Брой 03, 2008

Тема: ПРЕМИЕРА

Социалните дистанции към слепите – реалност или митология?

1. КАКВИ СА ТЕЗИ ФЕНОМЕНИ?
Невиждащият Франц Фестнер от Германия дава обява във вестниците, че търси брачни двойки за игра на карти. Откликнали 36 двойки, но когато разбрали, че Фестнер е сляп, всички, освен една двойка, са се отказали (фон Курт, 1982).
Мой напълно сляп приятел споделя: „Когато съм по-добре облечен – виждащите хора се втурват да общуват с мен и да ми помагат, и тогава повече непознати хора ми говорят на „вие”. Сякаш се стопяват всякакви ”ПРЕДРАЗСЪДЪЦИ”, приемат ме изглежда като напълно равен с тях!?”
В учрежденско барче на ССБ ще забележите - виждащите посетители не толкова често сядат до свои слепи колеги. Но и хората с нарушено зрение избират партньорите по маса най-вече измежду своите другари по увреждане.
Много ярък пример за може би сегрегационни нагласи, за „САМОИЗОЛАЦИЯ” от виждащите свои колеги е отбелязването на студентския празник преди известно време чрез двудневен купон на витошкия хотел „Морените”, организиран от Асоциацията на студентите и младежите с увреждания. Този съвсем пресен сегрегационен порив вероятно се дължи и на проявените към тях „РЕАКЦИЯ НА ИЗБЯГВАНЕ” или „отношение на безразличие” от страна на здравите студенти.
Току-що създадена брачна двойка хора с нарушено зрение, живееща в малка стаичка на пловдивското работническо общежитие, кандидатства за ведомствен апартамент в жилищния комплекс на тамошното специално производствено предприятие. Няма свободни апартаменти, и Ръководството на Регионалната организация на ССБ им предлага етаж от къща в центъра на Пловдив. Категорично отказват, с мотив: „Искаме да сме си с другарите по съдба!”.
Какви са тези социалнопсихични феномени? За психични бариери ли става дума? Или са налице ДИСКРИМИНАЦИОННИ НАГЛАСИ? А може би са СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ? Във всичките примери сме склонни да смятаме , че са манифестирани т.нар. „СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ”.
Социалните дистанции се проявяват съвсем спонтанно към лошо облечени и нечистоплътни лица, към хора с телесни и видими сензорни увреждания, към пийнали граждани, към хора с по-тъмна кожа.
В примерите с учрежденското барче, отказания етаж от къща и осмодекемврийския купон на витошкия хотел „Морените” установяваме, че социални дистанции се манифестират не само към хората с нарушено зрение, но и зрително затруднените лица на свой ред също са склонни да се дистанцират от своите виждащи колеги и съседи, да търсят „уюта” на тифлосоциума (Литвак,1982).


2. ЦЕЛ НА РАЗРАБОТКАТА
В тази разработка, както показва нейното заглавие, ще се опитаме :
А. Да посочим по-характерни примери на социални дистанции към невиждащи хора, а също и примери на социални дистанции, които слепите проявяват към хората с нормално зрение;
Б. Да разкрием най-общо съдържанието на термина „социална дистанция”;
В. Да представим съществуващия проблем;
Г. Да идентифицираме някои от по-често срещаните причини за манифестация на социални дистанции към хората с нарушено зрение;
Д. Да маркираме някои последици от социалните дистанции към слепите хора.


3. ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ
В американската социология и психология с термина „социална дистанция” се описват реално съществуващите дистанции между различните групи в обществото, формирани по различни признаци – социална класа, раса, етнос, религия, сексуална ориентация, увреждане и др. Всеизвестен също е и фактът, че тези различни групи обикновено не се смесват. Както се разбира вече, тя е твърде различна от термина „локална дистанция”.
Терминът „социална дистанция” най-често се свързва с американския социолог Emory Bogardus, който я определя като „степените и видовете разбиране и чувства, които хората отнасят един към друг - разбирателството между хората, техните положителни или отрицателни чувства" (Bogardus, 1928). Определена по този начин социалната дистанция се превръща в чудесен индикатор за расови, етнически и всякакви други предразсъдъци. На социолозите и психолозите Е. Богардус също е известен със своята прословута „СКАЛА”, наименувана с неговото име. Какво представлява тази скала? Още през 20-те години на миналия век Е. Богардус формулира „Списък от твърдения”, представляващи различни степени на „БЛИЗОСТ И ДИСТАНЦИЯ”. Скалата от твърдения е включвала такива „ПОКАЗАТЕЛИ” като женитба, приятелство, съседство, обща трапеза и други. Богардус и неговите последователи посредством съответни скали извършват количествени измервания на междурасовите отношения и поведение.
Терминът „нагласа” в психологията и социологията широко се използва при обяснение на човешкото поведение. Нейни терминологични еквиваленти са „УСТАНОВКА” (Узнадзе), „АТИТЮД” и „ДИСПОЗИЦИЯ”. Най-често нагласата се определя като ПСИХИЧНА ГОТОВНОСТ ЗА РЕАГИРАНЕ ПО ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН. Тя съдържа 3 компонента: когнитивен (познавателен), емоционален и конативен (поведенчески). Нагласата въздейства върху това как ще наблюдаваме отделни обекти, явления и хора, какво ще мислим за тях и как емоционално ще реагираме на тях. Заедно с това нагласата действа и като МОТИВ, подбуждайки нашето поведение и влияейки му.
Спрях се на термина „РЕДУЦИРАНЕ”, като отхвърлих термините „НЕУТРАЛИЗИРАНЕ” и „ПРЕМАХВАНЕ”, защото в повечето случаи социалните дистанции не могат да бъдат изкоренени поради тяхното естество, предполагащо изключителна спонтанност и невероятна устойчивост (фон Курт, 1982). При тези случаи социалните дистанции могат в по-голяма или по-малка степен да бъдат САМОРЕДУЦИРАНИ.

4.СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА
„Не слепотата, а отношението на другите, респективно на онези, които виждат, е бремето, което трудно се понася.” Хелън Келър
Това не особено оптимистично твърдение на великата американска сляпоглуха определено визира негативните социални нагласи към слепите и слепотата, които са изглежда една от най-важните детерминанти, пораждащи особено често социални дистанции.
Американският изследовател на тази проблематика Химес (1950) групира нагласите към слепите в 3 основни типажа:
А. „слепият просяк”;
Б. „слепият гений”;
В. „слепият медиум”.
Както се вижда вторият и третият типаж включва позитивните социални нагласи към слепите, които съществуват още от античните времена.
Функционирането на тези ПОЗИТИВНИ (ДОРИ СУПЕРПОЗИТИВНИ) НАГЛАСИ към слепите ние само го отбелязваме, но поради задачите на нашата разработка обект на силен интерес ще бъдат негативните социални нагласи към невиждащите хора. Те именно са първият основен източник на СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ. А наличието на тези социални дистанции, както ще се разбере по-нататък в нашето изложение, установяват много автори.
Според сръбския изследовател д-р Д. Попович съвсем убедено може да се твърди, че сред виждащите хора преобладават предварителните негативни представи за слепите. В морален аспект оценките за слепите са полярни – те биват смятани или за светци, или за грешници (Браверман, 1950). Такава полярност на оценките установявам и аз. Анкетната карта, която аз използвах при едно мое анонимно дифузно социално-психологическо проучване, проведено през 1984 г. с около 400 респонденти, съдържаше и твърдението: „според мен слепите са...”. Това твърдение анкетираните лица допълваха със свои оценки.
Когато се обсъждат нагласите към слепите хора, могат да се посочат много широк кръг от оценки за тях. Тези оценки могат да се разположат по цялата дължина на скалата на континиума, чийто половини могат да се означат като позитивни и негативни нагласи, имайки предвид, че всички тези оценки в значителна степен са стереотипни и по своята същност са предразсъдъци (Попович, 1986). И в нашето проучване се установи групиране в двата края на скалата на континиума на дописаното твърдение.
Ярък емпиричен индекс за съществуването на социални дистанции у виждащите хора към слепите е реакцията на избягване на преките контакти с тях, което е резултат или на крайно непознаване на слепите и слепотата, или на естествената човешка склонност за избягване на негативни стимули (Попович, 1986). А вероятно повечето от вас ще се съгласят, че някои невиждащи хора „при първо четене” не са стандартна гледка.
Твърде интересна е позицията на немския психолог проф. фон Курт (сам невиждащ), че само 7% от хората без зрение смятат, че са интегрирани в своята социална среда (фон Курт, 1982). Този много любопитен феномен може да се обясни не само с проявяваните към невиждащите социални дистанции от хората с нормално зрение, но и както посочихме по-горе, с често срещаната склонност на самите слепи към САМОИЗОЛАЦИЯ.

5. ПРИЧИНИ ЗА СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ
Определена от Комаровски като „сдържаност и ограничение в социалното взаимодействие” социалната дистанция се превръща в един високо продуктивен обяснителен модел. Посредством нея могат да се обяснят посочените в началото 5 социалнопсихични казуси /ако не всички, то повечето от тях/. Освен това, със скали, подобни на тези на Богардус, може дори количествено да се измерва степента на проявените „сдържаност и ограничение в социалното взаимодействие” между групите.
Можем да предполагаме, че социалните дистанции към слепите хора се пораждат най-вече от две детерминанти:
А. Наличието у някои виждащи хора на негативни нагласи към тях – от почти неутралните „те са особени, странни”, „те са съвсем други хора”, до определено негативните „инфантилни, мнителни, недоверчиви”, и се стигне до силно негативните „злобни, завистливи, неадекватни”. Така са дописали твърдението „Според мен слепите са...” респондентите от споменатото по-горе анкетно проучване.
Б. Някои реално съществуващи характеристики и поведенчески реакции у част от слепите хора като: „странна походка”, „особена стойка”, „блуждаещ поглед”, „маскоподобните лица”, „липсващите или затворени очи”, „очи с козметични дефекти”, „лошото или нечисто облекло” , „непрекъснато да хленчат и се оплакват от съдбата си, за да предизвикат съжаление и снизхождение”, „да афишират своя недъг, за да постигат максимум ползи от него”.
И в двата случая, описани току-що, социалната дистанция представлява следствие, последица. И в това си качество, както вече се каза, тя определя моделите на социално взаимодействие като харесване, дискриминация, женитби, обща трапеза и пр.
Американски автори установяват, че СТЕРЕОТИПНОСТТА и НЕГАТИВНОСТТА на социалните нагласи към слепите силно зависят от културния и образователен статус и от социалния произход. И в същото това мое проучване се натъкваме на подобна тенденция – регистрираме добре изразена обратнопропорционална зависимост между степента на образованост и негативността на оценките за слепите, за техните познавателни възможности и за възможностите им за професионален труд (Сотиров,1985).

6. ПОСЛЕДИЦИ ОТ СОЦИАЛНИТЕ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ
Както бе отбелязано по-горе социалната дистанция на свой ред може да бъде детерминанта. Точно в това си качество социалната дистанция представлява онзи социалнопсихичен фактор, който обособява социалните единици по признаците социална класа, раса, етническа принадлежност, религия, увреждане и т.н. Както вече споменахме, в така обособените групи съществува обикновено добре изразена тенденция те да не се смесват помежду си. СОЦИАЛНАТА ДИСТАНЦИЯ е ГЛАВНАТА ПРИЧИНА за относителната ЗАТВОРЕНОСТ на тези групи. Несправедливи сме изглежда, когато обвиняваме представители на тези групи в СЕГРЕГАЦИОННИ НАГЛАСИ. СОЦИАЛНАТА ДИСТАНЦИЯ е най-вероятно онзи ОБЕКТИВНО функциониращ ЗАЩИТЕН МЕХАНИЗЪМ, предпазващ групата от РАЗПАДАНЕ и осигуряващ НЕЙНАТА УСТОЙЧИВОСТ И ЦЯЛОСТ за по-дълго време. Определено ФУНКЦИОНИРАНЕТО на ТОЗИ МЕХАНИЗЪМ може би никак НЕ ЗАВИСИ ОТ НАШАТА ВОЛЯ.
В рамките на тези групи откриваме също ДОБРЕ ОБОСОБЕНИ ПОДГРУПИ по ДРУГИ ПРИЗНАЦИ – ОБРАЗОВАНИЕ, ЦЕННОСТНИ ОРИЕНТАЦИИ, БЛАГОСЪСТОЯНИЕ и т.н. И В ПОДГРУПИТЕ Е НАЛИЦЕ СЪЩО ДОБРЕ ИЗРАЗЕНА ТЕНДЕНЦИЯ ЗА СЕГРЕГАЦИЯ. Този социалнопсихичен ФЕНОМЕН Е ДОБРЕ ВИДИМ и без да са правени СПЕЦИАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, САМО НА БАЗАТА НА ПО-ВНИМАТЕЛНИ НАБЛЮДЕНИЯ НА НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ПОДГРУПИ.
СОЦИАЛНАТА ДИСТАНЦИЯ като ФАКТОР, ОБОСОБЯВАЩ И ПОДГРУПИ, И ПОДДЪРЖАЩ ТЯХНАТА УСТОЙЧИВОСТ, ФУНКЦИОНИРА БЕЗОТКАЗНО И В ГРУПАТА на „ХОРАТА С НАРУШЕНО ЗРЕНИЕ”. В тази група добре СЕ ОТКРОЯВАТ подгрупите на хората „БЕЗ НИКАКВО ЗРЕНИЕ” и на тези „С ОСТАТЪЧНО ЗРЕНИЕ”, на „ПО-ОБРАЗОВАНИТЕ” и на „С ПО-НИСКО ОБРАЗОВАНИЕ”, и т.н. Тези подгрупи и подобни на тях, но изградени по други признаци, са относително „ЗАТВОРЕНИ” и почти „НЕ ДОПУСКАТ” при себе си представители на „ДРУГИТЕ ПОДГРУПИ”, изградени на „ПРИНЦИПА НА ОПОЗИЦИЯТА”, сиреч „ЗДРАВИ-УВРЕДЕНИ”, „ВИЖДАТ - НЕ ВИЖДАТ”, „ЗАМОЖНИ-БЕДНИ”. Действа многовековният железен принцип „ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА И МЯСТОТО В НЕГО”. Разбира се има и „ИЗКЛЮЧЕНИЯ”, които потвърждават „ДРЕВНОТО ПРАВИЛО”.
Както е известно, според „ТЕОРИЯТА НА ГРУПОВАТА ДИНАМИКА” във всяка група ФУНКЦИОНИРАТ ЕДНОВРЕМЕННО ДВЕ ПРОТИВОРЕЧИВИ ТЕНДЕНЦИИ - „ТЕНДЕНЦИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ГРУПАТА” и „ТЕНДЕНЦИЯ ЗА РАЗПАДАНЕ НА ГРУПАТА”. Именно първата тенденция е ПРИЧИНАТА за ”сегрегационните пориви”, а ВТОРАТА – източника на ИНТЕГРАЦИОННИТЕ ЗАБЕЖКИ”.

7. НЯКОИ ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
За читателската аудитория на сп. „Зари”, може би с малки изключения, е несъмнена огромната роля на рехабилитацията за човека с нарушено зрение, за да може той да постигне в оптимална степен самостоятелен и независим живот. Именно рехабилитацията изпъква със своята главна задача – да възстанови социалните, трудовите и професионални функции на личността (Радулов, 1999), а при слепородените – да изгради тези функции. „Това означава, че вниманието в рехабилитацията е насочено към функциите на личността, а не към нейните увреждания.” (Радулов, 1999). В дефиницията на проф. Радулов за рехабилитацията се акцентира върху крайната цел на процеса – „постигане на самостоятелен и независим живот”. И точно този модел на рехабилитация, без каквито и да е медицински забежки, се осъществява в Националния център за рехабилитация на слепи и мрежата от дневни центрове вече около 2 десетилетия. Посредством рехабилитационното обучение у техните клиенти се формират необходимите им рехабилитационни умения, подготвят се адекватно за предстоящата им социална реинтеграция. Формираните, посредством всички рехабилитационни дисциплини, социални умения, в определена степен редуцират занапред проявяваните социални дистанции към хората с увредено зрение. Промененото, вече по-положително, самоотношение на клиентите на тези центрове също очакваме да скъсява социалните дистанции към тях.
В груповите занятия по всички рехабилитационни дисциплини освен темите за „ПСИХИЧНИТЕ БАРИЕРИ ПРИ НЕПОСРЕДСТВЕНОТО ОБЩУВАНЕ МЕЖДУ СЛЕПИ И ВИЖДАЩИ ХОРА”, „ПРОФЕСИОНАЛНАТА ДИСКРИМИНАЦИЯ КЪМ СЛЕПИТЕ”, в бъдеще трябва да се обсъждат и теми, свързани със социалните дистанции към слепите като: „СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ СОЦИАЛНИ ДИСТАНЦИИ КЪМ СЛЕПИТЕ?”, „В КАКВО СЕ ИЗРАЗЯВАТ ТЕ?”, „КАКВО ГИ ПОРАЖДА?”, „КАК МОГАТ ДА БЪДАТ РЕДУЦИРАНИ?”. По време на тези дискусии могат да се посочват примери на ярко проявени социални дистанции към слепите, а също и случаи, когато те липсват. Специално внимание трябва да се отделя на казуси, при които социалните дистанции към слепите хора са редуцирани в резултат на корекции в поведението на хората с нарушено зрение, благодарение на рехабилитационното обучение. Посочените по-горе теми могат да бъдат обсъждани и в индивидуалните занятия по всички рехабилитационни дисциплини, когато възникне подходящ повод.
Може би е добре в близкото бъдеще да се направи опит тези наши предположения и очаквания за ролята на рехабилитацията за минимизиране на социалните дистанции към клиентите в пострехабилитациония период да се проверят експериментално. Вероятно могат да се създадат скали, подобни на тези, с които Богардус е измервал междурасовите социални дистанции или някои от неговите скали да се приспособят за нашите цели.

Ангел СОТИРОВ

ЛИТЕРАТУРА:
1. фон Курт, К., "За отношенията ни с виждащите", сп."3ари", 1982, кн. 11 и 12
2. Литвак, А.Г., "Восприятие человека человеком при слепоте", сп. "Наша жизнь", 1982, кн.11
3. Маркович, Т., "Обществени предразсъдъци към слепите", сп."3ари" 1981, кн.4
4. Попович, Д., Нагласи към слепотата и слепите хора, сп. "Зари", 1986, кн.1 и 2
5. Радулов, Вл., „Рехабилитация на зрително затруднените”, Бургас, 1999
6. „Речник по психология”, „Наука и изкуство”, София, 1989
7. Сотиров, А., „Ние в огледалото на другите”, сп. „Зари”, 1985, кн. 1 и 2
8. Bogardus, Em., “Emmigration end race attitudes” Boston,1928

Назад

Всички статии на Брой 03, 2008

8 МАРТ

Кулинарно майсторство с любов и фантазия

ГОДИШНИНА

Идва големият юбилей на Луи Брайл

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Асеновград
Дупница
Плевен
Добрич
София, ТСО Младост

КОНСУЛТАЦИЯ

Данъчните облекчения за хората с увреждания

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Европейският съюз на слепите празнува Международния ден на жената – 8 март
Относно ЕСС

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Лечение на макулната дегенерация
Глаукомата

ПИСМА

По повод публикация

ПОЕЗИЯ

Хронология
Опожарена гора

ПРАЗНИЧНО

Лазаровден, Цветница и народната традиция

ПРЕМИЕРА

Ново помагало в ръцете на специалиста
Социалните дистанции към слепите – реалност или митология?

ПРОЕКТИ

ССБ спечели нов проект
Подкрепа за развитието на неправителствените организации на хората с увреждания в България

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Ко ша правим ся?