ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 03, 2024

Тема: ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

Кристиян ГРИГОРОВ

Продължение от брой 2/2024

ОФОРМЛЕНИЕТО НА СТАТИИ

Предстои да поговорим за създаването на текстово, аудио и видео съдържание с цел публикуване в медия. Ще започнем с текстовете, които условно можем да наричаме статии.
Често незрящите, в това число и аз самият, имаме склонност да изпадаме в многословие. Важно е да го вземем предвид, когато започнем да правим статия по дадена тема. Полезно е да се допитаме до редакторите или до други свои колеги колко е предпочитаният обем на излизащите в сайта материали. Полезно е и сами да си направим труда да установим как текат тенденциите и доколко нашата медия се съобразява с тях. Както вече имах повод да кажа, хората често нямат търпение за дълги материали. Все по-редовна практика е да се създава умален и синтезиран модел на материала и посредством връзка "Прочети цялата новина" или "Виж цялото интервю" да се извиква пълната версия на екрана. Нещо като акцентите по първите страници на някои вестници, които ни препращат към по-задните за повече информация. Това е много полезно, защото всяка публика е обслужена. И нито може да е недоволна, че е ощетена от подробности, нито пък, че някой я претоварва с излишна информация. Всеки взима толкова, колкото му е необходимо и има по-голяма вероятност да е научил най-важното, без да му е отнело много време.
За отсяването на най-важното се изисква голямо внимание. Често то е много по-трудно от самото писане на статията. Още по-сложно става, когато темата е многопластова и има множество акценти. Това наложи и друга практика, ползвана най-вече от информационните агенции. Когато се направи обширен репортаж или интервю - да се раздели на няколко отделни теми, засегнати в съответния материал, и по всяка да се създаде отделна публикация. Медийният поток изисква и това ежедневно да раждаш единици съдържание и да се конкурираш по брой единици с другите на пазара, защото всяка единица има свой рейтинг, свой брой прочитания, коментирания, споделяния и тъй насетне. При тези публикации не е от такава важност да има поредност или взаимосвързаност помежду им, макар и това да се прави понякога.
Нужно е просто да се съсредоточиш около някакво заглавие, което да е удобно за търсене по ключови думи и да събира в себе си важното послание, което статията носи. Неслучайно, когато статията е по-дълга и изборът на заглавие е по-деликатен, защото трудно може да обедини всички елементи в текста. Затова се избира акцент и се залага на него да е свързващият елемент. Но озаглавяването и конструирането на статии е дълга тема. Важното тук е това, че един незрящ винаги може да генерира ново и подходящо съдържание, без значение от обема му, стига да знае как да го планира и разпредели.
На следващо място - препоръчително е той да даде инструкции на зрящия си колега, ангажиран с оформлението, в кои категории от сайта да го постави, какви етикети или тагове да му създаде, от които също да може да се достигне, с какви анонси да се придружи при пускането му в социалните мрежи. Ако незрящият има изисквания, може да заложи шрифтове, цветове и стилове, с които да се обогати текстът, макар че това е възможно да извърши и сам. Сам той също така може да си създаде и оформи заглавие и подзаглавия, а също да прилага и външни връзки, когато те са необходими. Този, който качва материала, може да нагласи някои от връзките да са вградени, а другите да са изнесени така, че да се изобразяват с картинки и да могат да се отварят и без излизане от статията. Незрящият може да предложи специално подчертаване при пряка реч, при цитиране или в други извънредни обстоятелства. Всичко зависи от неговите умения да форматира текста си и от това да не губи и за миг настройката си, че материалът му трябва да изглежда добре за зрящите. До степен, че те да не го различават като писан от сляп.
Полезно е също всеки автор да проверява свои статии, писани преди време, защото някои приложени в тях връзки може да се окажат неактивни. Ако медията позволява, може да се създадат свързващи линкове, които да пренасочват към други материали, писани от същия автор и за същата медия като продължения или предистория на една тема. С времето един материал може да стане тотално неактуален и излишен и да се предложи той да бъде изтрит.

Важно е да кажем, че писането и редактирането в текстообработваща програма като "Microsoft Office WORD" и в текстовото поле на един сайт имат голяма разлика.
Сайтът може да е с най-различен изглед и дизайн. Ако в създаването му с особен акцент е мислено, че ще се ползва за създаване на текстове, инструментите за неговата обработка са ситуирани така, че да са лесни за управление. Но достъпността на всеки сайт е въпрос на проверка от специалист. Има онлайн инструменти за тестване на достъпността, а има и индикатори, по които всеки незрящ може сам да провери една или друга функционалност. Но в случай че сайтът е по-скоро недостъпен и с него се работи трудно, добре е да се реши дали може да се даде шанс на незрящия на същата позиция, като му се позволи да разработва текстовете си като файлове и да ги предава нататък, или е по-добре да му се намери друго по-подходящо място. От самия незрящ се изисква да има инициатива и отношение към решаването на проблемите, свързани с работата му, и да опитва и сам да помага в тяхното разрешаване, за да го оставят да продължи да е в екипа.
Незрящите могат да са доста продуктивни в набиране на текст от аудиоматериали. Дори няколко такива позиции се предложиха на пазара. Но според мен със същия успех един незрящ може не само да извлече текст от един запис, но и на негова основа да изготви свой авторски прочит или поне материал, различен от първоосновата, който да послужи на друга медия или на същата, предоставила записа. Има все повече медии, които не създават, а препубликуват или преразказват информация, произведена от други. Тук не става дума за директно плагиатство. Това може да е есенция от дълго интервю пред друга медия, може да е сбор от няколко статии, които да бъдат цитирани в общ материал, може и да е просто откъс от по-голям материал. За да създаде качествено нов материал, от незрящия се изисква да подбере подходящото актуално интервю и да препише дословно казаното в него, а след това да го обработи, да опише в резюме част от изказаното, а най-важните акценти да цитира пряко. И, разбира се, коректно да посочи източника - кога, къде и кой е казал даден цитат, във връзка с каква тема. Обикновено има нужда и от контекст и затова може накратко да се обобщи развоят на събитията по темата, а също и да се въведат думи за автора на изказването и с какво го свързват станалите събития, в какво качество той ги разказва или анализира. Знае се, че много незрящи преписват интервюта, но не създават свои материали от тях по вече описания начин, а подават преписания материал и някой друг автор сглобява статии на базата на откъси от подадения му текст. Това е излишно разделение на труда, което го прави по-зле платен и създава излишно оперативно забавяне на процеса. По задание незрящ може да препише и цяло интервю за целите на медия, която го е записала предварително. При набора има доста тънкости, за да се получи максимално структурирано и същевременно да не променя естествения поток на речта, но тук няма да се занимавам с тях. Много зависи какви са целите на материала, какъв е записът, дали самото интервю е проведено структурирано, дали самата медия има необходимост от цялото му съдържание, или от конкретни откъси и така нататък.
Има и някои проблеми на правописа, които слепите също трябва да вземат под внимание. Много често незрящите изключват настройките на своите говорещи програми, които им съобщават всички препинателни знаци в текста. И така, когато обграждат нещо в скоби или кавички, или когато поставят друг препинателен знак, те могат повторно да натиснат клавиша, или да не направят необходимото разстояние до следващата дума или изречение, и да не забележат това. Може също да не забележат, ако, без да искат, са направили несъразмерни междуредия, а също и когато са заменили малка с главна буква или обратното. Говорещата програма може да ги подведе и по отношение на слятото, полуслятото и разделно писане. Има случаи, в които синтезаторът за реч чете погрешно някоя сложна дума, производна от две думи, а да е прието тя да се изписва само слято, без тире или интервал между съставните части. Често в писмената практика слепите работят със знака за буквата "й", заменяйки с него знака за ударение, чието прочитане от софтуера е неправилно. И ако в някои случаи грешките се обясняват с незнание и липса на непосредствен четивен опит, какъвто предлага само брайловата азбука, в други случаи тези неизправности са напълно случайни и не е имало възможност за самоконтрол. Наистина, ако програмата чете всички препинателни знаци или още по-неприемливо – изговаря думите буква по буква, това много бави проверката и носи риск на човек да му убягнат някои по-големи проблеми на текста, взрян в малките такива. Но пък за зла ирония зрението улавя по-често именно малките грешки, пропускайки големите. Големите по-често са смислови и не се отнасят до визуалната част.
Полезно за един незрящ е да има идея и в каква структура ще е текстът. Това е важно, за да даде представа как ще се оформят абзаците. Когато текст се пише неструктурирано, човек не знае кога може да мине на нов ред. Деленето на текста на абзаци доста подобрява вида му за зрящите.