Брой 03, 2024

Тема: ОБЩЕСТВО

За различните умения и неумения, и още нещо



Когато кажеш, че някой е инвалид, отсрещната половина в разговора често си представя грозновата инвалидна количка, приютила позалинял и тъжен човечец.

През годините неведнъж съм размишлявала над тази въпросителна и заключението, до което все достигам, е: НЕ МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ ВСИЧКИ СМЕ ИНВАЛИДИ?
Осъзнавам, че обществото е поставило една къде невидима, къде съвсем обозрима граница между това, което ще се смята за нормално, валидно, и това, което те праща в другия лагер. Процесът на разпределяне дори не ми се струва осъзнат, а изграден като лош навик, с който просто не знаеш как да се справиш.
Когато съм се пренатоварила с багаж, оценявам предложението за помощ– не като нещо, което ме прави по-малко човек, а като жест между двама равни човеци с различни умения. Може би това би била моята дефиниция за нещата: всички сме невалидни по някакъв начин, защото всеки от нас си има свои способности и същевременно – свои неумения.
Да ме съжаляваш за това, че не мога да изкача пет етажа стълби, без да се уморя, е същото като Райнхолд Меснер да изпитва съжаление към теб, задето се задъхваш на прехода до връх Ботев. Равни хора, различни умения.
Обаче – както подчертах още в първото изречение, инвалидността не се равнява на човек в инвалиден стол. Има десетки правила, които трябва да се изменят, за да съответстват на различните личности – спрямо техните умения и неумения. Веднага ще ви дам пример, изваден от семейната финансова "колекция" – паркирането.
Едно от правата на хората със специални нужди е притежанието на син стикер за паркиране. Реалността - десетки стикери и сто пъти по-малко означени места.
А когато изобщо няма (свободни) места около финалната дестинация – дето се вика, кел файда. Това е може би един от най-осезаемите примери за неразбиране от страна на обществото, защото автомобилът за човек, който не умее да се придвижва свободно на дълги разстояния, не е играчка, нито лукс – той е необходимост.
И в случая това е разбиране и нов работещ механизъм, а не скоба, не фиш или наказателен паркинг.
Истина е също така, че аз си гледам предимно от моята камбанария, както всеки друг човек. Обаче осъзнавам, че камбанариите на всички са различни – следователно виждаме света от различни ъгли. По стечение на обстоятелствата в моето полезрение попадат някои неща в повече, други – в по-малко, трети – почти хич.

Не откривам топлата вода с думите: светът е палитра от хора с различни умения и различни неумения. Във всеки има нещо "счупено", нещо извън рамката. Не ми се обиждай, но... има нещо счупено и в теб. И ТОВА НЕ ТЕ ПРАВИ ПО-МАЛКО ЧОВЕК. НЕ МИСЛИШ ЛИ?



Назад

Всички статии на Брой 03, 2024

**ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
м. Април
*ОБЯВА
Национален творчески конкурс "Графити от думи и звуци"
146 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО
На Шипка
8 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ЖЕНАТА
Приказка за краля, който успял да разбере какво искат жените
ГЛОБУС
Бариерите в образованието - историята на незрящ учител в Банкок
ДОСТЪПНОСТ
Само 25-30% от туристическите обекти са достъпни за хора с увреждания
ЕВРОПЕЙСКО СОЦИАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
Съветът и Парламентът проправят пътя към европейската карта за хора с увреждания и европейската карта за паркиране за хора с увреждания
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Монтана
Силистра
ЛИЧЕН ОПИТ
Какво е да си незрящ журналист
МОБИЛНОСТ
Как слепите хора се ориентират в пространството?
ОБЩЕСТВО
За различните умения и неумения, и още нещо
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Адриян Георгиев:
РАЗВЛЕЧЕНИЯ
Какво представлява тактилната табла за незрящи
Какво представлява доминото за незрящи
РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС
Рекламна тарифа на списание "Зари"
РЕКЛАМНА СТРАНИЦА
Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД
СВЕТЪТ ДНЕС
ИИ - 2024: Пет тенденции, с които работещите трябва да са наясно
СПОРТ
Национален отборен турнир по спортна табла
ТЕХНОЛОГИИ
Как да преглеждаме и изпращаме SMS-съобщения в Windows




Архив на изданието
1 2 3 4 5