Брой 02, 2024
Тема: ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ СРЕД НАС
Невижданият код
Георги КАРАМАНЕВ
"В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие", казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране.
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана гледна точка.
Наричайте ме Исмаил
Могат ли наистина незрящите да програмират?
Исмаил, познат на приятелите като Есмо, определено знае какво говори. Роден там, където се срещат Рила и Родопите – в малкото градче Якоруда, като малък животът му буквално е на ръба. Ражда се преждевременно, поставят го в кувьоз… уви, по времената, когато тези апарати все още не са особено съвършени. Заради прекаленият приток на кислород се стига до ретролентална фиброплазия. Наричана и просто ретинопатия, зад тази диагноза се крие сериозно зрително нарушение – ретината е разрушена и не може да възприема зрителната информация.
Нашият герой има известен късмет и не ослепява напълно. Зрението му по документи е 100% нарушено, но той все пак може да разпознава силуети. Нещо повече – постоянните тренировки на очите са важни, за да съхранява зрението си и именно те го карат да се насочи към създаването на интернет страници.
Око да пипне
Технологиите го увличат още като хлапе. Докато е в гимназията, на прага на новия век, родителите му подаряват първия компютър, който ползва основно за игри.
През следващите години обаче тези машини му стават все по-интересни. И когато идва време да избере професионален път, се оказва, че това няма как да се случи с висше образование в областта на компютрите, защото по онова време няма условия да го учат младежите със зрителни проблеми.
Така записва история. Науката за миналото също го увлича и през 2008 г. завършва бакалавърска степен в Софийския университет.
Уви, с тази диплома така и не успява да си намери работа и това го връща към компютрите. Още докато следва, той се впечатлява от първите системи, подобни на днешния WordPress – с помощта на Drupal, а после и Joomla започва да прави сайтове, първо за приятели, а после и професионално.
Един за всички
Когато пък WordPress изгрява на хоризонта, той се превръща в един от първите големи фенове на платформата у нас. "Направен е така, че да бъде бърз и лесен за хората", казва Есмо. Печели го както възможността всеки човек, дори без особен опит, да си направи собствен сайт, така и общността. Идеята на отворения код, съпричастността, възможността всеки да допринесе според способностите си.
Не спира да го прави и до днес. Редовно участва в срещите на общността, на няколко пъти е бил и лектор. Постоянно допринася и в реалната работа – най-често за да превежда на български новите версии на платформата, но и за "поправянето" на бъгове, свързани с достъпността.
Именно проверката на това дали сайтовете са подходящи да посрещнат хора с увреждания през последните години се е превърнала в още едно основно занимание на Есмо. Уви, у нас на практика няма възможност за подобна професионална реализация, докато на запад има отделна специалност – на софтуерните специалисти по осигуряване на качеството конкретно що се отнася до достъпността.
През последните години той е на път да осъществи друга своя голяма мечта – да напредне в дебрите на фронтенд програмирането, като в момента изкарва JavaScript пътеката в СофтУни. Междувременно продължава да прави WordPress сайтове с трите теми, в които през последните години се е специализирал.
Вдигни очи
И ако Есмо има остатъчно зрение, ето че според него програмирането може да е прекрасно занимание и за напълно незрящите, само че в този случай по-скоро става дума за бекенд технологиите.
Но как се случва всичко това, ако човек не вижда кода си?
"Когато си напълно незрящ, се използват така наречените екранни четци – софтуер, който връща всичко онова, което по принцип се вижда на екрана, под формата на текст", разказва Есмо. През последните години работата по разработката на софтуер по цял свят е все по-удобна за хората с увреждания. Най-популярният в момента софтуер за писане на програми – VSCode, е изцяло съобразен с нуждите им.
Неслучайно на запад има немалко напълно незрящи програмисти, Есмо познава двама българи, които работят в Германия – PHP програмист и специалист по Java.
Ами у нас?
В България няма официална статистика за броя на хората със сериозни зрителни увреждания, но се смята, че са не по-малко от 13 000. Едва 5% от тях имат някаква работа според единствената неофициална статистика, която намирам онлайн.
А дали не би могло това да се промени?
Déjà vu
Защото човек със сигурност се чувства пълноценен и щастлив и тогава, когато си намери призванието, както личи и от усмивката на Есмо, заговорим ли за програмиране.
"Трябва да се дава повече гласност на идеята, че един незрящ човек може да стане много успешен бекенд програмист!", казва Есмо. "Кодът си е текст, който се обработва. Съвременният софтуер е доста усъвършенстван. Въпросът е повече хора да пробват!", добавя той.
Кое ли според него е най-важно да знае всеки млад незрящ човек, преди да се насочи към програмирането? "Първо – че няма да му е лесно. Второ – че е трудно, но не и невъзможно. Трето – много хора се спират от математиката, зависи какво пишеш, но в повечето случаи тя никак не е сложна. И четвърто – да не се отказва! В началото е трудно, но после става наистина интересно." Абсолютно същото мисля и аз.
Уви, за момента няма специализирани курсове за незрящи у нас, но опитът на нашия гост показва, че днес е възможно да се получи и в обичайните академии или университети.
Стъпки към достъпност
Повече от ясно е колко е несъобразена с нуждите на незрящите днешната ни градска среда – тротоарите понякога са приключение дори за здрав пешеходец. Ето защо технологиите днес се оказват незаменим помощник на хората със зрителни проблеми, които им помагат например като пазаруват онлайн, при навигацията, при избягването на препятствия.
Но ако достъпността в реалния свят е скъпа и очевидно непосилна за общините ни, то онлайн тя също се оказва много важна, а съвсем не е толкова трудна за постигане.
Честно казано, не бях се замислял дали и този сайт е достъпен за незрящи. За щастие моят гост потвърждава, че всичко е наред, той следи "Дигитални истории", дори сам пожела да разкаже историята си с идеята тя да мотивира повече младежи със зрителни проблеми.
Оказва се, че не е трудно да се провери дали един сайт е достъпен, достатъчно е някой да се досети да го направи.
Малка крачка за девелопъра
Има четири основни четци – разработени за Windows и Apple и два проекта с отворен код. Софтуерът е настроен така, че да разчита по определени правила кода на уеб страницата и ако те не са спазени, сериозно "буксува".
"Един сайт е достъпен, когато можеш да навигираш в него свободно без мишка, само с клавиатура. Трябва да спазва правилата за семантичен html, защото таговете помагат на екранния четец да прецени кое да прочете. Важно е също цветовата схема да е четима и контрастна", разказва Есмо.
Каква част от сайтовете у нас отговарят на изискванията? Преди няколко години нашият гост се оказва начело на екип, който проверява уеб достъпността в публичния сектор, по това време се оказва, че сериозни проблеми имат около 50% от сайтовете. Според опита му днес нещата не са се променили особено, защото имаме формални изисквания в тази посока, но те не се спазват, а и никой не следи за тях. Отскоро в Електронно обслужване за първи път има специализирани тестери, но според Есмо препоръките им все още остават нерешени.
И… smile!
Извън официалните сайтове пък няма никакви правила. Според него хубав пример е екосистемата на Apple, където всяко приложение се проверява за достъпност, преди да бъде допуснато до клиентите - "Гледах на една конференция и как Google тестват за достъпност – всичко се минава от напълно незрящ, слабозрящ, човек с двигателна увреда. Имаха 7 QA инженери, които тестват само това".
В повечето сайтове, разбира се, това не е възможно, особено в малък пазар като нашия.
И все пак очевидно усилието не е голямо и си струва всеки собственик на местенце онлайн да помисли по темата (ако решите да го направите, нашият гост препоръчва за проверка WAVE Accessibility Tools, Google Lighthouse или добавката за Chrome axe DevTools).
Преди няколко години Есмо среща любовта и днес е семеен мъж. Не спира да прави сайтове, да допринася за общността на отворения код и да изпитва наслада от това, което прави.
Плановете му за професионално развитие са свързани с WordPress, като обогати знанията си и с други технологии - "Мечтая да се реализирам като един нормален човек! Живот и здраве да има е най-важното, другото се постига!".
И като че ли историята на Есмо най-силно потвърждава именно тази максима.
