Брой 02, 2024

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист


Кристиян ГРИГОРОВ

Продължение от брой 1/2024

Част III

СЪЗДАВАНЕ НА ТЕКСТОВЕ


Създаването на текстово съдържание от незрящ минава през същите неща, през които вече описах как преминава и незрящият потребител на вече излезли публикации.
Това е така, защото той сам не може да е стопроцентов автор на статията, тъй като поне снимките към нея трябва да са създадени от друг, а трети да е направил подходящото визуално оформление. Да, има ситуации, които дават известна свобода или сигурност на слепия да работи ефективно сам и трудът му да не бъде отхвърлян или пък приеман само от състрадание. Но те са частични. За да обясня нещата по-добре, трябва да навляза в подробностите. Подчертавам, че тук говорим за работа основно в онлайн медии или в такива с онлайн платформи, където пак цялото съдържание трябва да бъде обработено и качено.

Публикуването на съдържание
Много важно за всеки журналист днес е доколко е технически грамотен. Това се взема предвид, тъй като вече е създадена традиция на всеки постоянен журналист в една медия, независимо дали е автор на аналитични статии, репортер или кореспондент, да се създаде индивидуален профил в закритата част на сайта на медията или в друго виртуално пространство, ползвано от нея с работна цел. На първо време важно е той да има основни знания как да работи с текстообработващи програми и да прехвърля, чете и променя текстове с различни формати, как да управлява добре електронната си поща и облачни сървъри за съхранение и споделяне на файлове, да познава инструменти за паралелно съвместно редактиране на текстове, да има добра представа как работят официалните осведомителни и RSS канали и как да си търси нова или тематична информация в тях и в мрежата изобщо. Какви допълнителни знания и умения са нужни зависи както от технологичната база на медията, така и от индивидуалните функции и отговорности на журналиста. Но правилото е, че колкото по-малка е медията, толкова повече работа поема всеки неин служител, за да бъде тя на печалба и да има максимална вътрешна оптимизация на процесите.
Влизайки в такава медия, на незрящия може да се предложи създаване на индивидуален профил, който той да управлява. Тези индивидуални профили се правят, за да може по всяко време, дори в една дистанционна форма на работа, каквато често има в онлайн средата, да се види кой докъде е стигнал. Понякога тези профили са така конструирани, че предлагат стотици възможности и извънредно улесняват съвместяването на различните функции при създаването на всеки нов материал. Но дали незрящият може да използва утвърдената при другите система?
Този въпрос трябва да се изясни още на начален етап. Тук си позволявам малко да задълбая в темата за наемането на незрящи на работа, където нещата, описани по-долу, важат за всяка една област. Препоръчително е незрящият да познава много добре възможностите си, къде може да ги попълни и къде – не. В най-честия случай създателите на медията нямат много добра представа на какъв принцип работят екранните четци, а дори и да знаят това, нерядко слепите може да ги подведат съвсем неволно, казвайки им, че техните асистенти ще им помагат с визуалната част и с някои по-недостъпни технически задания, а по-късно да се окаже, че това не е по силите им или че тези неща са толкова много, че работата на самия незрящ се свежда до минимум. В този смисъл най-здравословен за всяко ново начало е принципът на взаимното и детайлно опознаване. В България трудовото посредничество не е популярен метод, макар бавно да си проправя път. Не бива работодател и негов нов служител още в началото да изпаднат в капана на своите високи очаквания, при които служителят да се заблуждава, че работодателят ще съобрази целия трудов процес с неговия проблем, а работодателят, че незрящият знае и би му доверил в първата среща всички възможни пречки, с които би се сблъскал занапред. Взаимното опознаване е процес, при който и двете страни инвестират време и усилия да се доближат една до друга. В това опознаване всеки трябва да пита конкретно, когато се натъкне на затруднение, и да отговаря също толкова конкретно, когато неговият работодател го пита за нещо, затруднен сам да му помогне. Принципът на екранните четци не е нещо толкова сложно. Вече има цели отдели от служители в компании, които искат да бъдат обучени именно от незрящи как да правят по-достъпни софтуерните си продукти за тази група потребители. Затова техническата култура е съществен елемент от подготовката на един млад сляп човек, запътил се към журналистиката. Когато му зададат въпроса дали може да работи с компютър, той би следвало да има ясни и точни отговори какво може и не може да прави и защо. Ако медията може да му предложи помощ, полезно е той да е обяснил от каква точно подкрепа има нужда, за да не се получи едно безрезултатно обучение, в което работодателят накрая да е с чувството, че напразно е пропилял ценен ресурс да готви кандидат, който не би се справял, и при следващ човек със сходен проблем, желаещ да работи същото, да има далеч повече резерви и спирачки да го наеме. От своя страна работодателят, в случая директор на медията или на съответния отдел в нея, за който кандидатства незрящият, е полезно да се осведоми за подробности за слепите по принцип. Освен това да си изясни някои неща, пряко свързани с работата на конкретни слепи - с какъв транспорт ще се движат до работното си място, ще желаят ли да ползват личния си компютър, или трябва да им се предостави служебен такъв, ще могат ли да носят работна техника, или тя ще се съхранява в офиса им, ще могат ли сами да се придвижват до конкретни места, на които се случват отразяваните събития, ще имат ли нужда да им се обясни къде се съхраняват работните консумативи, къде е тоалетната, столовата, машината за напитки, офисът на ръководителя и други обекти в сградата, ще ползват ли асистентите си в работния процес, какво ще им възлагат и какво ще очакват от тях. Това са само част от въпросите.


При взаимното опознаване важен момент е всеки да се постави на мястото на другия и да опита да предвиди възможните препятствия, които биха спънали работата.
По принцип съпричастието е полезно, защото не бива незрящият да чувства, че натежава на колегите си, когато все пак му се наложи да ги помоли да му помогнат.
Но не бива и молбите за помощ да станат редовна практика. За да се чувства самостоятелен и да знае, че плодовете на работата му са постигнати самостоятелно и са заслужени, той би следвало да полага усилия да не ангажира всеки срещнат и да се стреми да увеличава възможностите си. А за нещата, които не може да извършва сам, да предложи канален ред, по който да се поемат от други. Работодателят има интерес да вижда, че всеки нов служител докарва приходи на фирмата. Ако му докарва повече грижи и разходи, той ще иска да се отърве от него, а ако не може, дали поради ангажимент към държавна институция, или проект, или заради законови пречки, ще се създадат нестабилни и лишени от доверие взаимоотношения.
След това важно отклонение се връщам на работата с компютър. Дейността на незрящия в една платформа много зависи от нейната вътрешна добра уредба. Ако има стройна организация, при която ясно са дефинирани функциите на администраторите и редакторите или модераторите на съдържанието, това би улеснило всеки по веригата и би му дало ясни параметри докъде се простират отговорностите му. Организираността в оперативните срещи също е важна. Глупаво се получава, когато зрящ и незрящ паралелно дублират функциите си, без да се синхронизират. Например зрящият да си помисли, че незрящият не умее да борави със служебния телефон и да покани гост за интервю, казвайки му при свършен факт, а междувременно незрящият също да си е говорил с него в другия офис. Полезно е всички в екипа да познават добре какво може да върши незрящият и нито да му пречат, нито да му предлагат помощ там, където може да се справи сам. Да му съдействат само в интерес на неговата самоподготовка и когато няма друг начин.
Ако незрящият не може да управлява своя вече създаден профил, се определя друг, който качва съдържанието от негово име. Това малко усложнява нещата. Например - когато към профила има имейл за връзка на потребители със съответния журналист, той не може да отговори сам, а трябва да го пише и праща на въпросния сътрудник.
Когато един материал се създава колективно, пак трябва незрящият да зависи от помощника си. Но това е цената, която трябва да плати. В очите на един работодател тя е по-безобидна от тази, която той трябва реално да плати, за да направи платформата по-достъпна за слепи или да създаде изцяло нова, ако настоящата няма как да се реконструира.
Безспорно е, че свободата на един незрящ да поеме целия процес на създаване на съдържание – от търсенето на информация до качването на завършения материал, е наистина висша благодат. Имало е няколко опита да се създадат медии за незрящи, но в нито една от тези медии не се е наблягало именно на това технологичният инструментариум за всяко действие да бъде възможно най-улеснен в използването им от тях.

(Следва)


Назад

Всички статии на Брой 02, 2024

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Март
*ОБЯВА
Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"
14 ФЕВРУАРИ – ДЕН НА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
Изкуството на флирта
IN MEMORIAM
На 28 януари ни напусна Шюкран Исмаил
ГОДИШНИНА
151 години от обесването на Васил Левски
ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ СРЕД НАС
Невижданият код
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
ИНТЕГРАЦИЯ И БИЗНЕС
Успяват ли компаниите да приобщят хора в неравностойно положение в работния процес?
ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналист
НАШИЯТ БРАЙЛ
По повод на един конкурс
ОФТАЛМОЛОГИЯ
В Ню Йорк направиха първата в света пълна трансплантация на око
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
ТЕХНОЛОГИИ
Как да използваме стандартния изглед на GMail с NVDA и JAWS




Архив на изданието
1 2 3