие.
Един възможен вариант е като между регионалните и националния конкурс включим междинно звено, което можем да определим като зонално. Така най-добрите в съответния регион няма направо да се изправят срещу неколцината несъмнени фаворити, а ще могат да премерят сили със сравнително по-равностойни съперници от други райони.
На второ място би могло самото национално състезание да формира две класирания. Нещо като "Суперлига" и "Лига на регионите", които могат да се проведат и в рамките само на един национален кръг, а могат да бъдат провеждани и поотделно.
Може би си струва, ако не на всички етапи, то поне на етапа на регионалните състезания, да се обособят две паралелни класирания: едното за бързо и правилно четене, а другото - само за правилно писане.


От многогодишния опит, който имам както от собствено участие (в скоби казано - на младини съм печелил такива конкурси), така и от по-сетнешните ми занимания с тяхното организиране и провеждане, мога да твърдя, че по отношение на националния кръг това разделяне едва ли би дало някакви значими резултати. Особено при добрите брайлисти почти винаги се наблюдава паралелизъм в резултатите при четене и писане на един и същ участник. В много от случаите, в които съм експериментирал подобно разделяне, се е получавало така, че първите трима при четенето обикновено са и първите трима при писането с някои евентуални размествания вътре в самата челна тройка. Но все пак може да се помисли поне на регионалното равнище на конкурсите да се възприеме и това разделение.
Допреди ковид-карантината в продължение на няколко години в регионалната организация на ССБ в София добавяхме към четенето и писането и още един самостоятелен модул, а именно четене и писане на английски език. Освен това вече две поредни години организираният от Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" конкурс успешно възражда и един отдавна позабравен модул - изразително или художествено четене на брайл. В интерес на истината трябва да кажа, че за участие в него се записват дори повече хора, отколкото за другите два модула.
Но нека не се самозаблуждаваме. Мисля, че всички сме наясно, че Съюзът на слепите не би могъл самостоятелно да обърне и дори само да спре този негативен процес, но все пак кой друг, ако не нашата организация трябва да положи още по-големи усилия, за да попречи на изчезването от живота на незрящите на брайловото писмо. А това означава, че въпреки констатираните проблеми и тенденции, а може би и точно поради тях, ние трябва да поддържаме огъня на това гигантско културно достижение.
За последните стотина години брайлът неведнъж е обявяван за изчезващ вид, но след всяка криза той отново се е вмъквал вече на по-ново място, с по-различни функции и в по-различни сфери на приложение в живота на слепите.
Време е да се замислим как нашата организация би могла поне в някаква степен да съдейства за поддържане на интереса към брайла и не само за поддържане, а и в някаква степен за неговото, макар и много трудно, възраждане.
И накрая ми се иска да напомня, че през тази година се навършват двеста години от създаването на брайловата азбука и че следователно не би било зле Съюзът на слепите заедно с другите заинтересовани от тази проблематика организации да набележи и проведе и други събития с цел популяризиране на четенето и писането на брайл и приобщаване към това неоценимо културно достижение на колкото се може повече незрящи и слабовиждащи наши колеги и приятели.

д-р Петър СТАЙКОВ


Назад

Всички статии на Брой 02, 2024

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Март
*ОБЯВА
Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"
14 ФЕВРУАРИ – ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Изкуството на флирта
IN MEMORIAM
На 28 януари ни напусна Шюкран Исмаил
ГОДИШНИНА
151 години от обесването на Васил Левски
ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ СРЕД НАС
Невижданият код
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
ИНТЕГРАЦИЯ И БИЗНЕС
Успяват ли компаниите да приобщят хора в неравностойно положение в работния процес?
ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналист
НАШИЯТ БРАЙЛ
По повод на един конкурс
ОФТАЛМОЛОГИЯ
В Ню Йорк направиха първата в света пълна трансплантация на око
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как да използваме стандартния изглед на GMail с NVDA и JAWS




Архив на изданието
1 2 3