Брой 05, 2024

Тема: ПЪТЕПИС

До Димотика и Караклисе

Ангел СОТИРОВ
Снимки - Неда КЛЕНСКИ

Димотика, това сега неголямо селище, чието население няма и девет хиляди жители, за известно време е столица на османската държава. Градът е родно място и на трима императори: султан Баязид II (1447-1512), никейския Йоан III Дука Ватаци (1292-1354) и на византийския Йоан V Палеолог (1332-1391). Споменатият османски султан е забележителен и с това, че в родния си град среща и своята смърт.
Димотика е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция. Градчето е разположено на бреговете на Луда река, на километър от река Марица. То отстои само на 100 км от българо-гръцката граница, граничен пункт Капитан Петко воевода. Гръцкото име на града означава стени близнаци.
Димотика става български в 813 г. след превземането му от хан Крум, за което в столицата Плиска е издигната паметна колона, съхранявана днес в Археологическия музей в София. Българското господство е утвърдено и от цар Симеон Велики. Едва около 20 години след възстановяването на Българската държава в 1206 г. цар Калоян отново превзема града. Нашето владичество е утвърдено и от цар Иван Асен II.
В 1352 година тук става решаващата битка при Питион на съюзените българи, сърби и византийци с турците. За съжаление побеждават османците. В 1361 година Димотика пада под османска власт и става първата османска столица в Европейските земи.
На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк, командван от полк. Иларион Танев, освобождават Димотика. Според Любомир Милетич, обикалял като мен с фотоапарат тези места, през 1912 г. в Димотика има 800 семейства гърци, 600 семейства турци, 400 семейства българи – 340 семейства патриаршисти и 60 семейства екзархисти. Със Спогодбата от 1915 г. града е върнат на България. Ньойският договор прави Димотика част от Междусъюзническа Тракия, която на 28 май 1920 е предадена на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в неутралната зона между България и Турция. След Втората световна война заедно с цялата Беломорска област е предаден на Гърция с Парижкия мирен договор от 15 септември 1947 година.
А ето и забележителностите на този изключителен град, посочени услужливо в Българската уикипедия: крепостта на Димотика, разположена на възвишение в северозападната част на града, красяща трите сувенирни бейзболни шапки, щастливо закупени от мен; Джамия "Баязид", построена 1395 или 1397 г. при османския султан Баязид I; Оруч паша хамам, най-стария турски хамам в Европа, построен 1398-1399 г.; Феридун Ахмед бей хамам, построен 1571-1572 г.; Православен храм "Света Богородица Елефтеротрия" (Света Богородица Освободителка), построен 1992-1994 г.; Етнографски музей и Военен музей. С прискърбие признавам, че нашата изследователска диада - моята не съвсем скромна особа и малката ми дъщеря Неда Кленски, англоезичен преводач, фотограф, шофьор и шеф на експедицията, не можа да разгледа въпросните забележителности, като ги оставихме за следващия наш набег по тази територия. И то непременно с голямата ми дъщеря Тонислава!!!
Да, точно след 15 години и пак на първи и втори май, и пак с преспиване в този град, аз съм тук. Трябва да направим малко снимки в Димотика и Караклисе, да проучим гробищния парк на второто селище и да вземем няколко шепи пръст от селото на моите предци. В Караклисе са родени родоначалникът на моя род по бащина линия Стайко Чилингира и неговият син Апостол, баща на дядо ми Сотир. Последният вече е роден в Аладаали (сега Васил Левски, Старозагорско). И бащата на майка ми Георги Каравълков Карнобата е раждан тук. Тъкмо той според Димитър Крушков е предвождал първата вълна български бежанци от Караклисе през 1882 г., която отсяда в изоставеното турско село Аладаали. Любопитно е, че дори децата на тези преселници са тъгували по родното място на своите създатели. И сега понякога си спомням въздишките на баба ми по бащина линия Милькя Неделчева Паламардьова, родена около 1900 година: "Ах, Караклес, Караклес!!!".
В съвременна Димотика сякаш се чува по-често турска, отколкото гръцка реч. И нашенското турско-италианско сбогуване "Айде, чао!". Наистина, изглежда, тук турците преобладават, ако ли не по численост, то по активност. И двете заведения, посетени от нас, на селцето Башклисе (сега Протоклиси), броящо стотина души, са собственост на турци. От тях разбрахме, че моите познати българки от първата ми експедиция до Мавроклиси вече не са в Протоклиси – варненката Ваня, след смъртта на гръцкия си съпруг, се е завърнала май в България, а пловдивчанката Ани се преселила в Софли, където дегустирахме гръцки ястия и напитки на 1 май. Преди това, силно прегладнели, търсехме отворено ресторантче в 5-6 села, но уви! Всички бяха затворени… И към 3 часа додрапахме до селище с много закусвални и таверни. Оказа се, че сме попаднали в Софли. Прелюбезна млада гъркиня, говореща английски, написа на Нединия телефон името на някаква кръчма и така стигнахме до мечтаното място. За предястие ни послужи доматена салата със стар кромид и бяло саламурено сирене, 200 мл бутилчица узо и студена вода. Аз задоволих развихрилия си се апетит с печени агнешки момички, поливани изобилно с гръцка бира. Малко подпийнал, даже забравих да си прибера недопитата бутилка узо, породило доста тюхкане от моя страна. Вечерта в Димотика се насладих на пържени миди, отново заливани с бира.
И на другия ден имахме невероятен късмет. Синът на кметския съсед Янис знаеше английски. Англоезичната ми дъщеря обясни кои сме и целите на нашето посещение. Чрез Янис оставихме за кмета на Мавроклиси - Димитрис, който бил на работа в Димотика, моя визитка, бутилка българско червено вино и книжката ми "За българските бежанци от Караклисе и за техния говор". А на Янис, освен искрените благодарности, връчихме и сувенирен магнит с цветни изгледи от Пловдив. Това се случи по обяд на 2 май. На 1 май, при първото ни пребиваване в Мавроклиси, пък общувахме най-вече жестомимично с двама потомци на български гърци от Мандрица. Освен от Мандрица, тук са заселени и български гърци от Ак алан (Бяла поляна), Ивайловградско. Между другото - сега Мавроклиси брояло около 50 души и се намира на 31 км от Димотика в полите на югоизточните Родопи.
Проучихме най-внимателно гробищния парк на Мавроклиси, който беше накарал фотографката от първата ми експедиция да възкликне: "Най-хубавото нещо на това село са гробищата му!". За съжаление не успяхме да открием запазени кирилски надписи по гробните паметници. Според моите проучвания през май или юни 1920 г. е последната вълна български бежанци, напуснали Караклисе, с която пристига в България и моята братовчедка Пенка, родена в Караклисе през януари същата година. Но като блестяща компенсация провидението помогна на Неда да стигне до старата, "Черната" църква, откъдето идва и турско-гръцкото име на селото Караклисе, което преведено означава Черна черква. Естествено, сега черквата не е черна. Впрочем добирането на Неда до тази черква бе свързано с известни перипетии. Три бели кучета се проявиха като твърде бойки охранители на черквата. Обаче моят сигнален бял бастун и електрошокът ми респектираха агресията им.
На връщане се спряхме в град Орестиада. Той наброява почти 22 хиляди жители. Разходихме се по градския център и в ресторанта с френско звучащото наименование "Таверньон" хапнахме най-сочните и най-крехките свински сувлаки (шишчета) и пихме гръцка бира – аз опитах "чудесната Виргина", а началничката - някаква безалкохолна.
Напуснахме Гърция с надеждата, че пак ще бъдем по тези обични краища съвсем скоро и то по-многобройни.

Назад

Всички статии на Брой 05, 2024

*ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

м. Юни

24 МАЙ

Духовното наследство на България, вкоренено в 300 милиона души
За тебе родна реч тъгувам

ВДЪХНОВЯВАЩО

Очите на доброто

ДОБРОВОЛЧЕСТВО

Отличие за достъпните комикси за незрящи

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Силистра
Монтана
Велико Търново

ИНОВАЦИИ

Компанията WeWalk представи своя нов интелигентен бял бастун Smart Cane 2
Илон Мъск ще направи така, че слепите да прогледнат

ЛИЧЕН ОПИТ

Какво е да си незрящ журналист

ПЪТЕПИС

До Димотика и Караклисе

РЕКЛАМИРАЙТЕ ПРИ НАС

Рекламна тарифа на списание "Зари"

РЕКЛАМНА СТРАНИЦА

Представяме ви "Успех Филтър ССБ" ЕООД

РЕТРОСПЕКЦИЯ

Уморените коне са още по-уморени

СПОРТ

Национален турнир по шахмат за купата на София

ТЕХНОЛОГИИ

Какъв електронен четец има преобразуване на текст в реч?

ФИНАНСИ

УниКредит и Mastercard пускат иновативни карти за хора със зрителни нарушения
Появи се нова банкова такса - "уикенд"